Черно море се превръща в най-опасния морски маршрут в света, след като руски дронове атакуваха най-малко 12 търговски кораба през последните седмици. При нападенията са загинали или изчезнали най-малко 30 моряци – повече, отколкото са жертвите сред морските екипажи по време на войната с Иран, съобщава CNN в обширен репортаж.
Целта на Москва е да затрудни търговията през украинските пристанища, през които преминава почти целият износ на зърно от страната. Част от атаките обаче са извършени в непосредствена близост до териториалните води на България и Румъния, а други – в самите тях.
Руската кампания следва месеци на украински удари срещу кораби, използващи руски пристанища в Черно и Азовско море. През последния месец нападенията рязко са зачестили.
Според източници от корабоплаването и сектора за сигурност Русия вече комбинира въздушни и морски дронове. Използват се и нови реактивни безпилотни апарати, които са по-бързи, по-трудни за прехващане и могат да поразяват движещи се цели.
Кораби потъват край българския бряг
При една от последните атаки три дрона удариха контейнеровоза „Контшип Джет“ (Contship Jet), докато приближава румънско пристанище. Френски разузнавателен самолет е заснел как морски дрон се насочва към плавателния съд. По-късни кадри показват кораба силно наклонен, преди да потъне.
В момента на нападението той се е намирал само на 25 километра от българското крайбрежие.
В началото на октомври турският кораб „Алфа Ватан“ (Alfa Watan), пътуващ от Египет към румънското пристанище Сулина, е бил атакуван с въздушни и морски дронове. Загинали са девет сирийски моряци и един египтянин, а корабът е потънал.
Шест дни по-късно 11 души от екипажа на „Ейч Ес Дигнити“ (HS Dignity), повечето сирийски граждани, загиват при нощно нападение край българския бряг.
Сирийският активист за правата на моряците Мохамад Хаджуз разказва пред CNN, че след първия удар екипажът забелязал приближаващ безпилотен морски апарат, който впоследствие се врязал в кораба.
Моряците не успели да спуснат напълно спасителните лодки и били принудени да скачат във водата. Бурното море и изключително ниската температура ги разделили, докато се опитвали да се съберат.
Моряци рискуват живота си заради заплащането
Въпреки опасността много моряци продължават да приемат работа в региона заради финансови затруднения, липса на други възможности и обещания за допълнително заплащане.
На 15 октомври още четири търговски кораба са били атакувани, включително в румънски териториални води и изключителната икономическа зона на страната. Загинали са осем души, съобщава румънският външен министър Оана-Силвия Цою.
Два танкера за химически продукти – Wine Trader и Yara J – са се запалили след удари в близост до канала Сулина, който свързва Черно море с Дунав. На борда на Wine Trader са загинали шестима граждани на Бенин и един руснак.
Според британската компания за морско разузнаване Ambrey руските сили вече атакуват кораби, свързани с украинската търговия, включително в изключителните икономически зони на две държави от НАТО.
Анализаторите предупреждават, че румънските и българските води вече не бива автоматично да се смятат за безопасни.
Москва не е признала отговорността си за всички нападения. В някои случаи руското министерство на отбраната твърди, че поразените кораби са превозвали военни товари или стоки с двойна употреба за украинската армия.
България и Румъния засилват отбраната си
Реакцията на европейските държави засега остава разнопосочна. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Алиансът вече е укрепил отбранителните си позиции по източния фланг.
Според CNN българското правителство досега е избягвало да обвинява пряко Русия, но София и Букурещ вече предприемат мерки за защита на въздушното пространство и морските си граници.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че България е поискала от НАТО разполагането на бойни самолети и системи за противодействие на дронове.
Румъния вече използва изтребители F-16 за патрулиране по крайбрежието. В края на октомври един от тях е свалил два руски дрона от ново поколение над румънски териториални води.
Букурещ планира също да ускори развитието на системите за наблюдение и оборудването за борба с морски мини и безпилотни апарати.
Мерките обаче все още не успяват да успокоят корабните компании. Трафикът към украинските пристанища е намалял рязко, а застрахователните премии са скочили.
През октомври Съвместният комитет за военните рискове (Joint War Committee), който оценява опасностите за лондонския застрахователен пазар, разшири зоните с висок риск, включвайки почти целия Черноморски регион. Изключение са териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.
Заплаха за световните доставки на храни
Последиците от атаките далеч надхвърлят Черноморския регион.
Около 90% от украинския селскостопански износ преминава през Черно море. Страната осигурява приблизително 15% от световния износ на царевица и 10% от този на пшеница, а освен това е най-големият износител на слънчогледово олио.
По данни на украинското правителство през септември страната е изнесла 1,09 милиона тона пшеница – почти наполовина по-малко от 2,05 милиона тона през същия месец на миналата година.
Украйна се опитва да пренасочи част от износа към по-малките пристанища по Дунав, но руските дронове вече атакуват и корабите, които ги използват.
Германският външен министър Йохан Вадефул предупреди, че свободното корабоплаване в Черно море е жизненоважно за глобалната продоволствена сигурност и че Русия поставя под заплаха маршрут, от който зависят милиони хора.
Администрацията на Доналд Тръмп от своя страна обвинява и двете страни за нападенията срещу търговското корабоплаване.
Държавният секретар Марко Рубио посочи, че американски компании са се оплакали от украински удари по кораби, превозващи техен петрол. Той уточни, че не смята, че Украйна умишлено е атакувала американски товари.
Експерти призовават НАТО за по-сериозно присъствие
Според Димитър Бечев, директор на програмата „Дарендорф“ в колежа „Сейнт Антъни“ към Оксфордския университет, НАТО трябва да засили противодроновата отбрана и присъствието си във въздушното пространство на България и Румъния, както и на сушата.
Той смята, че Турция, Румъния и България могат да направят повече за гарантирането на свободното корабоплаване.
Военният анализатор Дейвид Акс, автор на блога Trench Art, посочва, че Русия и Украйна си нанасят взаимни щети, без нито една от страните да постига трайно стратегическо предимство.
Резултатът е, че голяма част от Черно море се превръща в изключително опасна зона за търговските кораби, а последиците засягат не само воюващите държави, но и международната търговия и световните доставки на храни.
