„Още нищо не се говори за секвестъра", казва Василен Васевски, който преподава в колежа "Харолд Уошингтон", който е част от държавния университет в Чикаго. „Хората още не реагират."

Сложната дума е последствието от закон, който влезе в сила на 1 март. Според него САЩ трябва да отреже 85 милиарда долара от федералния бюджет в следващите седем месеца, което е краят на фискалната година.  Допълнителни 1.2 трилиона долара за едно десетилетие трябва да бъдат спестени. Това е, при условие че Обама, демократи и републиканци не се споразумеят как да намалят бюджетния дефицит, а те не успяха да го сторят преди 1 март. Най-засегнати ще са сферите на държавното образование, управлението на парковете, отбраната и правосъдието. Много департаменти и отдели спряха наемането на нови служители още през януари в очакване на секвестъра.

Първите ефекти вече се забелязват в увеличено време за чакане по летищата, сред които О'Хеър и JFK. Но нещата ще се влошат в следващите месеци, защото сред орязаните пари са тези за овъртайм.

Като цяло заради секвестъра ще бъдат намалени бюджетите на всички федерални агенции. Следователно хората, които получават заплатата си от парите на данъкоплатците, са потенциално засегнати. Ще има по-малко пари за хранителни проверки, брегова охрана, наблюдение на времето, медицински изследвания и реагиране при бедствия. Образователните програми, особено в квартали с по-ниски доходи и за студенти с федерална помощ, както и програмата „Храна на колела" за възрастни ще бъдат компрометирани.

Васевски преподава рисуване от шест години в колежа, където има много студенти със заеми от правителството, а не от частни банки. „[Секвестърът е в сила] само от няколко дни, уточни Васевски. - Ефектът ще се усети евентуално през юни, когато започва новият летен семестър."

Малко българи ще усетят секвестъра, тъй като повечето работят в различни, но частни сектори - информационни технологии, счетоводство, финанси, строителство или с малък частен бизнес.

Харченето по програми, свързани с отбраната, ще е намалено с около 13 процента (40 милиарда долара от сега до септември), а останалите - с около 9 процента. Но популярните програми като Medicare и Social Security до голяма степен ще бъдат защитени. Няма голяма опасност и за други социални програми като купоните за храна и Medicaid. Минимално засегнати ще са и парите за ветерани.

В здравеопазването още не се вдига шум. В тази сфера плащанията за болници и доктори ще намалеят с около 2 процента. Д-р Стефан Чернодрински работи в Cook County Hospital от девет години. „Още не сме получили мемо, казва той. - Възможно е да има, но ако се говори, аз не съм чул."

Владимир Сталев е доктор в Чикаго, който в момента работи за две болници на повикване. „Говори се в системата за орязвания, каза той. - Притеснението продължава",  добави той, но все още няма официална информация за това какви точно следва за тях.

Непосредствени последствия още няма. Експерти казват, че ефектът от орязания бюджет ще започне да се усеща през април. Федерални служители ще са принудени да вземат неплатени отпуски. На много от тях може просто да се каже, че ще работят два-три дни в седмицата. Министерството на отбраната на САЩ вече изпрати уведомления, че от 22 април 2013 г. до 21 септември 2013 г. служители в щатите Мериленд и Вашингтон ще работят с един ден в седмицата по-малко без право на болнични. Ден, за който няма да им се плати. Т.е. в продължение на пет месеца те ще получават с 20 процента по-ниска заплата.

Това ще е съдбата на повече от един милион служители във всички федерални агенции. Новините за намалените часове отиват първо при профсъюзите, които ще са натоварени със задачата как да разпределят неработните дни.

Хората ще започнат да усещат забавяне на федерални услуги като вземане на решения за обезщетения, издаване на визи, дълги линии по летищата за проверка на багаж.

Секвестърът никога не трябваше да се стартира. Идеята за него дойде през 2011 г., когато правителството почти стигна дотам да не може да изплаща задълженията по външния си дълг, защото републиканците в Конгреса блокираха увеличаването на тавана на външния дълг. За да избегнат криза, републиканци и демократи се споразумяха да има автоматични съкращения на бюджета във всички сфери, освен ако не се стигне до сделка. Нещо, което така и не стана.

Партиите имат различия само по една точка - данъците. Републиканците твърдят и не отстъпват, че най-добрият начин за намаляване на дефицита е по-малко правителство, което да харчи по-малко. Обама и демократите настояват, че по-доброто решение е да се вдигнат данъците на най-богатите американци.

Конгресмените имат още един срок да приемат промени - 27 март. Това е последният ден, в който, ако няма приети мерки за нов бюджет, финансирането на правителството ще спре. Ако се стигне дотам, прогнозите на икономисти са от мрачни до по-мрачни и катастрофални.