Русия е най-големият износител в света на петрол и петролни продукти. Те съставляват около 7 милиона барела на ден или 7% от глобалното предлагане. Налагането на енергийни санкции на Кремъл би довело до незабавен икономически ефект. JPMorgan изчислява, че икономиката в Русия ще се свие с 12.5%, което ще има ефект на рухване в рецесия. Имайки предвид това, украинските власти нееднократно поискаха от САЩ да въведе по-строги санкции срещу страната агресор, включително и върху енергийните им продукти. Украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба заяви пред Washington Post, че наред с другите мерки, „държавите трябва да спрат да купуват руски петрол, който сега е опетнен с украинска кръв.“
Но ефект от подобни мерки би имало не само върху държавата, която трябва да бъде наказана, а и върху целия свят. Въпреки това САЩ решиха да рискуват. На 8 март президентът Джо Байдън обяви, че Вашингтон забранява вноса на руски петрол още в същия ден.
По думите му по този начин „американският народ ще нанесе още един мощен удар по управлението на Путин". „Ние няма да бъдем част от субсидирането на войната“, категоричен бе Байдън. Подобна стъпка, изненадващо предприе и Великобритания, макар че по-рано премиерът Борис Джонсън изрази предпазливост: „Напълно правилното нещо е да се отдалечим от зависимостта от руския газ, но трябва да го направим стъпка по стъпка“.
„Трябва да се уверим, че имаме заместители“, каза той. Мярката
повиши допълнително цените
които вече бяха достигнали до почти 140 долара за барел на сорта Brent, най-високото му ниво от 2008 г. насам. JP Morgan прогнозира, че петролът може да достигне рекордните $185 за барел до края на 2022 г., ако прекъсването на руския износ продължи дълго, въпреки че заедно с повечето анализатори, анкетирани от „Ройтерс“, банката очаква средна годишна цена под $100. Последния път когато цените на петрола бяха над $100, беше през 2014 г., и нивата, достигнати в понеделник, не бяха далеч от пика от над $147 през юли 2008 г. Това е рязко изкачване в сравнение с нивата преди две години, когато коронавирусът предизвика спад на търсенето. „Една продължителна война, която причинява широко разпространени проблеми в доставките на суровини, може да доведе до покачване цената на Brent над границата от 150 долара за барел“, каза Джовани Стауново, анализатор в UBS. Налагайки строги енергийни санкции обаче Европа може
да остане на тъмно и студено
Затова засега Европейският съюз ще се въздържи от подобно действие срещу Русия. Най-големият потребител на руски газ и на руски петрол в Европа е Германия. Тъкмо поради това канцлерът Олаф Шолц засега се въздържа да подкрепи предложенията за налагане на ембарго върху руски енергоносители.
Теоретически Европа може да се справи и без руски газ, защото разполага с достатъчно капацитети за доставка на втечнен газ, коментира Deutsche Welle. Не е ясно обаче дали потенциалните доставчици Катар, Австралия и САЩ, както и държавите, които са ключови за преносната мрежа, като Алжир и Норвегия, ще съумеят наистина да задоволят търсенето, смятат специалистите от Института на германската икономика. Освен това в повечето държави от ЕС, включително и в България, липсват терминали, които могат да поемат втечнен газ. Холандският премиер Марк Рюте също предупреди, че ако страните се движат твърде бързо, за да забранят руския петрол и газ, това може да има обратен ефект с „огромни последици“. И България няма да подкрепи ембаргото върху руския газ и петрол, ако бъде внесено такова предложение. Това заяви премиерът Кирил Петков в интервю за агенция Ройтерс. „В момента нямаме текущи алтернативи,
ние сме твърде зависими
Напълно подкрепяме украинския народ, подкрепихме първия пакет от санкции, дори сме отворени и за други санкции, само тези две санкции би било много трудно за нас да приемем като икономика и като държава“, каза той. Петков добави, че в момента България води преговори за доставка на по-големи количества газ от Азербайджан и проучва възможностите за доставки през гръцки пристанища.
Изглежда обаче Западът оценява, че именно енергийните санкции са последният коз за спирането на Путин. В своя коментар по темата Мартин Ганзлмайер от телевизия ARD пише: „Длъжни сме последователно да се откажем от природен газ, въглища и петрол от Русия – и то колкото е възможно по-бързо. В противен случай във военната каса на Путин ще продължат да се вливат по един милиард евро на ден. Казано в прав текст: когато купуваме енергия от Русия,
ние финансираме кървавата война
на Путин срещу Украйна. Имаме нужда от доста повече втечнен газ, навярно трябва да удължим срока на експлоатация на АЕЦ и на каменовъглените мини. А и да ограничим потреблението на енергия. Енергийните и стопанските експерти казват, че това е възможно, но ще струва на фирмите и на гражданите скъпо, навярно дори много скъпо. Политиката спешно трябва да подготви гражданите, че защитата на свободата иска жертви. Днес се защитава свободата на Украйна. Ние също трябва да дадем своя принос. Възможно е изцяло да се откажем от руска енергия, стига западните държави с общи усилия да запретнат ръкави. Само ако бойкотираме руската енергия, ние ще раним Путин в неговата Ахилесова пета.“ Русия пък, осъзнавайки зависимостта на цяла Европа, за пръв път след началото на войната в Украйна си позволи да заплаши, че може да спре доставките на газ за Германия по тръбопровода „Северен поток 1“.
Руският вицепремиер Александър Новак заяви, че след като срещу страната му са били отправени толкова съвършено необосновани обвинения, а Германия е замразила „Северен поток 2“, неговата страна имала право да отговори с огледални мерки. Според Новак в момента Европа употребява 500 милиарда кубически метра газ годишно, а Русия осигурява 40% от това количество. Вицепремиерът заплаши още, че ако на Русия бъдат наложени забрани да продава нефтопродукти, цената на петрола ще скочи и може да достигне до 300 долара за барел. „Напълно очевидно е, че отказът от руски петрол
ще доведе до катастрофални последици
на световните пазари“, предупреди още Новак. Тъй като цените на природния газ също наближават най-високите си нива за всички времена, се очаква покачващите се енергийни разходи да повишат инфлацията над 7% от двете страни на Атлантическия океан през следващите месеци и да навредят на покупателната способност на домакинствата. Това допълнително ще забави и зараждащото се глобално възстановяване от пандемията. Освен основен доставчик на нефт и газ, Русия пък е и най-големият в света износител на зърнени храни и торове и водещ производител на паладий, никел, въглища и стомана. Опитът за изключване на икономиката й от търговската система ще засегне широк спектър от индустрии и ще добави към глобалните страхове за продоволствената сигурност.
