архив BG VOICE
По света съществуват няколко държави, които имат анклави (територии извън своята). Аляска, която е към САЩ, Нахичеван - към Азербайджан, Секторът Газа - към Палестина, Калининград - към Русия. Точно Русия обаче си има в България още две свои територии, които са се вклинили и географски, и политически в страната, но това, странно защо, все още не е отбелязано на картите. Едната е нефтената рафинерия край Бургас, охранявана като истинска чужда държава. Втората се намира пак в Бургаска област и е разположена в местността Росенец. Ширнала се е в рамките на едноименното нефтопристанище. Характерно и за двата руски анклава е, че са собственост на „ЛУКойл", там българският суверенитет не се разпростира - конституцията на България на практика е отменена, а с това и правото на официални български лица да влизат вътре, за да извършват проверки и да налагат контрол. Служители на митницата, на Гранична полиция, на РИОСВ, дори на българската полиция чисто и просто не могат безпрепятствено да си вършат работата и на двете места. Свидетели разказват жалки истории как митничари и полицаи е трябвало да
чакат с часове пред портала на нефтопристанището
докато руските босове благоволят или не да ги пуснат вътре.
Конституцията прогласява, че бреговата ивица е изключителна държавна собственост, защото едновременно е и граница на страната. България трябва да охранява 412 км от морския бряг на Черно море, но тази охрана е отменена за нефтеното пристанище в Росенец. Какво точно се извършва там, що за кораби акостират на този български бряг, какво именно разтоварват - всичко е обвито в мъгла. Най-странното е, че ако българин поиска да си изгради собствено яхтено пристанище, той трябва да се сдобие с купища разрешителни. За „ЛУКойл" обаче това не важи. В рамките на Росенец руснаците си направиха едно дискретно яхтено пристанище, което никой никога не е одобрявал, нито лицензирал. То и никъде не се води като такова. Дори не се и вижда. За да го забележи, човек трябва да влезе в нефтопристанището, което, както вече отбелязахме, е непристъпно.
Макар че неотдавна България създаде съвременен център на Гранична полиция за морски контрол, оборудван с най-нова апаратура, той не осъществява никакъв контрол над въпросния руски анклав. 30-те души, които денонощно работят в този център, следят подстъпите към брега по морската граница на страната, обобщават данните от стотици датчици и камери за наблюдение, разположени по целия български бряг, вдигат безпомощно рамене, колчем ги попитат за Росенец. Данни оттам те нямат, което напълно обезсмисля цялата организация на труда им. Всеки път, когато вицепремиерът Цветан Цветанов и министър-председателят Бойко Борисов се тупат в гърдите с твърдението, че България напълно е изпълнила критериите за влизане в Шенген, го правят с пълното съзнание, че най-безотговорно лъжат. Не може държава да изпълнява критерии за Шенген, след като няма контрол върху част от своята граница.
Репортер на BG VOICE си направи малък експеримент. Обади се на Гранична полиция, за да потърси информация за
кораб, който на 20 ноември бе видян да акостира
на нефтопристанището. След като това е българска територия, а корабът - съвсем видим, би трябвало информацията кой е този кораб, под чий флаг плава и какво пренася да е публична. И се започна... От Гранична полиция, която първа трябва да знае кой навлиза в българска територия, обясниха, че тази информация може да бъде дадена от пресцентъра на МВР. Там пък съобщиха, че такива данни може да се получат само от пресслужбата на „ЛУКойл". Във въпросната пресслужба обясниха, че информация за влизащи кораби те не разпространяват и трябвало журналистите да се обръщат към МВР. При второто позвъняване в пресцентъра на министерството ни бе уточнено, че те, моля ви се, не се занимавали с пристанището. Кой се занимава с него? Очевидно в България никой.
Самата охрана на нефтопристанището се извършва от частната компания „ЛУКома", която е със сто процента руски капитали. Няма никакво по-голямо доказателство за съществуването на руски анклав в България от факта, че руснаци охраняват българската гранична зона на Росенец. Тази екстериториалност, която навремето бе одобрена от Иван Костов, който и подари Росенец на руснаците, винаги тихомълком е била подкрепяна от всяко следващо правителство. Нито Сергей Станишев, който в момента се опитва да го играе „истинска опозиция" на ГЕРБ, нито царят направиха нещо, за да възвърнат българския суверенитет над бреговата ивица край нефтопристанището. А Борисов, в чийто приятелски кръг е резидентът на руснаците у нас Валентин Златев, създаде още по-благоприятна среда за запазване на статуквото. И ако при предишните правителства държавните служители проформа се опитваха да симулират някаква дейност по отношение на Росенец, в ерата на ГЕРБ те дори привидно вече
не демонстрират заинтересуваност от прилагането на закона там
В нефтеното пристанище има пречиствателна станция, чиято задача е да обработва сантинните води и всякакви други течности, които след това се изхвърлят в морето. Тази станция следва да бъде проверявана всяка седмица от РИОСВ - Бургас, за това как работи и функционира ли въобще. Източник на BG VOICE от руския анклав разкри, че от половин година пречиствателното съоръжение е изключено. Първоначално било повредено, сетне го оправили, но забравили да го пуснат. В документацията, която ръководството на нефтената база в Росенец трябва да води всекидневно за работата на станцията, това, разбира се, не е отразено. На практика всички документи по въпроса са фалшифицирани. Странното е, че и в документацията на РИОСВ - Бургас, за последните 6 месеца никъде не е споменато, че водата в руската база не се пречиства. С едно малко изключение. Преди месец служители на инспекцията засичат сериозно замърсяване на водата край Росенец. Установено е, че мръсотиите са изхвърлени от нефтопристанището. Става въпрос за отпадъчна вода с голямо съдържание на нефтопродукти и шлака, които при работа дори на непълен капацитет на пречиствателната станция е трябвало да бъдат отстранени. Това е един от малкото случаи, когато инспекцията от кумова срама е нямало как да не реагира. Макар че отношенията на РИОСВ с „ЛУКойл" (който често спонсорира нейни начинания и дори й купи преди години супермощна камера за наблюдение на Бургас и околностите, като с това си откупва послушанието на шефа на РИОСВ Бойчо Георгиев) да са като между двама влюбени, инспекцията е издала предварителен протокол, въз основа на който тепърва ще се налага някаква санкция на замърсителя. По принцип
тези санкции са съвсем символични за компания като „ЛУКойл"
Варират между 200 и 2000 лева. Въпреки това шефът на отдел „Ежедневен материално-енергиен баланс" в „ЛУКойл" Дилян Пехливанов е бил натоварен от ръководството да изнудва РИОСВ за по-ниска санкция. Миналата седмица в инспекцията бе получено писмо, подписано от Пехливанов, в което се твърди, че пречиствателната станция на Росенец работела „на пълна мощност".
Другият голям проблем на Росенец след замърсяването е контрабандата на горива. Точно тук е обяснението защо руснаците със зъби и нокти пазят този свой анклав далеч от държавната власт на България. Всеки път, когато Валентин Златев се изпъчи пред камерите и обяви, че някакви си неназовани частни фирми извършвали контрабанда на горива в ущърб на „ЛУКойл", и призовава българското правителство да ги спре, трябва да се разбира: „Борисов, навъдили са се едни тарикати, които искат да се вклинят в нашите контрабандни канали. Взимай мерки да ги смачкаш."
За целия период (13 години!), откакто Росенец е в руски ръце, там е извършена само една-единствена проверка за контрабанда на горива и криене на данъци. Това стана, след като за шеф на митницата бе назначен Ваньо Танов, и то по времето, когато министър на икономиката бе все още Трайчо Трайков. В мига, когато двамата обърнаха внимание на проблемите с ЛУКойл,
срещу тях се изсипа цялата огнева руска мощ
на която са способни резидентът Златев и слугите му. Трайков бе уволнен няколко месеца по-късно с мотив, уж свързан с АЕЦ „Белене". Истинската причина, бе че се усъмни публично, че данъчните декларации на „ЛУКойл", според които рафинерията работи всяка година на загуба, са фалшиви. За разлика от него Танов навреме усети, че Златев е натиснал Борисов за уволнението му и успя да парира атаката с изтеклите тайни телефонни записи между него и премиера.
Но да се върнем на нефтопристанището. Всеки път, когато Бойко Борисов се оплаква, че България още не е станала част от Шенген, и сочи като виновни властите в Холандия, които спъвали членството ни, или дискретното неодобрение на Франция, не следва да му се вярва. Виновниците се намират в България. Поименно това са Валентин Златев, който управлява два руски анклава в страната, и самият Бойко Борисов, който на драго сърце е отстъпил на Русия част от българската граница. Никой в Шенген няма да приеме в клуба на отворените граници страна, която доброволно е предала граничната си зона на Русия.
