Сателитите „Старлинк“, създадени основно за предоставяне на интернет услуги, вече помагат и на учените да изследват една от най-трудно наблюдаемите области около Земята. Изследователи от Университета в Киото са използвали данни от орбитите на около 1200 спътника, за да картографират земната термосфера – разредения слой на атмосферата на границата с космическото пространство, съобщава SciTechDaily.
Анализът е позволил създаването на първата по рода си томографска карта на разпределението на атмосферната плътност на височина около 482 километра над земната повърхност. Резултатите са публикувани в научното списание Earth, Planets and Space.
Макар на тази височина космосът да изглежда практически празен, там все още има остатъци от земната атмосфера. Редките частици създават съпротивление, което постепенно забавя спътниците и може да понижи орбитите им.
Този ефект става по-силен при повишена слънчева активност, когато горните слоеве на атмосферата се нагряват и разширяват. Геомагнитните бури могат за кратко време да увеличат атмосферната плътност на височината, на която се намират много спътници. Това може да промени изчислените им орбити и да затрудни предотвратяването на потенциални сблъсъци.
Според учените по-доброто разбиране на промените в плътността на термосферата е от ключово значение за проследяването на спътници, прогнозирането на повторното навлизане на космически апарати в атмосферата, планирането на орбитални маневри и оценяването на траекториите на космическите отпадъци.
Изследването на този регион обаче е сериозно предизвикателство. Термосферата се простира приблизително от 100 до 1000 километра над Земята и съдържа изключително разреден газ. Повече от 99% от частиците в изследваната горна атмосфера са електрически неутрални, докато заредените частици в йоносферата представляват по-малка част.
Йоносферата може сравнително лесно да бъде изследвана чрез влиянието ѝ върху радиосигналите. Неутралните частици в термосферата обаче оставят много по-слаба следа. Затова учените обикновено разчитат на специализирани инструменти, компютърни модели или измервания, събрани по време на движението на отделни космически апарати.
Новото изследване показва, че огромната мрежа от спътници „Старлинк“ може да предостави и друг ценен ресурс – данни, които да помогнат на учените да разберат по-добре динамиката на атмосферата на самата граница с космоса.
