Само 7 държави отговарят на международния стандарт за качество на въздуха, като на места замърсяването на въздуха се е влошило поради оживлението в икономическата дейност и токсичното въздействие на дима от горските пожари, се посочва в нов доклад, съобщи „Гардиън“.
От 134 държави и региони, изследвани в доклада, само 7 - Австралия, Естония, Финландия, Гренада, Исландия, Мавриций и Нова Зеландия - отговарят на препоръчителната норма на Световната здравна организация (СЗО) за малки частици във въздуха, отделяни от автомобили, камиони и промишлени процеси.
Огромното мнозинство от държавите не успяват да покрият този стандарт за PM2,5 - вид микроскопични частици сажди с ширина по-малка от ширината на човешки косъм, които при вдишване могат да причинят безброй здравословни проблеми и смъртни случаи, рискувайки да имат сериозни последици за хората, се посочва в доклада на швейцарската организация за качество на въздуха IQAir, която черпи данни от над 30 000 станции за мониторинг по целия свят.
Въпреки че като цяло въздухът в света е много по-чист, отколкото през по-голямата част от миналия век, все още има места, където нивата на замърсяване са особено опасни. В най-замърсената страна, Пакистан, нивата на PM2,5 са над 14 пъти по-високи от стандарта на СЗО, сочи докладът на IQAir, а следващите най-замърсени страни са Индия, Таджикистан и Буркина Фасо.
Но дори и в богатите и бързо развиващи се страни напредъкът в намаляването на замърсяването на въздуха е застрашен. Канада, за която дълго време се смяташе, че има един от най-чистите въздушни басейни в западния свят, миналата година се оказа в най-лошото положение по отношение на PM2,5 поради рекордните горски пожари, които опустошиха страната, изпращайки токсични спиртни газове през цялата страна и в САЩ.
Междувременно в Китай подобряването на качеството на въздуха се усложни през миналата година от възстановяването на икономическата активност след пандемията Ковид-19, като докладът констатира 6,5 % увеличение на нивата на PM2,5.
"За съжаление нещата се върнаха назад", каза Слава Долфин Хамес, главен изпълнителен директор на IQAir за Северна Америка. "Науката е доста ясна относно въздействието на замърсяването на въздуха и въпреки това сме свикнали да имаме фоново ниво на замърсяване, което е твърде високо, за да бъде здравословно. Не правим достатъчно бързи корекции."
Замърсяването на въздуха убива около 7 милиона души годишно в света - повече от СПИН и малария взети заедно - и това бреме се усеща най-силно в развиващите се страни, които разчитат на особено мръсни горива за отопление, осветление и готвене на закрито.
Според шестия годишен доклад на IQAir най-замърсеният градски район в света през миналата година е бил Бегусарай в Индия, като в Индия се намират четирите най-замърсени града в света. В голяма част от развиващите се страни, особено в Африка, обаче липсват надеждни измервания на качеството на въздуха.
СЗО понижи насоките си за "безопасни" нива на PM2,5 през 2021 г. до 5 микрограма на кубичен метър и по този показател много страни, като например тези в Европа, които значително са почистили въздуха си през последните 20 години, не успяват да се справят.
Но дори и тази по-строга насока може да не отразява напълно риска от коварното замърсяване на въздуха. Изследване, публикувано от американски учени миналия месец, установи, че няма безопасно ниво на PM2,5, като дори най-малките излагания са свързани с увеличаване на броя на хоспитализациите за заболявания като сърдечни болести и астма.
Хамес заяви, че държавите трябва да предприемат действия, за да направят градовете си по-пешеходни и по-малко зависими от автомобилите, да променят практиките в горското стопанство, за да намалят въздействието на дима от горските пожари, и по-бързо да приемат чиста енергия вместо изкопаеми горива.
"Ние споделяме атмосферната обвивка с всички останали по света и трябва да сме сигурни, че не правим неща, които вредят на тези, които са другаде", каза тя.
Ейдън Фароу, старши научен сътрудник по качеството на въздуха в "Грийнпийс Интернешънъл", заяви, че е необходим и по-добър мониторинг на качеството на въздуха.
"През 2023 г. замърсяването на въздуха остава глобална здравна катастрофа, а глобалният набор от данни на IQAir представлява важно напомняне за произтичащите от това несправедливости и за необходимостта от прилагане на многобройните съществуващи решения на този проблем", каза той, цитиран от БГНЕС.