МАКСИМ ПОПОВ

„Растенията ще имат време да порастат!“, казва един от руските офицери, трайно настанили се в базата си в сирийския град Тартус, където се радват и на градините си, и на подводниците си четири години след военната намеса на Москва в страната. Въпреки съобщенията за изтегляне на контингента и драстичното намаляване на операциите, руското присъствие в Сирия трайно се е вкоренило и това дава ясен знак за бъдещето на страната. В крайбрежния град Тартус в Западна Сирия, както и в другата си база в Хмеймим по на север, руската армия трайно се е разположила и на драго сърце афишира това пред поканените да посетят обектите й журналисти.

Руският православен свещеник отец Владимир в руската църква близо до руската морска база в Тартус.

Спортни зали, сауни, хлебарници, химическо чистене и, разбира се, православни параклиси. Войниците имат

„всички необходими удобства“

заяви руски офицер, пожелал анонимност, защото не му е разрешено да прави изявления пред медиите. С изпращането на авиацията си на помощ на режима на Башар Асад в края на септември 2015 г., Москва позволи на хванатия натясно свой съюзник да натрупа победи над бунтовниците и да си върне контрола над големи части от територията. Днес руснаците се показват публично с патрулите на военната полиция по улиците на сирийските градове или „съветниците“, които вече застават пред камерите при обучението на елитен батальон от войската на Башар Асад близо до Дамаск. По официални данни в Сирия са дислоцирани 3000 руски военни плюс самолети, хеликоптери, бойни кораби и подводници. Защитата им се осигурява от последно поколение системи за противовъздушна отбрана С-400.

Руски изтребител Су-35 излита от въздушна база Хмеймим в Сирия

Базата в Хмеймим, изградена набързо край гражданско летище, стана постоянна през 2017 г., преминавайки под руска юрисдикция. Същото стана в Тартус: пристанищното съоръжение на руските ВМС се превърна в постоянна военноморска база. Москва вече има договор за наем на тези бази за 49 години, очевиден коз за

трайното присъствие в Близкия изток

и упражняване на влияние, по-специално в противовес на САЩ. „Със своите бази Русия укрепи позицията си, но само докато разполага с Башар Асад“, отбеляза Алексей Малашенко, ръководител научни изследвания в московския Институт за диалог на цивилизациите. „Никой приемник, никое движение или група няма да защитава толкова старателно руското присъствие“, каза той. Президентът Владимир Путин впрочем бе ясен: руснаците ще останат в Сирия, докато Москва „има интерес от това“, каза той през юни 2018 г. Благодарение на успехите си в Сирия и близостта си с Иран, Русия отново е основен играч в региона. Във военно отношение сирийската военна кампания, в която са служили над 63 000 руски военни, позволи да се изпробват в реални условия войниците и модерното въоръжение като ракетите „Калибър“ или бомбардировачите с голям обхват. С около 100 полета дневно в най-горещия период на войната, операциите позволиха и на 90% от руските военни пилоти да придобият боен опит. За стабилизирането на сирийския режим и съответно постигането на дълготрайно присъствие, Русия обаче трябва да се справи със сложния проблем с възстановяването, чиято цена по оценки на ООН е над 400 милиарда долара. В много градове усилията засега дават само скромни резултати в обстановка на западни санкции срещу Дамаск и нежеланието на международната общност да финансира следвоенния период без действителен напредък към политическо решение. В опустошения от войната град Алепо, втория по големина в Сирия, доставените от Русия кабели за високо напрежение и водопроводни тръби позволиха възстановяване на електрозахранването и водоснабдяването, но бившите бунтовнически квартали

продължават да са в развалини

Задвиженият неотдавна политически процес със създаването на Конституционен комитет е с повече от неясни перспективи заради въпроса за бъдещето на Асад, за чието напускане настояват редица местни и международни играчи. Контролираната от джихадистка групировка провинция Идлиб пък е предмет на крехко споразумение между Москва и Анкара за избягване на кръвопролитно настъпление на сирийския режим. Това статукво обаче едва ли ще трае дълго. В крайна сметка „Русия няма път за изход. Тактиката й е добра, но няма никаква стратегия. Тя мисли само с един ход напред. А какво ще има после, никой не знае“, каза Малашенко.