На фона на все по-затягащите се правила за емиграция и все по-свиващите се права на емигрантите в САЩ, Алманахът на българите в Америка, издаден преди 100 години, разкрива интересни подробности за изискванията към тогавашните емигранти. В действащия тогава закон за „имиграцията“ в САЩ е записано, че влизането в Щатите е забранено за „слабоумни, идиоти, епилептици, умопобъркани и такива, които припадат или са припадали“. Освен това в него изрично е указано, че всички емигранти трябва да имат 30 долара, които да покажат на имиграционните. Сред тези, които не били допускани по действащия преди 100 години закон, били и престъпници, болни от туберкулоза и „други прилепчиви болести“, недъгави,
„професионални просяци“
многоженци, „развалени жени“. „Напоследък, по силата на закона за грамотността, в Съединените щати не се допускат и лица, които не могат да четат и да пишат на майчиния си език, с изключение на старите хора, които идват при своите синове и дъщери“, цитира Алманахът закона за емиграцията.
В него има и специално уточнение и за „момичетата емигрантки“ – те се допускат само ако са придружени от родителите си. Ако не – се пренасочват към специални домове, докато се реши какво да се прави с тях – да се върнат или да бъдат пуснати при доверено лице, което имат в САЩ. Същото важи и за децата под 16 години. Българо-американският „Календар-алманах“ е издание на печатащия се по това време в Щатите български вестник „Народен глас“. В почти 200-те си страници уникалният сборник е събрал най-полезната информация за българските емигранти към този момент. Алманахът е от 1920 година и е публикувал декларацията на независимостта, както и информация за българската легация и българските вестници в Щатите. В него има поместени справки за всички щати и тяхното население, а също и за мотото на всеки, сравнителна таблица на мерните единици, информация за броя на българите в САЩ, справка за издаваните вестници и много реклами на българи, разкриващи в детайли с какво са се занимавали предшествениците ни в САЩ. Алманахът съдържа информация и за закона за натурализацията, публикувани са и данни за вероизповеданията в Щатите, за банките, за американския флот и за националния флаг на САЩ. На няколко страници са поместени и въпросите, които се задават на кандидатите за американско гражданство, на български и на английски. Те са за държавното устройство в САЩ, за това кой е президентът, как се избира, каква е „щатската милиция“ и конституция, колко са сенаторите и др.
Публикувани са и правилните отговори
Съдържат се и таблици за преизчисляване на лихви, градуси, часови разлики и др. Освен това има и здравни съвети, както и секция с игри и за смях. Ето и един от вицовете, на които са се смяли българските емигранти преди 100 години: „Един пътник запитал един човек: Здравословен ли е този град“? „За такъв се счита. Когато дойдох тук, не можех да кажа една дума, едва имах някакви косми на главата си, не можех да ходя и трябваше да ме вдигат от леглото“. „Ти ми даваш голяма надежда. Колко дълго си бил тук?“ „Аз съм роден тука“. Поместена е и една покана до българите в Чикаго – тези, които живеят или които минават през града. Всички те са поканени на „интересните събрания“, ръководени от А. Тодоров, които стават всеки ден от 2 до 4 в читалището „Животъ“. Организаторите обещават „български душеполезни слова, сказки и интересни сведения от научен, обществен икономически и политически и здравословен характер.“
