Съединените щати разработват нова стратегия за ядрено сдържане. Вашингтон е подтикнат към това от два основни фактора: необходимостта да се адаптира към развитието на китайските ядрени сили и изтичането на срока на действие на договора СНВ-3 с Русия. Американците разглеждат китайския ядрен потенциал като заплаха, равностойна на руската.
Една от новостите може да бъде разширената роля на нестратегическите ядрени оръжия, както и включването на съюзниците в системата на ядреното сдържане.
Миналата седмица редица подробности за новата американска стратегия за използване на ядрени оръжия бяха разпространени от американската телевизия NBC. Основният акцент в материала беше поставен не само върху сдържането на Русия, но и на Китай, както и върху включването на нестратегически ядрени оръжия. За намеренията на Пентагона да поеме именно в тази посока вече беше писано и в аналитични доклади и официални публикации.
Би Би Си обяснява как възприеманите заплахи от страна на Русия и Китай са повлияли върху трансформацията на стратегията за ядрено сдържане на САЩ.
Развитието на китайските въоръжени сили не е единственото предизвикателство, на което американците възнамеряват да отговорят с промяна на стратегията.
В Европа опасността от използване на ядрени сили вероятно е най-висока за целия постсъветски период. Русия използва срещу Украйна ракети носители на ядрено оръжие в неядрено изпълнение, а Кремъл демонстрира нови типове ядрени оръжия, които в момента се разработват.
Накрая, САЩ и Израел започнаха война с Иран. Ядрени оръжия не бяха използвани в този конфликт, но президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Иран с фактическото му пълно унищожение. На 7 април той заяви, че „тази нощ ще загине цяла цивилизация“, ако Иран откаже да участва в мирните преговори. Сред обявените причини за американските удари срещу Иран през 2025 и 2026 г. беше ядрената програма на страната.
Настоящата администрация на Тръмп променя подхода си към сдържането, като разширява възможностите си за т.нар. „контролирана ескалация“, един от инструментите на която трябва да бъде нестратегическото ядрено оръжие.
Официално подробностите за промяната на стратегията, както и новите подходи и принципи, не са публикувани. През последните няколко месеца обаче те са обсъждани в доклади на аналитични центрове, сред които Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS).
За това се говори и в материал на NBC, публикуван на 5 август. Медията се позовава на пет източници, запознати с документа.
В редица експертни публикации, близки до администрацията на САЩ, се обсъжда и моделът на „разпределено сдържане“, при който съюзниците ще поемат по-голям дял от отговорността за регионалното ядрено сдържане и отбраната.
В Европа и на други театри на военни действия съюзниците ще поемат водеща роля в противодействието на заплахи, които представляват по-голяма опасност за тях, отколкото за САЩ. Вашингтон ще им оказва важна, но „ограничена“ подкрепа, се посочва в американската стратегия, публикувана през 2026 г.
Проектът за новата ядрена стратегия се ръководи от ръководителя на политическия отдел на Пентагона Елбридж Колби.
Контролирана ескалация
Идеята е, че при конфликт, в който потенциално може да бъде използвано ядрено оръжие, САЩ трябва да запазят възможността да управляват нивото на напрежение на всеки етап от противопоставянето.
Основният инструмент в подобна ситуация остава ядреното сдържане. Стратегическите ядрени сили обаче не са подходящи за всички сценарии. Тяхната мощ може да се окаже прекомерна и поради това те просто да не могат да бъдат използвани за „прецизно настройване“ на интензивността на конфликта.
В момента ядреното сдържане между свръхсилите се осигурява от стратегическите ядрени сили.
Те включват междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети, изстрелвани от подводници, и стратегически бомбардировачи. Тъй като включват три вида оръжия, те са известни и като ядрената триада.
Използването на подобни оръжия би имало катастрофални последици. Но какво се случва, ако интересите на държава с такъв арсенал са застрашени не от аналогичен потенциал, а от сравнително малки ядрени системи?
Привържениците на този подход смятат, че заплахата за използване на конвенционални оръжия няма да е достатъчна, а заплахата от унищожаване на цяла държава би била просто неубедителна.
„Ако наистина искате разширеното сдържане да бъде убедително, трябва да предоставите на политическото ръководство възможности, които здравият разум подсказва, че действително бихте могли да използвате. В противен случай ще сведете вариантите пред нашето ръководство до крайни решения, които противникът няма да приеме за убедителни, а това няма да е от полза за сдържането“, цитира NBC един от своите източници.
САЩ разполагат с нестратегически ядрени оръжия. Става дума основно за авиационни бомби B61. Съединените щати ги съхраняват в бази в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция. Бомбите са американска собственост и могат да бъдат използвани единствено под американско командване.
Съществуват и други нови системи. Сред тях е бойната глава W76-2 с намалена мощност, която се разполага на балистични ракети Trident II D5 на подводници. Разработва се и ядрена крилата ракета с морско базиране SLCM-N.
Мнозина в Пентагона обаче смятат, че тези средства не са достатъчни за ефективно сдържане.
Китайската заплаха
До февруари 2026 г. състоянието на стратегическите ядрени сили на Русия и САЩ се регулираше от договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия в третата му редакция, СНВ-3.
Той не обхващаше нестратегическите ядрени оръжия, но в определена степен те бяха регулирани от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, който забраняваше производството на наземно базирани ракети със среден и по-малък обсег, като същевременно позволяваше производството на авиационни бомби, торпеда, снаряди и мини.
Ракетите с по-малък обсег могат да достигат между 500 и 1000 километра, а тези със среден обсег от 1000 до 5500 километра. Те се изстрелват от мобилни установки или силози. Могат да носят конвенционална бойна глава, но могат да бъдат оборудвани и с ядрени заряди.
Уязвимостта на подобни системи може да бъде оценена по резултатите от кампанията в Иран. В средата на май израелският военен експерт Давид Генделман писа, че според оценките на американското разузнаване иранците са успели за месец да възстановят до 90% от ракетните градове и тунели, 70% от пусковите установки и 70% от ракетите, с които са разполагали преди войната, като ги привели в бойна готовност.
Иран безспорно има уникален опит в изграждането и поддържането на ракетни сили, но независимо от това подобни оръжия могат да представляват сериозна заплаха, а противодействието им с конвенционални средства не е лесно.
Китай не участваше нито в СНВ-3, нито в Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, което не устройваше на първо място САЩ. Вашингтон смяташе, че отсъствието на Китай като страна по тези договори прави Америка по-уязвима.
КНР разполагаше със значителни възможности за развитие на ядрените си сили и продължава да ги разширява.
В доклад на Пентагона до Конгреса на САЩ за развитието на военния потенциал на КНР, публикуван през 2025 г., се посочва, че Народноосвободителната армия разработва ядрени боеприпаси с мощност под 10 килотона. Според документа това оръжие отговаря на дългогодишния стремеж на китайските военни да получат възможност да управляват процеса на ядрена ескалация.
„Сред системите, които вече са на въоръжение в КНР, балистичната ракета със среден обсег DF-26 и авиационната балистична ракета, разположена на бомбардировача H-6N, представляват високоточни средства за поражение, предназначени за действия на театъра на военните действия и отлично подходящи за доставяне на ядрени боеприпаси с малка мощност“, се казва в документа.
Тъй като Китай се стреми не толкова към глобална проекция на сила, колкото към контрол върху Азиатско-тихоокеанския регион и особено над Тайван, носителите със среден и по-малък обсег имат особено голямо значение за Пекин.
Под прицела на „Орешник“
В Европа в момента се оформя противопоставяне между европейските членове на НАТО и Русия, която активно развива нестратегическите си ядрени сили. Става дума за ракетите „Искандер“, „Калибър“, „Кинжал“, „Циркон“, Х-22 и Х-32 и други системи. Русия използва всички тези ракети във войната срещу Украйна в неядрено изпълнение.
Междувременно ракетните комплекси „Искандер“ с тактически ядрени бойни глави са разположени в Беларус и участват в съвместни учения на двете страни.
Русия също така два пъти е използвала във войната ракетата със среден обсег „Орешник“.
Това е ракета със среден обсег. В този клас попадат ракетите с обсег между 1000 и 5500 километра, което не е особено удобно, тъй като разликата между най-близките и най-далечните цели е твърде голяма. Затова на Запад от него се отделя самостоятелен клас „междинни“ ракети с обсег между 3000 и 5500 километра.
Обявеният обсег на „Орешник“ е между 5000 и 5500 километра, което покрива цяла Европа. Ракетата е оборудвана с разделяща се бойна глава, която може да включва до шест бойни глави.
В Европа идеята за „разпределено сдържане“, тоест участието на регионалните държави в системата на сдържането наравно със САЩ, вече се реализира на практика.
В Европа две държави разполагат със собствено ядрено оръжие. Ядрените сили на Великобритания участват в американската система за сдържане, докато Франция провежда независима политика в тази област.
През март 2025 г. Франция обяви инициатива за създаване на колективно ядрено сдържане на основата на националните си ядрени сили. Участниците ще получат възможност да разполагат на своя територия френски самолети с ядрено оръжие. За френските ядрени сили това ще означава увеличаване на радиуса на действие, а за държавите партньори френски „ядрен чадър“.
Към инициативата вече са се присъединили Германия, Белгия, Нидерландия, Дания, Полша, Швеция, Гърция и Норвегия. На по-късен етап към тях могат да се присъединят и други държави.
Великобритания води отделни преговори с Франция за съвместна политика в областта на ядреното сдържане.
Опасността от маломощните ядрени оръжия
Тенденцията към разширяване на ядрените арсенали за сметка на маломощни заряди има немалко критици.
NBC цитира мнение, според което разширяването на възможностите за използване на ядрено оръжие всъщност може да намали бойната готовност на американските ядрени сили, включително стратегическите, тъй като военните няма да бъдат достатъчно подготвени за използването им.
Вторият проблем е началото на нова надпревара във въоръжаването. В крайна сметка става дума за увеличаване на ядрените арсенали, а не за тяхното съкращаване. Русия и Китай едва ли ще останат безучастни към разширяването на американския арсенал и този на съюзниците на САЩ.
Съществува и широко разпространено мнение, че намаляването на мощността на ядрените боеприпаси ще понижи прага за използване на ядрено оръжие и може да провокира неговото прилагане. Според критиците проблемът е, че термини като „тактическо“ или „нестратегическо“ оръжие могат да създадат погрешното впечатление, че последиците от използването му са ограничени.
Самият факт на използване на ядрено оръжие в бойни условия обаче може да предизвика пълномащабна ядрена война.
„След използването на ядрено оръжие в конфликт с участието на друга държава, която също притежава ядрено оръжие, няма никаква гаранция, че всяко следващо използване, дори и в най-малък мащаб, може със сигурност да бъде определено като ограничено“, заяви пред NBC изпълнителният директор на неправителствената организация „Асоциация за контрол на въоръженията“ Дерил Кимбъл.
„Тогава „контролът над ядрената ескалация“, към който се стремят във Вашингтон, може да се окаже илюзия“. / БГНЕС
Прочети още
