Първият и последен инспектор с чувство за хумор в българското кино
Десетилетия наред, в най-скучните години на комунизма имаше една група от хора, които създаваха отдушник в системата, който пък караше българите да забравят за всекидневието и да се потопят в един друг, по-хубав свят. Това бе наистина забележителна група. Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Енчо Багаров, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова. По логиката на живота някои вече си отидоха от този свят. Тази седмица групата оредя с още един човек. Отиде си и Калоянчев или Калата, както всички го наричаха още от детските му безгрижни години в Бургас.
Големият български актьор, роден на 13 януари 1925, остави зад себе си безброй театрални роли. Но най-запомнящите се образи и запаметени за поколенията, са тези от киното. Щангистът в „Специалист по всичко" (1962), Кондов във „Вълчицата", фокусникът в „Най-дългата нощ" (1969), Риксата в „Привързаният балон" (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей" (1969), Езоп в „Езоп" (1971), „Нощните бдения на поп Вечерко" (1981), „Бон шанс, инспекторе!" (1984), „Закъде пътувате?" (1990)... общо повече от 50 игрални филма. Най-смел сред тях ще се окаже образът на инспектора в „Инспекторът и нощта". Заснет през 1969 г., това е първият опит милиционерът да прилича на знаменитите западни полицейски инспектори, които с лека досада, малко чувство за хумор и небрежен тон движат целия филм до пълното разкриване на престъплението. Уви, първи и последен опит в българското кино. След Калоянчев друг такъв инспектор не се появи. Както и друг български артист, който да се впусне в диаметрално противоположната роля на Бай Ганьо - героя на едноименния сериал от 1990 г.
Калата учи в бившето театрално училище в София, състуденти са му Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева. Дебютира в киното с филма „Утро над родината" (1951) - в ролята на циганчето Сали. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. За малко е и народен артист, поне до падането на комунизма, когато тези звания бяха премахнати. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калата получи и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. През 2003 г. издаде автобиографичната книжа „Жив съм, ваш съм".
„Съсипана съм, защото бяхме лично свързани професионално от самото начало в артистичната си кариера", сподели Татяна Лолова, след като научи скръбната новина - Той е най-хубавото нещо, което сме имали в изкуството. Това е изключително тежка загуба за България."
