На 14 декември се навършват 50 години откакто човешки крак за последен път стъпва на Луната. 80 процента от хората днес са родени след полета на "Аполо-17", което в техните очи прави последната лунна мисия далечна история. Неколцина от останалите 20 процента на човечеството обаче ще си спомнят огромните цветни снимки във витрините на американското посолство в София. Изображенията на Юджийн Сърнън и Харисън Шмит в скафандри на повърхността на Луната бяха толкова наситени, че създаваха усещане за съпричастност. Шмит е все още с нас. На 87 години той е един от четиримата живи днес астронавти, които са стъпвали на Луната. Останалите трима са легендарният Бъз Олдрин (на 92 г.) от първата лунна мисия "Аполо-11", Дейвид Скот (на 90 г.) от "Аполо-15" и Чарлз Дюк (на 87 г.) от "Аполо-16". Неколцина от първата група съветски космонавти също са живи на възраст от 85 до 91 години. Опасенията за вредното въздействие на космическите полети върху продължителността на човешкия живота са явно преувеличени.
"Аполо-17" е последната от шестте успешни лунни мисии на САЩ.
Тя държи всички рекорди за човешки престой на Луната и е заключителен епизод в надпреварата за космическо надмощие между САЩ и СССР. След лунните мисии на "Аполо" Москва губи апетит за по-нататъшна конкуренция, рязко намалява финансирането на космическата си програма и по същество признава победата на американците.
Прочети още
"Аполо-17" е най-продължителният полет в лунната програма.
Това е бил и първият нощен старт на американски космически кораб, а също така единственият, при който носителят прави три (вместо две) обиколки около Земята преди да се отправи към Луната. По време на този полет е била направена знаменитата снимка на Земята където планетата е обвита в нежна синя пелена, а през облаците се виждат Европа, Африка и Близкият Изток.
В рамките на "Аполо-17" е регистрирано най-дългото непрекъснато пребиваване на хора на лунната повърхност – 7 часа и 37 минути. Пак тогава Сърнън и Шмит преодоляват с лунохода-ровър разстояние от 36 км и се отдалечават на почти 8 км от спускаемия апарат. Рискът е бил голям, тъй като неизправност на каквото и да било в скафандрите на астронавтите би означавало неминуема смърт. Пак по време на "Аполо-17" на Земята е доставен най-древният открит досега лунен образец - на възраст около 4 милиарда и 600 милиона години. Според съвременните космологични теории този камък би трябвало да е връстник на слънчевата система. По време на мисията са извършени поредица от научни експерименти и на повърхността на Луната са поставени уреди, два от които продължават да функционират до днес. "Аполо-17" е доставил на Земята 111 кг. лунни образци, също рекорд. Един от лунните камъни е бил разтрошен на малки парченца които са били изпратени като подарък в 135 държави. Чрез същата лунна мисия на Земята е пристигнал лунен камък с тегло над 8 кг. който е изложен в музей и е единственият лунен материал, който посетителите свободно могат да докосват.
Прочети още
а именно, че миризмата на лунния прах силно наподобява миризмата на барут, но не гори и не се взривява.
По време на връщането на "Аполо-17" третият член на екипажа, Рон Еванс излиза в открития космос на разстояние 318 хиляди км от Земята. Всички предишни и следващи такива излизания са правени на ниска околоземна орбита, където атмосферата – колкото и разредена да е – е все пак хиляда пъти по-плътна от пространството, в което Еванс е прекарал 45 минути. Освен дългия списък от рекорди, "Аполо-17" е и символичното свързващо звено между мисиите "Аполо" в края на 1960-те и съвременната лунна програма на САЩ, която предвижда връщане на хора на Луната през 2025-26 г. и евентуално създаване на постоянна база там. През декември 2017 г., по време на отбелязване 45-та годишнина на "Аполо-17", президентът на САЩ Доналд Тръмп подписва указа за възобновяване на пилотираните космически полети до Луната. На церемонията присъстват астронавтите Бъз Олдрин от първата лунна мисия и Харисън Шмит от последната. Новата лунна програма на САЩ носи името "Артемис" (Артемида), сестрата на древногръцкия бог Аполо (Аполон). Това е второто символично звено между двете програми. Има и трето – "Артемис" използва остаряла технология, създадена още по времето на програмата "Аполо". Тази технология е проверена, обаче тя ще струва десетки милиарди долари на американските данъкоплатци, тъй като ракетите са за еднократно ползване. За сравнение, космическите апарати за многократно ползване, създадени от компанията на Илон Мъск Space X, ще струват не повече от 90 милиона долара за всяко изстрелване на свръхтежката ракета Falcon (Сокол), която с лекота може да закара екипаж от трима човека на повърхността на Луната и да ги върне.
Дори тези прогнозирани разходи на Space X да са прекалено оптимистични
– те са стотинки в сравнение с 93-те милиарда долара които американската космическа агенция НАСА ще похарчи, за да достави първите двама астронавти на Луната. Програмата "Артемис" има стабилна подкрепа в Конгреса и от демократи, и от републиканци, тъй като тя осигурява работа за хиляди гласоподаватели в избирателните им райони. А Мъск все още е възприеман от мнозина американски конгресмени за опортюнист, на когото не може да се разчита да доставя по разписание американски астронавти на Луната. До момента НАСА е похарчила повече от 40 милиарда долара и то само за първата крачка в новата програма – облетяване на Луната без кацане и екипаж. Всички астронавти от програмата "Аполо" са били бели мъже. В духа на съвременните политически реалности единият от първите двама астронавти в "Артемис" със сигурност ще е афроамериканка, а другият също е вероятно да е жена. Едно от радикалните предложения - за изцяло съставен от жени екипаж - не получи необходимата подкрепа. 50 години са много време в рамките на един човешки живот и Луната днес далеч не е монопол само на една държава. Китайците вече трета година управляват техния си луноход на обратната страна на Луната, а индийците от години държат свой спътник на ниска лунна орбита. Именно индийският спътник направи преди година снимки във висока резолюция на мястото където е кацнал "Аполо-11" през 1969 г. На изображението ясно се вижда, че всичко е останало непокътнато, точно както са го оставили Армстронг и Олдрин, включително и поваленото от реактивната струя на възвръщаемия апарат американско знаме. Луната е лишена от атмосфера, поради което там няма движение на материали по повърхността. Следите от мисиите на "Аполо" могат да останат непокътнати хиляди, дори милиони години, стига на самото място да не попадне метеорит. Преди години в Конгреса беше внесено предложение за обявяване на шестте точки, в които са кацали мисиите "Аполо", за национални паметници, но предложението не беше разгледано, защото липсва необходимата правова основа.
Прочети още
От научна гледна точка, много по-голяма полза би имало от роботизирани мисии до Луната,
тъй като разходите по тях ще са в пъти по-ниски, а ползата за науката – в пъти по-голяма. Роботизираните мисии могат да работят денонощно, не се нуждаят от въздух, вода и храна, радиацията не им въздейства. В момента обаче надделява концепцията за човешко преоткриване на Луната. Споменах вече: 50 години са много време в рамките на един човешки живот. Снимки и видео от мисиите "Аполо" са свободно достъпни в интернет, но днес те се възприемат повече като далечни исторически събития, отколкото като текущо, живо повествование за покоряването на Луната. Доайенът на лунните ветерани Бъз Олдрин е сред убедените противници за "преоткриването" на Луната. Защо трябва да се харчат ресурси за повторение на нещо, което вече е направено? Според него усилията трябва да се насочат към пилотирана мисия до Марс. По този въпрос Мъск и Олдрин са единодушни. Новото поколение мениджъри в НАСА обаче иска да "открие" своята Луна, дори и без триумфалните паради на астронавтите от мисиите "Аполо".
