Съединените щати, Китай и Европейският съюз следват различни подходи към регулирането на изкуствения интелект, докато в световен мащаб нарастват призивите за контрол върху най-мощните му системи.
Ето как подхождат трите страни и региона:
САЩ
Почти две години след началото на втория си мандат президентът Доналд Тръмп изгради политиката си в областта на изкуствения интелект почти изцяло върху доброволни ангажименти на технологичната индустрия и президентски укази, целящи да поддържат бързото развитие на сектора, който допринася значително за американската икономика.
Още в първия си ден обратно в Белия дом Тръмп отмени указа на предшественика си Джо Байдън от 2023 г., който задължаваше разработчиците на най-мощните системи с изкуствен интелект да предоставят на правителството резултатите от тестовете за безопасност.
През юли 2025 г. Белият дом представи „План за действие в областта на изкуствения интелект“, включващ над 90 мерки за ускоряване на развитието на технологията, припомня АФП.
Съпътстващ указ, озаглавен „Предотвратяване на будния изкуствен интелект във федералното правителство“, задължава федералните агенции да закупуват единствено модели, определени като идеологически неутрални.
Конгресът, политически разделен и подложен на силен лобистки натиск от големите технологични компании, все още не е приел федерален закон за изкуствения интелект. Законодателният орган няма да заседава до междинните избори.
Тръмп се опита да блокира законите за изкуствения интелект, приети от отделните щати, но Конгресът многократно отказа да ги отмени и нормативните актове започнаха да влизат в сила в цялата страна.
Тази година появата на модели с изкуствен интелект, способни да извършват мощни кибератаки, измести фокуса към въпросите на сигурността. С указ от юни беше създадена доброволна система, чрез която разработчиците могат да предоставят на правителството до 30 дни предварителен достъп до най-мощните си модели.
На фона на нарастващото безпокойство сред избирателите ръководителите на големи компании за изкуствен интелект подписаха на 29 септември споразумение с Белия дом, с което се ангажираха с независими одити и надзор от страна на бордовете върху най-модерните модели.
Споразумението не предвижда санкции за компаниите, които не изпълнят ангажиментите си, макар че Тръмп го определи като „морално обвързващо“.
В същия ден Тръмп нареди на федералните агенции да заменят термина „изкуствен интелект“ с „свръхинтелект“ в официалните си комуникации.
Китай
Китай вече разполага със сложен и постоянно развиващ се набор от правила за използването на изкуствения интелект, включително от деца.
През юли влязоха в сила разпоредби за чатботовете, които играят ролята на виртуални спътници. Целта им е да ограничат емоционалната зависимост, като същевременно се забранява създаването на цифрови копия на реални хора без тяхното съгласие.
Президентът Си Дзинпин заяви това лято, че изкуственият интелект трябва „винаги да бъде под човешки контрол“, като призова за повече „закони и регулации, технологичен мониторинг, системи за ранно предупреждение и реакция при извънредни ситуации“.
Премиерът Ли Цян също предупреди, че светът рискува да „загуби контрол“ над водещите технологии като изкуствения интелект, ако правителствата се забавят с регулирането им.
„Общото замразяване или умишленото забавяне на развитието на изкуствения интелект все още не са част от основната линия на китайската политика“, пишат анализатори от Oxford China Policy Lab през септември.
Някои в Китай смятат, че призивите за забавяне на развитието са трудни за оправдаване, „особено предвид възприемането им, че американски мерки като ограниченията върху износа вече са възпрепятствали развитието на китайския изкуствен интелект в продължение на години“, посочват анализаторите.
Китай цензурира и контролира съдържанието, генерирано от изкуствен интелект, по същия начин, по който регулира друга онлайн информация. Миналия месец ръководителят на китайското разузнаване предупреди, че изкуственият интелект може да застраши националната сигурност.
„Враждебни сили“ злоупотребяват с генеративния изкуствен интелект, за да „измислят политически слухове и да разпространяват вредна информация“, заяви министърът на държавната сигурност Чън Ишин.
Европа
Европейският съюз побърза да приеме Закона за изкуствения интелект през 2024 г., който Брюксел представя като най-всеобхватния регламент в света в тази област.
Европейските компании обаче се опасяват, че правилата ще задушат иновациите в момент, когато се опитват да наваксат изоставането си спрямо американските и китайските конкуренти. Впоследствие те успяха да договорят отлагане на правилата за системите с висок риск.
На фона на нарастващите в световен мащаб призиви за контрол председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви миналия месец, че правилата за изкуствения интелект поставят „Европа в позиция да оформя глобалните усилия“.
Тя също така заяви, че ще покани водещите компании, разработващи най-модерните системи, „на разговор за това как можем да подкрепим продължаващите усилия на индустрията за контролирано развитие на най-модерните технологии“.
Европейските компании са по-предпазливи по отношение на забавянето на развитието, тъй като се опасяват, че това може да се окаже опит на американските гиганти да затвърдят господстващото си положение.
ЕС разполага и с други инструменти за регулиране на изкуствения интелект.
През август ChatGPT стана първият чатбот с изкуствен интелект, включен в списъка на ЕС с цифрови услуги, подлежащи на по-строг правен контрол съгласно европейските правила за онлайн съдържанието.
Миналия месец Брюксел предложи също така компаниите да бъдат задължени да гарантират безопасността на чатботовете и виртуалните спътници, преди те да бъдат използвани от деца.
Чатботовете с изкуствен интелект не трябва „да симулират междуличностни отношения по начин, който създава емоционална зависимост“, заяви ЕС след поредица от самоубийства по света, свързани с взаимодействието на деца с подобни асистенти. | БГНЕС
