Бойко Борисов и Цветан Цветанов се опитват да спрат спадащата подкрепа за ГЕРБ с популистки ходове като въвеждане на мажоритарния вот и борба с битовата престъпност
Велина Господинова
„Това, което правите в момента, прилича на приказката „дайте да видим колко дявола могат да застанат на върха на една игла". Репликата е на депутата от БСП Михаил Миков по време на извънредното заседание на правната комисия на българския парламент миналия вторник. Ден преди това председателят й Данаил Кирилов (ГЕРБ) изненадващо и без особена процедурна логика вкара като първа точка обсъждане на проекторешение на Народното събрание за приемане на резултатите от инициирания от шоумена Слави Трифонов национален референдум за избирателната система. Иглата според метафората на Миков е проведеното преди два месеца допитване, на което предложената мажоритарна система в два тура с абсолютно мнозинство беше подкрепена от 2.5 млн. избиратели, а дяволите в случая освен инициаторите му от „Шоуто на Слави" са и ГЕРБ, които се опитаха с този ход да постигнат поне три цели.
Първо, представяйки се за радетели на мажоритарния вот, ГЕРБ се надяват да инкасират червена точка пред тези избиратели с ясното съзнание при това, че в оставащите десетина дни на този парламент реално нищо не може да се направи по въпроса. Другата прозираща цел е, че с отказа си да участват в безсмисленото на практика обсъждане другите партии ще поемат евентуалните негативи заради останалите без отговор резултати от референдума. А третата калкулирана полза може да е отпадането на партията като мишена на критиките и заплахите с народно недоволство от шоумените по bTV в месеците до официалния старт на предизборната кампания.
Като председател на правната комисия Данаил Кирилов е наясно с абсурдната ситуация, в която са го поставили партийните му началници. Предложеното от него решение не може да бъде гласувано в пленарната зала и по независещи от другите партии причини. Една от тях е, че тъй като инициативният комитет на Слави Трифонов оспорва резултатите от допитването във ВАС, докато съдът не се произнесе, ЦИК не може да внесе в парламента решение за резултатите от референдума, което да се публикува в „Държавен вестник" и така допитването да бъде признато за официално.
Въпреки прозрачността на замисъла и отхвърлянето на текста в правната комисия, както и отказът на депутатите да го разгледат след това в пленарната зала, от формацията на Борисов продължиха със следващи точки от плана за използване на мажоритарния вот за предизборни цели въпреки несъстоятелността им.
Така например представители на ГЕРБ се опитаха да хвърлят вината за несъстоялите се промени в Изборния кодекс и върху новоизбрания президент Румен Радев. В четвъртък от партията внесоха в парламента проекта си за промяна на избирателната система, който предвижда изцяло мажоритарен избор на депутати, и използваха това като повод да поискат от новоизбрания президент да удължи работата на парламента. С това от ГЕРБ се опитаха да поставят и него в сложна ситуация, т.е., ако не удължи работата на парламента, върху него да се стовари народният гняв заради несъобразяването с резултатите от допитването.
А в случай че Радев приеме предложението на ГЕРБ, това ще означава предсрочните парламентарни избори да бъдат чувствително отдалечени във времето. Ако не се насрочат до 2 април, след тази дата следват празниците Цветница (9 април) и Великден (16 април), когато не би било уместно да се провеждат избори. „Всякакви опити да се удължава животът на 43-тото народно събрание под предлог несвършена работа са в разрез с конституцията", заяви в отговор новоизбраният президент в писмо до председателя на парламента Цецка Цачева.
Ако тези ходове изглеждат хаотични и панически, за тях има и логично обяснение. Още в началото на декември социологически проучвания показаха, че след краха на президентските избори ГЕРБ продължава да губи подкрепа. Тогава социолозите измериха изравнени стойности в подкрепата за ГЕРБ и БСП и според анализаторите, ако тази тенденция продължи, има опасност партията на Борисов да загуби изцяло конформисткия вот и той да се пренасочи основно към Патриотичния фронт и по-малко към новата формация „Воля" на Веселин Марешки. „Резултатите от референдума бяха протестна вълна срещу ГЕРБ, в момента е популярна тема и това, което се опитват да правят от ГЕРБ с нея, е „да се качат на вълната и да оглавят бунта срещу себе си", коментира политологът от „Галъп интернешънъл" Първан Симеонов.
За да задържат изтичането на избиратели към набиращия електорална подкрепа Патриотичен фронт, ГЕРБ се заеха да прокарват краткосрочно - до изборите, политики, за които ПФ настояват отдавна. През миналата седмица кабинетът в оставка прие на извънредно заседание План за противодействие на битовата престъпност, като отпусна и 7 млн. лв. за целта. Според плана 1,000 пенсионирани военни ще преминат полицейска подготовка, за да бъдат назначавани в села, където няма полицаи. Тя ще струва 5 млн. лв., а с още 2 млн. ще се купят коли, с които да патрулират. Това предложение от предизборната програма на Патриотичния фронт бе вкарано и в управленската програма на правителството на Борисов, но досега беше подминавано. Премиерът в оставка Борисов посочи, че ако следващото правителство прецени, може да удължи плана - „ако не, като се върнем ние, ще го направим за цялата година". Депутати от ПФ се шегуваха, че очакват ГЕРБ да увеличат и пенсиите - настояването им, изтъкнато като основна причина за провала на съставянето на нов кабинет в рамките на този парламент.
В същото време огласените тази седмица данни от две социологически агенции - „Маркет линкс" и „Екзакта", отново сочат разликата между ГЕРБ и БСП в рамките на статистическата грешка от 3% в полза на партията на Борисов. Според Геновева Петрова от „Алфа рисърч" подобни тенденции на спад в доверието се пречупват чрез силни политически ходове, чиято липса според нея след президентските избори е един от най-сериозните проблеми пред ГЕРБ.
„Националистическият и популистки вот, както и левият, определено са в положителен тренд. Най-печеливши за момента изглеждат Обединените патриоти, за които може да се очаква рязко нараснала подкрепа", смята Геновева Петрова от „Алфа рисърч". Според Първан Симеонов от „Галъп" резултатът при патриотите е доста ярък - преди новата година беше над 10 на сто или колкото Красимир Каракачанов спечели на президентските избори.
