БСП е последната бивша комунистическа партия в Източна Европа, която успя да остане в голямата политика. Сега обаче прогнозите я подреждат на опашката в следващия парламент. Идва ли този път краят на вечно оцеляващата БСП?

“Последен валс, сбогом, любима! Ще си спомням за теб дори и под новото име…”

Годината е 1991, а думите са припевът на песен, посветена на Българската социалистическа партия (БСП). Това тогава е новото име на бившата Българска комунистическа партия (БКП), която е начело на тоталитарния режим в страната в продължение на 45 години, до самото му падане през 1989 г., пишат в свой комента от "Свободна Европа".

През 1990 г. партията сменя името си, но не се отрича от политическото си наследство. Дори продължава да брои конгресите си, включвайки и проведените през комунистическия период.

Песента "Последен валс" по текст на Александър Петров се превръща в един от химните на демократичните промени още преди изборите, спечелени от Съюза на демократичните сили през същата 1991 г. Валсът тогава обаче не се оказва последен.

За разлика от повечето комунистически и посткомунистически партии в Източна Европа - някои забранени веднага след падането на тоталитарните режими, а други - постепенно превърнали се в политически джуджета,

БСП успява не просто да оцелее, а да е водеща политическа сила в България, да управлява четири пъти, да стане част от европейската левица, дори неин бивш председател да я оглави.

От 1990 до 2017 г., с едно единствено изключение, социалистическата партия е първа или втора политическа сила на всички парламентарни избори.

През 2021 и 2022 година се провеждат 4 избора и БСП губи над 700 000 гласа, показват официалните изборни резултати. Преди петия пореден вот за последните 2 години, който ще се проведе на 2 април 2023 г., различни социологически изследвания измерват електоралната подкрепа на БСП свита до под 10% и я подреждат в прогнозите си на четвърто или последно място сред сигурните участници в 49-ото Народно събрание (НС).

В периода, в който подкрепата за БСП спада драстично, неин председател е Корнелия Нинова, заела поста през 2016 г.

Според политолога Христо Панчугов, преподавател в Нов български университет (НБУ), оттогава партията прави идеологически завой към "псевдо-национал-популизъм", посланията започват да залитат обратно към "носталгия по комунизма", а геополитически БСП гради "проруска идентичност". Това обаче не носи успех, защото на този

"кален политически терен има по-убедителни играчи",

каза той пред Свободна Европа.

В статия в блога си от февруари политологът проф. Антоний Тодоров, също преподавател в НБУ, използва думите "социалисти-консерватори, каквото и да значи това".

Как се случи така, че бъдещето на най-успешно оцеляващата посткомунистическа партия в Европа този път не изглежда така сигурно?

БСП и прехода - от Милошевич до НАТО

След разпада на СССР, падането на Берлинската стена и рухването на тоталитарните режими в Източна Европа, в част от държавите - като Румъния - комунистическите партии за разпуснати и на тяхно място се раждат нови - с идея да са социалдемократически.

В държави като Чехия и Словакия след разделянето им политически наследници на комунистическите партии остават под някаква форма в политическия живот. На изборите през 2021 г. последно чешката Комунистическа партия на Бохемия и Моравия не влиза в парламента. В страни като Полша представители на тоталитарните партии, превърнали се в социалдемократи, успяват да заемат постове - като президента Александър Квашневски, но партии наследници на комунистическите не са доминиращи в политическия живот на страната.

България е изключението. БСП е пример за бивша комунистическа партия, която се задържа в голямата политика и с новото си име, и без да заклейми комунистическото си наследство и режим. Така печели парламентарни избори два пъти, участва в правителство 4 пъти, издига двама президенти, които печелят и са избирани дори за втори мандат. Това е безспорен политически успех в последните 30 години.

Докато новите опозиционни сили печелят първите свободни избори в повечето държави от Централна и Източна Европа, в България не става така. Преименуваната комунистическа партия печели през юни 1990 г. и мнозинството на БСП приема новата българска конституция.

БСП отново печели през 1994 г. В следващите две години до 1996 г. управлението на партийния лидер и премиер Жан Виденов успява фактически да фалира държавата, идват хиперинфлация, протести, предсрочни избори, въвеждане на валутен борд... Тогава мнозина очакват "последният валс" да е дошъл. Така изглежда, но той отново не идва.

БСП е в опозиция от 1997 до 2001 г. и за това време лидерът ѝ - тогава Георги Първанов, успява да се превърне от поддръжник на диктатора Слободан Милошевич в Сърбия в президента на България, който подписва членството в НАТО през 2004 г. Успява да подготви и партията за този преход за оцеляване.

БСП оглавява левицата в Европа

През 2005 г. БСП отново печели парламентарни избори - начело със Сергей Станишев. Той става премиер в коалиционно правителство и с него начело България става член на Европейския съюз през 2007 г. Президент още е Първанов.

По времето на Станишев бившата комунистическа партия БСП става член на Социалистическия интернационал, а след това и на Партията на Европейските социалисти (ПЕС) - второто най-голямо политическо семейство в Европа. И двете събития са форма на признание, че БСП вече е европейска лява партия.

Това е периодът, в който с подкрепа от БСП се приема работещ закон за разкриване на досиетата на бившата Държавна сигурност, макар в партията да има съпротива. И до днес в листите на БСП традиционно има най-много кандидати, свързани с бившите тайни служби на комунистическия режим.

През 2012 г. Станишев оглавява и ПЕС. Въпреки че през цялото време проруската линия в БСП не е прекъсвана, партията опитва да се ребрандира, практически обединявайки левия политически спектър в неговото крайно разнообразие.

"БСП се опитваше да се ребрандира като социалдемокрация, същевременно поддържайки мита за комунистическото минало жив",

каза Панчугов пред Свободна Европа. Според него именно тази амбивалентност е едно от нещата, които поддържат партията жива.

Обратно към миналото

БСП управлява отново в периода 2013-2014 г. в коалиция и кабинет на малцинството с премиер Пламен Орешарски. По това време са едни от най-големите протести след 1997 г. заради опита на това правителство да назначи за директор на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) депутата от коалиционния партньор Движение за права и свободи (ДПС), а понастоящем санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“, Делян Пеевски.

ДПС сваля доверие от правителството.

Следват предсрочни избори през 2014 г. и БСП остава трета сила. Заради това през 2016 г. начело на партията е избрана Корнелия Нинова. Тогава започва промяна в БСП.

"БСП тръгна в посока силен национализъм, евроскептицизъм, която с времето стига до проруска антиевропейска идентичност и носталгия по миналото", каза Панчугов.

Обръщането към остър национализъм не е изключение за посткомунистически партии - след падането на комунизма през подобна метаморфоза преминават партии в Словакия, Полша и други източноевропейски държави, припомни политологът. Тези партии най-често във времето остават по-скоро маргинални.

Един от примерите за новите послания на БСП е подетата кампания срещу т.нар. Истанбулска конвенция - документът на Съвета на Европа срещу домашното насилие, обвинен, че въвежда „джендър идеология“, въпреки че такъв термин в науката не съществува.

В тази битка БСП е редом с националистически партии като ВМРО, впоследствие проруската "Възраждане". Подобна е реториката на консервативни партии, като тази на премиера на Унгария Виктор Орбан, макар самата лидерка на БСП да не е съгласна със сравненията с него.

Действията на БСП водят до изолация и в ПЕС, и в Социалистическия интернационал.

Паралелно със смяната на посланията, в БСП започва централизация и битка с т.нар. "вътрешна опозиция". Знакови лица или напускат, или са изгонени. Това води до загуба на гласове.

Какво ще стане сега

През това време изборните резултати на БСП в числа са 955 490 гласа през 2017 г., 480 146 - през април 2021 г, 365 695 гласа през юли 2021 г., 267 817 - през ноември същата година, 232 958 бюлетини - през октомври 2022 г.. Не е необходимо човек да е математик, за да забележи посоката - изчезване.

БСП все пак участва в краткото управление с премиер Кирил Петков ("Продължаваме промяната"), като засилва проруската си реторика и става причина България да откаже военна помощ на Украйна.

Прогнозите на различни социологически агенции сега са, че БСП ще бъде част от новия парламент, но с още по-спадаща подкрепа. Битка за гласове според данните се води с "Възраждане". Двете формации са в конкуренция, въпреки че националистите подкрепят обявения от Нинова в продължение на битката с Истанбулската конвенция

"референдум срещу джендър идеологията".

 Това проф. Тодоров нарича в цитираната статия "непонятна глупост, съжалявам за този израз".

БСП на свой ред е "за" предложението за референдум, обявен от конкурентите , "за запазване на българския лев" и против въвеждане на еврото в България.

Социалистическата партия изгони на етапи много свои лица, което е "сигнал за началото на края", макар да не е ясно колко дълго може да продължи процесът, каза Панчугов.

А в песента "Последен валс" от 1991 г. има и следните редове:

"За промяна говореше ти, но понеже, обаче, защото... Дума дупка не прави нали, път на Изток откри към Европа..."

И завършва с призива "на раздяла зло да забравим".