Бункерите не са добро място за управление на държавата и света. В берлинския Фюрербункер Хитлер прекарва последните 4 месеци от живота си през 1945 година. Усойната обстановка действа потискащо и няма как да подпомогне отрезвяващото решение за капитулация, за да се спасят поне малко човешки животи на фона на отишлите си милиони през Втората световна война. Изпаднал в параноя, Хитлер раздава команди към отдавна разбити и несъществуващи батальони. Путин живее в бункера си в Ново Огарьово край село Усово вече трета година. Излиза оттам рядко, само за важни срещи, които трябва да проведе в Москва. Но никога не нощува в руската столица. Той ръководи страната и взима тежките си решения тъкмо под земята. Колкото и луксозно да е уредено всичко наоколо, това е бункер. Няма слънчева светлина, няма природа, няма естествен свеж въздух. Умът се помрачава от липсата им. Не е учудващо, че точно в тези последни три години диктатурата в Русия достигна върха си, медиите бяха изцяло подчинени, като цензурата закри и последните независими сред тях, а пропагандата доби почти хитлеристки размери. Някога Хитлер е разглеждал славяните като второстепенен народ, част от който трябва да изчезне, а на останалите живи се предвижда ролята на обслужваща провинция в рамките на „хилядолетния райх“. Рупорите на Путин, особено в последните три години, рисуват украинците като измислица на Ленин, които не са никаква отделна нация, а руснаци, които някой е излъгал, че са нещо различно. За днешната руска пропаганда Украйна е историческо недоразумение, на което се полага да съществува единствено като руска провинция или присъдружна марионетна държава, каквато е Беларус.
Прочети още
Несбъдналите се мечти на Путин
От всички изтекли данни, от плановете, до които американското разузнаване успя да се добере седмици преди войната, от положението на фронта днес и масовите убийства на мирни граждани, основно жени и деца, които Русия планомерно се зае да извършва в последните две седмици в Украйна, е ясно, че Путин не е имал План Б. В подземието му се е разработвал единствено светкавичен блицкриг, при който още първите три-четири бомби над различни украински градове е трябвало да доведат до пълна парализа на нападнатата държава, до избухването на вътрешна революция, военен преврат в Киев и настаняването там най-късно до 48 часа на руска марионетка. Какво е трябвало да стане след това, не е много ясно, но не е и толкова важно, защото нищо от това не се случи. Марионетката можеше да обяви Украйна за грешка на историята и да съобщи за установяването на най-новата Украинска област на Русия. Или пък да изчете пламенна реч, че Украйна е освободена от „нацистите“ и вече ще е нова държава, верен другар на Русия. Мешките, натъпкани само с парадни униформи, в които е нямало никакви запаси храна, у убитите руски офицери, нахлули в Украйна, говорят, че никой не се е готвил да остава там дълго, че всички са вярвали във вълшебните първи 48 часа, подир които ще се пременят парадно и ще маршируват победоносно насред Киев.
Но Украйна изненада всички. Тя се оказа жилава хапка. Даже Вашингтон признава това. В докладите, които ЦРУ предаваше на президента Джо Байдън, имаше очаквания Киев да падне, ако не за 48 часа, поне в рамките на четири-пет дни. Четири седмици след агресията не просто Киев, а нито един областен град в Украйна не се е предал. Дори най-източните Мариупол и Харков, където една трета от населението са етнически руснаци, а почти всички говорят като матерен език руски, а не украински език. Даже там съпротивата е твърда и геройска. След като отказаха да се предадат сами, двата града в момента са най-жестоко бомбардираните от Путин. Там загинаха най-много мирни жители. Само в Мариупол убитите до момента са 2500, повечето жени и деца. В този град вече няма нито една сграда, която да не е разрушена – напълно или частично, от руските бомби. Агресорът срина дори театъра в центъра, в подземията на който се укриваха останалите все още живи жени и деца. Така Путин отмъщава на онези, на които възлагаше надежди първи да се вдигнат на бунтове срещу „украинските нацисти“, да свалят кметовете си и да посрещнат „освободителите си“ с хляб и мерудия.
Прочети още
пропагандата на сресаните руски медии
че в Киев управлява „фашистка клика“, която потиска населението, а то не просто мечтае да бъде освободено от „тази гнет“, но дори не се чувства част от „измислената“ украинска нация и с радост ще се нарече отново руско, стига да има кой да му помогне за това. Цялата тази фантасмагория можеше да се чуе в новините, публицистиката, документалните филми, почти във всички предавания на руските телевизии и радиостанции или да се прочете в руските издания в последните 8 години. Осем, защото толкова минаха от 2014-та, когато украинците свалиха от власт натресената им от московските спецслужби марионетка Виктор Янукович и се еманципираха от Москва. Нахлуването в Украйна се оказа естественото продължение на медийната агресия.
Това, че Москва не е била подготвена за нищо друго, освен за светкавична окупация, говори и термина, който бе наложен от Кремъл за продължаващото вече трета седмица братоубийствено междуславянско клане – специализирана военна операция. Изричането по руските медии, в останалите все още достъпни социални мрежи (Facebook и Instagram са вече забранени в Русия) на истинското име – война, след последните законодателни промени се наказва със затвор. Но и западните държави също бяха стъписани от случващото се. Затова им бяха нужни два дни, преди да решат как да отговорят на Москва. Самият Джо Байдън в седмиците преди агресията бе склонен да прости „едно ограничено нахлуване“ и се заканваше да накаже само „пълномащабна война“. Всички тези сигнали, а и непрестанното повтаряне на говорителката му Джен Саки, че „ние няма да се включим в този конфликт“, дадоха увереност на Путин, че ще е както винаги досега. Нахлува в Грузия, окупира Абхазия и Южна Осетия и му се разминава с леки приятелски санкцийки. Нахлува в Крим, окупира го с прословутите „зелени човечета“ и го жилват галено с малки рехави наказания. Организира кланетата в Донбас и подпомага създаването на т.нар. Донецка и Луганска народни републики, за да отслабва Украйна, а френският президент Макрон го посреща като скъп гост. Впрочем и сега
Макрон продължава да си говори с Путин
почти всеки ден по няколко часа, но всичко останало е вече различно. Впечатлен от геройството на Украйна, която абсолютно сама се бори мъжки срещу новата тирания на имперска Русия, Западът затисна Путин и кликата му с такива санкции, които в човешката история не са се случвали никога досега. Те вече не са целеви – само към конкретни хора и браншове, а масови. Целта е не просто да бъдат наказани Путин, обслужващият го елит и назначените от него за милиардери пионки, като Роман Абрамович, а да бъде подтикнато самото руско общество да се разбунтува. Досегашният живот в доволство на руската върхушка да бъде вгорчен дотолкова, че тя да се реши да отстрани величието от бункера. В това отношение помагат дори такива детайли, като забраната за внос в Русия на ботокс, с който Путин редовно тъпче лицето си, понеже, като всеки диктатор, е особено суетен.
Висшите кръгове във Вашингтон не крият, че крайната цел наистина е отстраняването на Путин като единствена възможност да се спре най-голямото кръвопролитие в Европа след американските бомбардировки над Югославия през 1999 година. Войната вече взе над 12 000 руски жертви – войници и офицери, и много повече украински, защото там умират и мирни жители. След като не постигна нито една от целите си, Путин в момента се опитва да изгради коридор между окупирания Крим и Донецката и Луганската народни републики, като междувременно подготвя „референдум“ за създаването и на Херсонска народна република. Херсон е всъщност единственият град в Украйна, който руснаците успяха да превземат частично. Те отвлякоха украинския му кмет, а смелото местно население, дори и под окупация, всекидневно излиза на улицата с украински знамена, за да протестира. Втората по мощ в света армия се оказа смешна и жалка на бойното поле. Украинците смазаха почти цялата руска танкова колона (насред която се движеше и описваният от руските медии като страшилище – чеченският батальон, пратен лично от Рамзан Кадиров), която се бе запътила да превзема Киев. Остатъците от нея в момента се насочват или обратно към Русия, или на юг към Херсон. Почти навсякъде агресорите са или в отбрана, или са се окопали в позициите си, без изгледи да напредват повече. Единственото място, където Русия бе силна, е въздухът. До тази седмица нейните самолети кръжаха денонощно и сипеха бомби навсякъде. Това се промени, след като американците доставиха на Украйна нови противосамолетни комплекси. В момента руските ракети летят вече изключително от руска територия. Но дори и те ще бъдат спрени в скоро време, когато се очаква в Украйна да пристигнат противоракетни установки. Украинският президент Володимир Зеленски неколкократно призоваваше НАТО да закрие небето над Украйна, за да улесни армията му на фронта. Това така и не се случи, което разочарова много самите украинци. Като блок
НАТО се оказа бюрократична организация
която трудно взима общи решения в помощ на Украйна. В момента цялата помощ за страната се осъществява от отделните правителства на западните страни. Българското, например, бе почти готово да предостави на Киев своите руски, но достатъчно ефективни противоракетни установки, като срещу това получи обещание да бъде възмездено с нови такива от Америка. Но основната проруска партия в коалицията в София – БСП, подпомагана от другата проруска парламентарна сила - „Възраждане“, се обявиха категорично против. Украйна няма да остане без оръжия, с които да сваля ракетите на Русия, дори и България да клекне под русофилския натиск. А когато сама затвори небето си, можем да станем свидетели на контранастъпление на фронта. Едва такова развитие на събитията би помогнало за по-бързото подписване на мирно споразумение, доколкото за мирен договор в момента все още никой не е готов.
Но дори и сега може да се проследи как Русия вече се е примирила с провала на своята „ограничена военна операция“. Ако в първата седмица от агресията външният министър на Русия Сергей Лавров поставяше ултиматум към украинските власти за безусловна капитулация, през втората Москва изискваше Киев да признае окупацията на Крим и независимостта на Донецк и Луганск и да се откаже от членство в ЕС и НАТО. А в момента – на третата седмица от войната, Русия вече е изоставила почти всичко изброено. Единственото, за което настоява, е в споразумението да пише, че Украйна няма да подава молба за членство в НАТО. Дори ЕС й се позволява.
Володимир Зеленски изглежда все по-склонен да се съгласи на неутрален статут за държавата си. Само че не и постигнат под формата на ултиматуми. А и украинците знаят от опит, че Москва не спазва своите договори. През 1994 година Русия стана един от гарантите за неприкосновеността на украинската държава, след като тя се отказа от ядреното си оръжие, останало на нейна територия след разпадането на СССР. Днес украинските власти дълбоко съжаляват за този ход. Защото тъкмо Русия разпарчетоса Украйна, а никога нямаше да посмее да я нападне, ако тя бе ядрена държава. Надеждите на всички са, че в близките седмици, след като Киев успее да затвори изцяло небето си за руската агресия и натисне руската армия на фронта, ще се подпише мирно споразумение, което ще сложи технически край на войната. А ако тежките санкции успеят да постигнат крайната си цел – отстраняването на Путин, да се върви и към мирен договор с неговите наследници. Предстои да видим дали събитията ще следват този сценарий.
