„Сбогом“, Великобритания: От имигрантите от Източна Европа

Четири години след като Великобритания обяви курс към Брекзит, днес броени дни делят света от развода между Лондон и Брюксел. Стотици преговори, срещи, обсъждания белязаха времето оттогава. Имаше сълзи, имаше радост, опити за сделки и даже оставки. Брекзит промени и хиляди съдби, най-вече на имигрантите във Великобритания, и особено на тези от Източна Европа. Днес много от тях мислят за напускане. Но дали това е свързано с Брекзит? Олена Храбовенска, която държи няколко полски магазини за храна в Хънтингдън и Питърбъро, потръпва при спомена за референдума за Брекзит през 2016 г. Кампанията по напускане на Европейския съюз изкара на бял свят много глупави предразсъдъци. Тя си спомня картичките за „полски паразити“, които пълнели пощенските кутии. Нейните клиенти изглеждали отчаяни, питали:

Какъв е смисълът да сме тук

ако никой не ни оценява?“ Съвсем скоро след това броят на източноевропейците започна да намалява, но не защото са се втурнали да напускат заради Брекзит, пише „The Economist“. Осем балтийски и източноевропейски държави се присъединиха към Европейския съюз през 2004 година – Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словакия и Словения. Много от техните граждани се преместиха във Великобритания, която, за разлика от повечето европейски страни, не наложи преходен контрол. Но според данни от проучване на работната сила броят на възрастните в Англия и Уелс, родени там, е спаднал от 1 139 000 през 2016-2017 г. до 926 000. Друго проучване показва сходна история. През последната година по-малко от 17 000 бебета са били родени от полски майки – спад в сравнение с повече от 23 000 през 2015-та. Гласуването за Брекзит доведе до спад на лирата, намалявайки покупателната способност на паричните преводи, изпратени от Великобритания. Две години по-късно правителството обяви, че хората, които искат да се установят в страната, трябва да докажат, че са живели там в последните пет години – тест, който някои приеха за отсрочка. „Третират ни като бройки“, каза Ага Дихтън, полски емигрант, който е председател на Съвета в Уотфорд, район в Хартфордшир, Източна Англия. Всъщност всички европейци са изправени пред този проблем. Макар че броят на френските, немските и италианските имигранти не е спаднал толкова. Както и този на българските и румънските имигранти, които получиха правото да работят във Великобритания през 2014 г. Въпреки намалелите приходи заради пандемията българските емигранти например продължават да са един от

най-големите инвеститори в Родината

си. От 7-те милиона жители на България, около 1,3 млн. са тези, които трайно живеят извън границите на страната. По-голямата част от тях са в Европа, в това число и във Великобритания, където работят предимно по земеделските полета, сочат данните на анализатора Боян Юруков и икономиста Георги Ангелов от Института по пазарна икономика, цитиран от BalkanInsight.

Но държавите, които се присъединиха към Европейския съюз преди 16 години, вече не виждат Великобритания като толкова привлекателна. Мариус Вейноскар, който се е преместил през 2005 година, за да работи, като лепи етикети върху зеленчуци, си спомня, че обикновено се е чувствал богат, когато се прибирал в Латвия. Днес той има по-хубава работа, като инструктор по шофиране, но вече не се усеща с толкова възможности. През последните 16 години средната заплата в Латвия се повиши от 41% до 61% от британската като покупателна възможност. А много източноевропейци във Великобритания са традиционно нискозаплатени. Институтът за миграция в Оксфорд установи, че те са с най-ниското заплащане от всички мигрантски групи, както и че са прекалено квалифицирани за работата, която вършат. Рута Далтон, счетоводител от Латвия, подозира, че самият Брекзит е накарал много малко източноевропейци да си заминат. Някои са си тръгнали, но повечето са щели да си отидат така или иначе поради семейни задължения или просто защото са събрали парите, които са искали. Голямата промяна е, че сега пристигат много по-малко източноевропейци. Миналата година само 77 000 души от присъединилите се през 2004 година държави са получили британски национален осигурителен номер. През 2015-та, годината преди референдума за Брекзит, такъв са получили 185 000. Това не е точно „глобалната Великобритания“, с която се хвали Борис Джонс. Но привличането на източноевропейци ще е по-трудно, дори и лирата и икономиката бяха силни. Намаляването на раждаемостта в зад Желязната завеса означава, че в Източна Европа са останали

по-малко потенциални мигранти

Според изчисленията на ООН броят на 18-годишните поляци е паднал от 598 000 на 340 000 от 2005 година насам. Същата тенденция се забелязва и в България. Някои имигранти все още пристигат на Линкълн Роуд, традиционната начална точка за новодошлите в Питърбъро. Магазините, които някога са предлагали полска храна, сега продават румънски продукти. Петр Торак, бивш полицейски офицер, който в момента ръководи обществен център, подобен на българските читалища, споделя, че ромите от Чехия и Словакия се установяват в района. За разлика от поляците и латвийците, които идвали преди това, те са преследвани, както и търсят работа. Той се мъчи да си представи как биха могли да се върнат в родните си страни. Магазинът на госпожа Храбовенска се справя добре засега. Но като всеки добър бизнесмен, тя се притеснява за бъдещето. Какво ще се случи, ако Великобритания влезе в продължителна икономическа криза и безработицата скочи? Ако всеки започне да си брои стотинките, източноевропейците наистина бързо ще напуснат. „Те могат да си броят стотинките и в техните държави“, казва тя.