След поредния - трети, ядрен опит в Северна Корея от вторник сутринта, както можеше да се очаква, светът полудя. Южна Корея, която този месец председателства Съвета за сигурност на ООН и която се чувства най-уязвима от ядрената програма на войнствения си съсед, свика спешно заседание. В също толкова спешен порядък почти всички световни лидери побързаха да осъдят изпитанието. А някои - като японския премиер Шиндзо Абе, заплашиха с още и още нови санкции срещу затворената за външния свят, но пък иначе толкова непослушна държава. Вашингтон подкрепи идеята за санкции и наблегна на факта, че този път светът като че ли е единодушен. В хора на осъждащите ядрената програма на КНДР съвсем отчетливо се чуваха гласовете и на властите в Москва и в Пекин. В първата столица доскоро се отнасяха твърде пасивно към действията на севернокорейското ръководство, докато във втората управляват единствените съюзници на Пхенян.

Няма нищо удивително, че дори Китай реагира нервно. Великите сили никога не са били особено доброжелателно настроени към овладяването на ядрените технологии от други държави. Така че можеше да се очаква, че нарушителят ще бъде за пореден път опрян о стената и наказан. Но за онези, които познават ситуацията в КНДР, няма да е изненада прогнозата, че комунистическото ръководство на тази държава няма от какво да се притеснява. Пхенян няма да бъде наказан. Причините за това са няколко, но най-важната сред тях е, че международната общност чисто и просто не разполага с лостове да влияе на Северна Корея. Санкциите срещу тази страна не работят и никога не са работили. Първо, защото те няма как да бъдат ефективни без пълната подкрепа на Китай. В Пекин са недоволни от ядрените амбиции на своя съсед, но - от друга страна - там винаги са смятали, че дори ядрена, но стабилна, КНДР е по-приемлива от държава, изпадаща в хаос.

Второ, дори и да имат някакъв успех, санкциите не биха разколебали севернокорейското ръководство от водената военна политика. За тях е много по-важно да запазят властта си, отколкото да мислят дали населението ще умира от глад поради липса на елементарни стоки от първа необходимост. В страна като тази евентуалните жертви на подобни санкции, ако такива се появят, ще бъдат отметнати в същата графа, в която абсолютни монарси и диктатори в миналото винаги са вписвали загиналите войници - неизбежна, макар и тежка цена, която трябва да се заплати за важните общонационални цели. Ето защо проблемът с ядрената програма на Пхенян не може да се реши по схемата, по която бяха решени други подобни в миналото - стремежите на Либия на Муамар Кадафи и на Ирак на Саддам Хюсеин да се сдобият с оръжия за масово поражение. Макар в севернокорейската столица понякога да заявяват, че са готови да спрат ядрените изпитания срещу обещания за някакви изгоди - например доставки на храни и технологии, това съвсем не значи, че те ще го сторят на практика.

Историята има склонност да се повтаря, а властите в КНДР демонстрират, че доста добре са си научили урока.

В миналото, когато Муамар Кадафи все още беше несменяем лидер на Либия, мнозина дипломати от западните столици, включително от САЩ, са отправяли призиви към Пхенян да вземе пример от Триполи и да направи това, което през 2003 г. стори самият Кадафи. Да се откаже от ядреното оръжие и да получи срещу това икномически отстъпки. Въобще няма съмнение, че в КНДР доста детайлно са изучили примера на Либия и знаят много добре до какво водят такива сделки. Първоначално до топли прегръдки с премиери и президенти от Свободния свят, след това до изневиделица появила се войнстваща опозиция, която започва въоръжено въстание. Накрая всичко завършва с директно излъчване по CNN на убийството на съответния вожд, който добродушно се е съгласил да прекрати ядрените разработки. Така че КНДР няма да се откаже за нищо на света от желанието си да стане пълноценна ядрена държава. За тях това е единственото спасение от евентуално бъдещо нападение или от някаква спонтанно появила се опозиция. Насочени към верните съюзници на Америка Сеул или Токио, ядрените бойни глави ще са като щит, който да подсигурява вечната власт на вечните велики вождове в държавата, където днес не е 2013 година, а едва 102 г. според техния календар Чучхе.*

_____________

* За първа година по Чечху се приема годината на раждане на първия президент на КНДР Ким Ир-сен - 1912-а.