В България терористичните актове по време на комунизма не са рядкост, макар до населението да стига съвсем оскъдна или никаква информация за тях. Днес всички знаем за взрива на гара Буново, но има още много атаки, регистрирани между 1948 и 1983 година, като съществена част от тях представляват отвличанията на самолети. За този период те са общо 10. Целите са различни, но най-често става дума за политически акции и търсене на убежище на Запад. Подобен е случаят от 7 март 1983 година, станал известен като „Виенският полет“. Главни герои в него са четирима младежи - Лъчезар Иванов (19 години), Красен Гечев (22), Ивайло Владимиров (17) и Валентин Иванов (20). И четиримата си имат взимане-даване с властта и са квалифицирани като „проблемни“ - нещо, което ги кара да търсят бъдеще далеч от България. Всичко започва с разказ на техен приятел авиотехник за отвличане на самолет, станало само година преди това. Поляк с бръснач успял да отвлече чартърен полет от Бургас до Варшава. Заплашвайки стюардесата с бръснача, той поискал самолетът да кацне във ФРГ, разказва webcafe. Въпреки че желанието му не било изпълнено съвсем точно и самолетът кацнал във Виена за презареждане, мъжът успял да се предаде на местните власти и да избяга от комунистическия режим. Тази история харесала на четиримата българи и те решили да действат. Планирали също да избягат в Австрия. Заедно
съставят план за отвличането
на самолет Ан-24 на БГА „Балкан“ от София за Варна и пренасочването му към Виена. В уречения ден се срещат в ресторант и потеглят към летището, където минават през барчето и изпиват по една голяма водка за кураж. Първата задача е да не събудят подозрение, докато се качат на самолета. За целта се разделят на две двойки и минават през 15 минути, за да бъдат избегнати всякакви съмнения. Междувременно за самото отвличане и четиримата купуват джобни ножчета с по 10 см остриета, които скриват в катарамите на коланите си или директно в джобовете си. Тъй като проверките не са особено затегнати по това време, полицията не прави проблем на нито един от тях. В крайна сметка се озовават на борда и сядат на последните седалки, за да могат да следят всичко, което се случва на борда. Точно в 18:00 часа машината излита за Варна. Около 15 минути по-късно похитителите се задействат. Симулирайки повръщане, Валентин вика стюардесата, а след като тя се приближава, той опира нож в гърлото й. Красен и Ивайло изваждат коланите си и ги увиват около вратовете на пътниците пред себе си. Лъчезар излиза напред и заявява, че ако някой се опита да ги спре, ще бъде наранен. Един от пътниците е полковник. Именно той е натоварен със задачата да преговаря с похитителите и да предаде исканията им на пилотите на самолета. Самолетът е някъде над Ловеч, когато полковникът чука на вратата на пилотската кабина и съобщава новината за четиримата нападатели, които държат заложници. Той им предава и исканията - самолетът да бъде насочен към Виена, иначе
ще започнат да убиват пътници
Пилотът съобщава по радиоуредбата, че това е невъзможно, тъй като самолетът е зареден с гориво, достатъчно да стигне до Варна, но не и до Виена, и предлага да отклони самолета към Истанбул. Това обаче не влиза в плановете на похитителите и те раняват стюардесата, за да покажат, че няма да отстъпят. Междувременно на земята вече знаят какво се случва със самолета Ан-24 и подготвят план за действие. На пилота е казано да продължи курс към Варна, където в готовност ще чакат специалните части. Ключово за успеха на акцията е нападателите да не разберат, че се намират във Варна. За целта е спрян целият ток на града, което да им попречи да видят морето или ключови елементи от пейзажа. На летището самолетът се чака от двама служители, преоблечени като австрийски летищни работници. И двамата говорят перфектен немски, за да заблудят нападателите. Междувременно баретите се подготвят за действие.
Около 19:55 часа самолетът каца на летище „Варна". Освен светлините на самото летище, всичко е тъмно. За да се подсигурят, нападателите оставят Валентин и стюардесата затворени в тоалетната на самолета, преди да пуснат „австрийските“ служители. Тъй като не говорят немски, им се налага да използват стюардесата, която е все още
с опрян в гърлото бръснач
за да превежда исканията им. През това време екипажът тайно пуска четирима командоси през вратата на багажното отделение. Лъчезар обаче продължава да е неспокоен. Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е Дунав, а якето на един от двамата служители му издава, че пред тях стоят българи. Докато реагират обаче, четиримата командоси от багажното влизат в салона и обезвреждат тримата нападатели. Други двама влизат през пасажерския люк и нахълтват в тоалетната, точно преди Валентин да пререже гърлото на стюардесата. Там го застрелват на място. По време на акцията само един от пасажерите пострадва, ударен от командосите, които го помислили за част от нападателите. Стюардесата, обляна в кръв, е откарана във варненската болница с леки наранявания на шията и ръката. На делото Лъчезар, Красен и Ивайло получават съответно по 10, 9 и 7 години затвор. По-късно Върховният съд намалява наказанието на Ивайло като непълнолетен на 5 години. Неговата съдба след това е неизвестна, като се предполага, че лежи в затвор в някоя от държавите на Запад. Красен Гечев излиза от затвора предсрочно условно през 1989 г. и през 1992-а моли за копие от делото, което му е необходимо за американските емиграционни власти. Няколко години по-късно е убит в САЩ, като се предполага, че убийството му е дело на руската мафия. Лъчезар Иванов става един от основателите на ВИС-2 и е бил близък с братя Галеви, Мето Илиенски и Георги Илиев. Заради участието си в опита за отвличане на самолет, му лепват прякора Лъчо Терориста. След това бизнесът му излиза „на светло“ и се занимава с добив на инертни строителни материали, вятърни генератори на електричество, добив на метали и т.н. През 2015 г. се самоубива.
