Шефът на НАП Румен Спецов все още чака приключването окончателно на проверката по казуса с неговата фирма, за да предприеме съдебни постъпки. Пред Нова телевизия Спецов не отрече, че обмисля да заведе съдебен иск за клевета заради кампанията, която предприеха от ГЕРБ при неговото назначаване начело на Приходната агенция по време на първото служебно правителство на Стефан Янев.
По другия казус, който се завъртя около него - заплахата, която е получил, Спецов информира, че тя към момента е елиминирана, "службите ни си свършиха много добре работата", но не даде повече информация, тъй като смята, че заради спецификата на случая имена и конкретика е по-добре да останат под контрола на самите служби.
По аферата "АМ Хемус" и предполагаемото пране на пари в размер на 53 милиона лева, от прокуратурата заявиха, че НАП е знаела за големите трансфери, с които са отклонявани милиони за строежа на Лот 5, но не са уведомили разследващите, Румен Спецов обясни, че в самите задължения и функции на НАП не влиза проследяване на междубанковото трансфериране, както и тегленето на пари на каса. Там банковите институции имат задължение да уведомят ДАНС, но не и НАП.
НАП научава за такива трансфери в хода на проверки, като тогава можем да изиска банкови трансфери, това е последствие от други действия, свързани с търсене на нарушения в данъчното законодателство, обясни Спецов. "НАП отговоря дотолкова, доколкото дали се дължат данъци, но с подробностите се занимават други институции." Шефът на данъчните обаче потвърди думите си, че по начина, по който са правени поръчките и плащанията при схемата "Автомагистрали" има ощетяване на държавата. 20 млн. лв. само за този лот, посочи Спецов и обясни, че за другите лотове не са правени сметки.
На въпрос дали има информация за задържания по случая с парите за АМ "Хемус", Спецов потвърди, че е бил служител на приходната агенция, знае кой е, но не познава работата му, тъй като не са работили заедно.
Румен Спецов потвърди и думите си пред румънски журналисти, че НАП проверява голяма петролна компания, която отчита загуби в България и печалби в офшорни сметки. Без да споменава името на компанията - "Лукойл", Спецов посочи, че се променя начинът на мониторинг на самата компания, за да се види защо въпреки отчитането в продължение на години загуби, компанията продължава изобщо на оперира на българския пазар. В периода 2008 - 2015 г. компанията отчита загуби, за две години 2015 и 2016 г. малки печалби, след което отново загуби.
На отделни въпроси, Румен Спецов обаче нито потвърди, нито отрече, че става въпрос за "Лукойл". Заяви обаче, че процесът не трябва да се разглежда само откъм неговата печалба, тъй като компанията функционира в среда с различни елементи на пазарна и производствена конюнктура, включително и всичко, което компанията е вложила като финансов ресурс. Не става въпрос обаче за милион-два, а за стотици милиони левове в производство. В хода на самата търговска дейност, е предприет определен начин на осчетоводяване и са използвани други дружества от обща група, за да бъде изнесена печалбата извън България.
"И ние не казваме, че това е лошо - да си избираш място, където да се облагаш данъчно, но да кажем, че имаме резерви по начина, по който го правят", заключи Румен Спецов.
Шефът на НАП коментира и предупредителните писма от НАП за 11 600 фирми с нелогично големи материални запаси на стойност 9 милиарда лева. НАП иска да установи защо тези пари и стоки са в складовете, а не се търгуват, не са вкарани в оборот и да провери дали зад тази цифра стоят реални операции или са прикрити други операции. Проверяват се и твърде високи касови наличности за над 10 милиарда лева.
