Пет години след руската окупация на Крим полуостровът все още се намира в икономическа криза, а националистическата еуфория постепенно отстъпва място на прагматичните очаквания за промяна и подобряване на жизнения стандарт. Металната скулптура на руската императрица Екатерина Велика се издига над един от парковете в Симферопол, столицата на Крим. Паметникът е издигнат за първи път през 1890 г. в чест на 100-годишнината от завладяването на полуострова, а малко след болшевишката революция от 1917 г. е разрушен. След разпада на Съветския съюз въпросът за възстановяването на монумента на няколко пъти е повдиган във вече независимата Украйна, но така и не влиза в дневния ред на местните власти. След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. образът на Екатерина Велика отново се издига в центъра на Симферопол. А надписът под пиедестала гласи "Паметникът е възстановен в чест на обединението между Крим и Русия през 2014 г. и за вечни времена".
"Екатерина е своеобразният Путин на XVIII век"
– казва директорът на местния исторически музей Андрей Малгин. Анексията на Кримския полуостров доведе до разрив на отношенията между Русия и Украйна, а впоследствие и до остра геополитическа криза между Кремъл и Запада. Стигна се до въоръжени сблъсъци и в Източна Украйна, и до обвинения срещу Русия в манипулации на президентските избори в САЩ. Украйна все още смята Крим за своя територия – теза, която беше потвърдена и от новоизбрания украински президент Володимир Зеленски, който нарече полуострова "украинска земя". Към момента обаче Москва контролира изцяло ситуацията в Крим. На думи западните лидери осъждат анексирането на полуострова, но на практика повечето от тях свикнаха с мисълта, че руското знаме скоро няма да бъде свалено от сградата на парламента в Симферопол. Руските официални представители твърдят, че са се ангажирали със съживяването на Крим след дългогодишното бездействие от страна на Киев. И наистина – сумите, отпускани от федералното правителство за полуострова, изглеждат впечатляващи – две трети от регионалния бюджет на Крим и Севастопол се осигурява от държавните трансфери. Според бившия подуправител на Руската централна банка Сергей Алексашенко Москва е похарчила 1.5 трлн. рубли (около 23 млрд. долара) за Крим през последните пет години. Инфраструктурните мегапроекти променят пейзажа в региона. Един от тях е 19-километровият мост, преминаващ над Керченския проток, който свързва Крим с континенталната част на Русия. До военната база в Севастопол е изградена модерна магистрала, както и модерно летище. Русия вече счита Азовско море за своя вътрешна акватория и през есента на 2018 г. задържа три украински кораба, които искаха да преминат под моста. 24-мата украински моряци все още са под арест в Русия. Първоначалният патриотичен плам, който съпътстваше окупацията през 2014 г., обаче започва да губи своята сила. "Еуфорията вече е напълно изчезнала", заявява пред местният бизнесмен Олег Николаев. Кримският полуостров страда от същите проблеми, които са характерни и за останалата част от Русия – корупция, слабо управление, инфлация, спад в доходите, репресии и ограничения. Областният управител на Севастопол, назначен лично от Путин, започва все по-силно да дразни местното население. Подкрепата за присъединяването към Русия все още е висока сред жителите на Кримския полуостров. Едно от последните проучвания на Руската академия на науките обаче показва, че се увеличава делът на
недоволните от бюрокрацията и корупцията
Надеждите за стабилност постепенно се изместват от желанието за промяна. Спорният международен статут на областта допринася за задълбочаването на икономическите проблеми. Санкциите, наложени от Запада спрямо Русия, се отразяват негативно на бизнеса и ограничават притока на свежи инвестиции. Предприемаческите инициативи са по-скоро в сферата на добрите пожелания, отколкото на реалистичните възможности за печалба. Новото летище предлага полети единствено до руски дестинации, а за жителите на Крим е изключително трудно да получат виза за пътуване в друга държава, тъй като повечето страни по света официално не признават анексията. Пресичането на границата с Украйна, което се налага на около 200 000 души всеки месец, е съпътствано от чакане на опашки с часове и преминаване през изключително строг контрол от страна на граничарите. Повечето банки, в това число и руските, се пазят от региона и го смятат за "токсичен" заради западните санкции. Единствено по-малките трезори могат да си позволят директно присъствие. За да пазаруват онлайн, жителите на Крим използват т. нар. VPN сървъри (Virtual Private Network), които им позволяват да скрият реалното си местонахождение. Местните компании си партнират с фирми от континенталната част, за да избегнат евентуални проблеми с доставките. Бизнесът с вноса на мебели от IKEA и всякакви други масови продукти от Краснодар, който се намира от другата страна на Керченския проток, процъфтява. Най-големите печеливши от новата ситуация в Крим са държавните служители и пенсионерите, тъй като разчитат на директните трансфери от Москва.
