От хиляди години човешката история е заложник на опасни зарази. Болести с континентални мащаби помитат цели континенти и променят хода на събитията. Умират милиони, изчезват цивилизации. По време на „черната смърт“ една трета от населението на Европа умира. Човечеството обаче е на прага на нещо велико. Големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове. Великите географски открития се превръщат в удобен транспорт за опасните зарази. Колумб е типичен пример – с корабите си пренася на индианците вид шарка, която те не познават и масово измират. Индианците пък дават на европейците вид сифилис, чужд тогава за тези ширини. Пандемията от COVID-19 сега постави целия свят пред изпитание, като не пощади нито България, нито Америка. Вирусът, който беше открит за първи път в китайския град Ухан, бързо се разпространи из почти всички континенти. На практика, глобализираният свят, който познавахме довчера, в момента го няма.
Коронавирусът наложи въвеждането на извънредно положение в почти всички държави, а хората ги приветстваха с одобрение, в една или друга степен. Подобни невиждани мерки не е имало
от Втората световна война насам
Лошият начин на хранене, замърсяването и други източници на хронични болести, бележещи възход от повече от 30 години, към които се добавя и новият коронавирус - всичко това създаде условия, подходящи за истинска буря, довела до над един милион починали от COVID-19, се казва в доклад, публикуван в научното издание „Лансет“.
Когато човек се надява да се върне към нормално съществуване, се връща в спомените си към отминали епидемии, за да се убеди, че такива периоди е имало и преди, но животът е побеждавал болестта. Един български град през вековете е преживял много бедствия в съществуването си. Градът буквално е сриван от земетресения, урагани, пожари, както и от масови болести. Една от тях е холерата, която застрашава да затрие Търново в далечната 1886 г. Един буден български лекар обаче успява да спаси жителите му от страшната пандемия – това е д-р Стефан Хаджипенчев, командирован малко преди това в Софийската държавна болница, за да лекува болни и ранени войници от фронта. За тази си дейност лекарят е награден с орден „Св. Александър“, пише в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Михова-Ганева. По тесните мръсни улици на Европа
пълзи страшен и смъртоносен кошмар
През 19 век континентът няколко пъти попада в плен на холерата. И холерата, и чумата, и всяка друга зараза, ударила света, отприщва богата палитра от суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората. Както е казал Славейков, „когато има чума, има и шума“. Разполагаме с много свидетелства за селища около Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията. Друга практика е била заораването на селото, ограждането му с магически кръг. Ставало е от двама братя близнаци, с волове близнаци, с плуг, направен от дърво близнак. В малка България обаче един голям човек спасява цял град от ужаса на заразата. Д-р Хаджипенчев изолира всички болни от Търново в малкото село Добри дял.
Д-р Хаджипенчев, роден на 15 април 1848 г., е второто от шестте деца на Хаджи Пенчо Стоянов. През онези години баща му работел с търговците на кожухарски стоки в Букурещ. Синът му се срещнал с Никола Станков в Търново през пролетта на 1863 г. и тази среща била решаваща за бъдещето му. От Станков бъдещият лекар научил за новооткритото през 1862 г. Медицинско училище в Букурещ. Основател на т.нар „Скола национала де медицина“ в Букурещ е генерал д-р Давила, създателят на наречените на негово име давилови капки за стомах. В тази школа д-р Пенчев
получил диплом за завършен курс
по физика и естествени науки, към които се е числяла медицината. Завърнал се в родния си град през 1868 г. и до 1875-та работи като лекар. Същевременно се подготвял за специализация по хирургия и докторско звание, като помагал за издръжката на по-малкия си брат Йордан Пенчев, следвал също в медицинското училище на д-р Давила аптекарство и който след дипломирането си се счита за един от основателите на аптечнотo дело в Търново.
От септември 1875 г. д-р Пенчев работи като ординатор в болницата в Галац, а след това в Букурещ, като същевременно подготвя и защитава доктората си, а титлата „Доктор по медицина и хирургия“ получава през януари 1877 г. Веднага се завръща в Търново като лекар на свободна практика. Като такъв го заварва и Руско-турската освободителна война 1878 г. Особено непримирим е в борбата със заразните болести в града и окръга и популяризирането на началата на обществената хигиена. В болницата работи заедно с колегите си д-р Стат Антонов и д-р Алекси Христов. Тримата се считат за основатели на Търновската болница. Когато д-р Пенчев се завръща в Търново, установява,
че населението е обречено
Бързо организира санитарен лагер в района на с. Добри дял и настанява там всички болни от холера. Създавайки този „изолатор“ с много строг правилник за контакти и ограничен достъп само на медицински персонал, носещи маски, снабдяване с преварена вода, храна и медикаменти, той успява да спре заразата. Срещу холерата неволно помогнала и масовата консумация на плесенясал хляб. Известно е, че плесените са суровина за производството на пеницилина, открит през 1928 г. от Александър Флеминг. За съжаление срещу новия коронавирус и грипните вируси преваряването на водата и плесенясалият хляб са безсилни... Изолацията е сериозен медицински успех за времето си и не остава незабелязан. Висшето началство награждава д-р Пенчев със Златен кръст за борба против холерата. А опитът му се популяризира сред медицинските среди и води до много положителни резултати в борбата не само срещу холерата, но и срещу всички масови зарази, особено в последвалите войни, когато е пикът на тяхното разпространение. След като спасява града от страшната епидемия и в навечерието на Балканските войни, макар вече пенсионер, той се отдава на усилена обществена дейност.
Оглавява дружество „Червен кръст“
в което влага много енергия за преуспяване на великотърновския му клон. От обявяване на Балканските войни до сключване договорите за мир той работи непрекъснато в Търновската разпределителна болница, където лекува и се бори за живота на тежко ранените в боевете войници и офицери. Същевременно като председател на Червения кръст развива значителна благотворителна дейност за поддържане подкрепителния пункт при търновската гара. На 1 юни 1913 г. Търново е сполетяно от земетресение. Домът на сем. Хаджипенчеви е напълно разрушен и в руините загива съпругата му Тодорица. Това съкрушава д-р Хаджипенчев, който е принуден като много свои съграждани да живее в барака в двора на казармите. Денонощните му дежурства за лечение на болните и ранени войници от фронта, ниските хигиенни условия, при които е принуден да битува, довеждат до заразяването му от холерата. И... лекарят, спасил безброй войници и граждани от болестта, става нейна жертва. На 18 август 1913 г. д-р Стефан Хаджипенчев умира в ръцете на сина си Александър Пенчев, известния търновски агроном, публицист, журналист и общественик - достоен продължител на делата на своя баща.
Карантина, маски, дистанция...
Ако сега се плашим от тези мерки, то борбата с черната смърт се е водела почти по същия начин. Те са носели маски, напоени с оцет. Смятали са, че оцетът спира инфекцията. Носели са и дълги пръти, с които са държали хората на разстояние. Венецианският посланик в Лондон дори си поръчва стъклен кафез. Това не го спасява, тъй като заразата се разнасяла от плъхове и той умира. Появяват се часовниковите кули. Няма хора, няма работна ръка, времето започва да се цени. Преди това никой не се интересувал от него. В днешното динамично време COVID-19 е поредната пандемия. След години от нея вероятно ще остане само един лош спомен и една страница в прашните книги на историята...
Ако пандемията от COVID-19 продължи дълго, светът ще трябва да започне отначало. И не си представяйте разрушения и апокалипсис. По-скоро ще трябва да преосмислим всичко, което приемахме до момента за нормално. Приетото за нормално обаче е твърде ненормално – усъвършенстване на оръжията за масово поразяване от глобалните сили, превръщането на всеки един аспект от живота ни в стока, безконтролно унищожаване на природата и др. Изправени сме пред самоунищожение и без коронавируса. Ако имаме достатъчно воля, светът след пандемията може да промени този курс. Затова е нужно непременно да извлечем поуки от кризата с настоящия коронавирус и да се поучим от тях.
През 3000 г.пр.н.е. - пак зараза от Китай
Около 3 хиляди години преди началото на нашето летоброене в Китай е избухнала зараза, която е унищожила праисторическо селище. Телата на починалите били струпани в голяма постройка и изгорени. Болестта е обхванала хора от различни възрасти, съдят учените по откритите останки от скелети в археологическия комплекс „Хамин Манга“. Заразата се е развила толкова бързо, че не е имало време телата да бъдат погребани според съществуващите ритуали. Впоследствие мястото е изоставено и няма данни да е населено отново.
