През изминалата седмица САЩ изгуби Розалин Картър, бивша първа дама, предана съпруга на 39-ия президент и неуморен защитник на грижата за психичното здраве.
Carter Center потвърди, че тя е издъхнала в неделя сутринта в дома си в Плейнс, Джорджия, на 96 години, след като преди няколко месеца беше диагностицирана с деменция.
Бившата първа дама и бившият президент Джими Картър бяха женени в продължение на 77 години. Двамата имат четири деца, 11 внуци и 14 правнуци.
„Розалин беше мой равностоен партньор във всичко, което някога съм постигнал“, каза Джими Картър в изявление, разпространено от Carter Center. „Тя ми даде мъдри напътствия и насърчение, когато имах нужда. Докато Розалин беше на света, винаги знаех, че някой ме обича и подкрепя.“
Прочети още
През цялата политическа кариера на съпруга си Розалин е най-ревностният му поддръжник. Тя води агресивна кампания, зареждайки поддръжниците му с енергия и веднъж признава, че е по-непреклонна за победата от него. След като съпругът й е избран за президент през 1976 г., Картър
трансформира ролята на първа дама
в работа на пълен работен ден. Тя е първата съпруга на президент, която си обособява офис в Източното крило и нае пълен персонал.
„Мнозина си спомнят как Розалин Картър всеки ден носи куфарче, пълно с документи, в офиса. Тя е доверен съветник на президента, участник във външните и вътрешните работи и често организира седмични срещи с Джими Картър в Овалния кабинет“, разказа Кейт Андерсън Брауър, автор на „Първите жени: Изяществото и силата на съвременните първи дами на Америка“ пред USA TODAY.
Бивши колеги, приятели и наблюдатели я описват като искрена, топла и безкористна. През по-голямата част от живота си тя олицетворява съвременната работеща майка и съпруга.
Според Брауър, че Картър се интересувала повече от това да помага на хората, отколкото от материални неща. „Мисля, че тя ще бъде запомнена като силна, твърда, дисциплинирана жена, която също е много мила и много съпричастна към другите хора.“
Както и съпруга й, и Розалин Картър е израснала в малкото градче Плейнс. Тя е най-голямото от четирите деца в семейството. Баща й умира, когато тя е едва на 13, а върху плещите й пада грижата за по-малките й братя и сестри и помощта в домакинската работа, докато майка й е на работа. Семейството трудно свързва двата края, но Розалин завършва гимназия и продължава да посещава Югозападния колеж на Джорджия.
През 1945 г. тя започва да се среща с Джими Картър. През 1946 г. двойката се жени.
По време на мандата на съпруга си като президент, бившата първа дама е запалена по разработването на решения за проблемите, пред които са изправени възрастните хора, и събира групи за дискусия на кръглата маса в Белия дом за остаряването.
Кати Кейд, която е била директор на специалните проекти на първата дама, разказва, че Картър е била вдъхновена да продължи реформата на психичното здраве, след като е гледала далечен братовчед да страда от психично заболяване, когато е била дете.
Когато Джими Картър се кандидатира за губернатор на Джорджия, Розалин Картър открива колко ужасни са обществените програми за хора с психични заболявания, карайки семействата да се борят да намерят грижи. През 1977 г. тя става
почетен председател на президентската комисия по психично здраве
Позицията й позволява да продължи работата си за прекратяване на психическата криза, която започва като първа дама на Джорджия. Тя ръководи усилията за приемане на Закона за системите за психично здраве през 1980 г., който предоставя безвъзмездни средства на обществени центрове за психично здраве.
Картър също лобира за имунизиране на децата срещу предотвратими болести, докато съпругът й е губернатор на Джорджия. В това дело тя си партнира с Бети Бъмпърс, първата дама на Арканзас от 1971 до 1975 г., за да популяризира ваксинациите като рутинна здравна практика. През 1981 г. 95% от децата, които започват училище, са били имунизирани срещу морбили и други болести.
Когато Картър напускат Белия дом, те се връщат в Плейнс. През 1982 г. двамата основават Carter Center – организация с нестопанска цел, която се стреми да подобри качеството на живот, да облекчи страданието и да утвърди човешките права чрез своите програми.
Чрез него бившият президент и първата дама са пътували по света, работейки за спиране на гвинейската болест, увеличаване на селскостопанското производство в Африка и застъпничество за правата на човека. Създават и стипендии за журналистика в областта на психичното здраве, за да насърчи задълбочените доклади за психичното здраве.
Извън Carter Center, Розалин участва в редица бордове на организации през годините, включително Програмата Plains Better Hometown, Plains Historic Preservation Trust и Съвета на директорите на Gannett.
През 1984 г. е публикувана автобиографията й „Първата дама от равнините“. Мат Костело, историк от Историческата асоциация на Белия дом, каза, че семейство Картър е постигнало толкова много след президентството, че изглежда, засенчва времето им в Белия дом.
„Те създадоха това невероятно наследство за насърчаване на човешките права“, пише той.
На стари години Розалин Картър остава активна, пътувайки със съпруга си, ходейки на църква, управлявайки The Carter Center в Атланта и като доброволец с Habitat for Humanity.
Семейството обаче продължава да
живее скромно в едноетажното ранчо
в Плейнс, което построяват през 60-те години.
„Никога не бих ги нарекъл спокойни“, казва Брауър. „Те са най-активните хора на 90 и нещо, които някога бихте срещнали.“
Кейд пък обяснява, че Розалин гледала на ролята си на първа дама като на възможност да окаже влияние върху света.
„Тя е човек, който изпитваше огромно състрадание към хората, които страдат“, казва Кейд. „И тя не е от тези, които просто проявяват състрадание. Тя винаги се подтикваше да предприеме действия."
Цял живот заедно – как се запознаха Джими и Розалин Картър
Розалин Картър прекарва по-голямата част от живота си – 77 години – омъжена за бившия президент Джими Картър и по всичко личи, че не съжалява. Въпреки неизмеримия стрес, с който се сблъскват в различни моменти от връзката си, Джими и Розалин никога не се разделят, винаги се облягат един на друг, когато нещата стават трудни.
Техен дългогодишен приятел и политически съюзник веднъж казва пред PEOPLE, че когато става въпрос за бившата първа двойка, „понякога е трудно да се знае къде свършва единият и къде започва другият“.
Но как се срещат сродните души Джими и Розалин? Това се случва в болница преди 96 години, а двамата след това преминават от детско познанство към влюбване от разстояние до в крайна сметка, г-н и г-жа Картър.
На 18 август 1927 г. в малкото градче Плейнс, Джорджия, медицинската сестра Лилиан Картър изражда бебе на име Елинор Розалин Смит – или накратко Розалин. Семейство Картър са приятели със семейство Смит и децата ги свързват допълнително в град с население от едва 600 души. Малко след като Розалин се ражда, Лилиан довежда 3-годишния си син Джими в болницата, за да си намери нов приятел.
По това време, разбира се, представянето им не означава много. Но показва от колко отдавна е заедно най-дълго женената президентска двойка – буквално цял живот.
Двамата не стават приятели в детството си, но Розалин дружи с по-малката сестра на Джими Рут. Интересът й към Джими се пробужда едва след като го вижда в униформата като курсант във Военноморската академия на Съединените щати. Първоначално не се задълбочава, защото той учи далеч от дома.
Но едно лято, докато Джими е в Плейнс, преди да се върне във Военноморската академия за последната си година в училище, той забелязва Розалин и я кани на среща. Двамата гледат филм, а Джими се прибира в дома си с чувството, че току-що е прекарал известно време с жената, за която щеше да се ожени.
Скоро след дипломирането на Джими те сключват брак, започвайки го с поредица премествания из Съединените щати, отивайки навсякъде, където флотът ги отведе. Тримата им сина са родени на различни военноморски пристанища във Вирджиния, Хавай и Кънектикът. Дъщеря им по-късно се ражда в Плейнс. След време те се завръщат в Джорджия, за да развият бизнеса на семейство Картър за отглеждане на фъстъци, преди Джими триумфално да влезне в Белия дом.
