Най-важното в Москва в наши дни е това, което липсва. Никой не говори открито за войната в Украйна. Думата е забранена и говоренето е опасно. Единствената следа от боевете, които се водят на 1000 км на юг, са рекламни пана, покрити с портрети на героични войници. И все пак Русия е в разгара на война, пише The Economist. По същия начин в Москва няма факелни шествия. Редки са изобразяванията на знака Z с полусвастика, представляващ подкрепа за войната. Щурмоваците не организират погроми. Владимир Путин, застаряващият руски диктатор, не събира тълпи от екзалтирани младежи и не призовава за масова мобилизация. И все пак Русия е в плен на фашизма. Точно както Москва прикрива своята война зад "специална военна операция", така тя прикрива своя фашизъм зад кампания за изкореняване на "нацистите" в Украйна. Въпреки това Тимъти Снайдер, професор в Йейлския университет, открива издайническите симптоми: "Хората не са съгласни, често ожесточено, относно това какво представлява фашизъм", написа той наскоро в New York Times, "но днешна Русия отговаря на повечето критерии".
Кремъл е изградил култ към личността около г-н Путин и култ към мъртвите около Великата отечествена война от 1941-45 г. Режимът на г-н Путин копнее да възстанови изгубения златен век и
Русия да бъде прочистена чрез лечебно насилие
Бихте могли да добавите към списъка на г-н Снайдер омраза към хомосексуалността, привързаност към традиционното семейство и фанатична вяра в силата на държавата. Нито едно от тях не идва естествено в една светска държава със силна анархистка жилка и разрешителни възгледи за секса. Да разбереш накъде върви Русия под управлението на г-н Путин означава да разбереш откъде идва. През по-голямата част от неговото управление Западът гледаше на Русия като на мафиотска държава, управляваща атомизирано общество. Това не беше грешно, но беше непълно. Преди десетилетие популярността на Путин започна да намалява. Той отговори, като се позова на фашисткото мислене, което се появи отново след разпадането на Съветския съюз.
Това може да е започнало като политически изчисления, но г-н Путин се е хванал в цикъл на оплакване и негодувание, който е оставил разума далеч назад. Кулминацията му беше в разрушителна война, която мнозина смятаха, че никога няма да се случи, точно защото няма смисъл при претегляне на рисковете и ползите. Под формата на фашизма на г-н Путин Русия е тръгнала по курс, който не познава връщане назад. Без реториката на жертвата и използването на насилие г-н Путин няма какво да предложи на народа си. За западните демокрации този марш означава, че докато той е на власт, отношенията с Русия ще бъдат раздирани от враждебност и презрение. Някои на Запад искат връщане към обичайния бизнес, след като войната приключи, но не може да има истински мир с фашистка Русия. За Украйна това означава дълга война. Целта на г-н Путин е не само да завземе територия, но и да смаже демократичния идеал, който процъфтява сред съседите на Русия и тяхното чувство за отделна национална идентичност. Той не може да си позволи да загуби. Дори и да има прекратяване на огъня, той възнамерява да накара Украйна да се провали, с нова употреба на сила, ако е необходимо. Това означава, че ще използва насилие и тоталитаризъм, за да наложи волята си у дома. Той не само иска да смаже свободна Украйна, но също така води война срещу най-добрите мечти на собствения си народ. Засега той печели.
Войната е мир
Какво е руският фашизъм? Думата с "Ф" често се подхвърля небрежно. Няма установена дефиниция, но се храни с изключителност и неприязън, смесица от ревност и разочарование, родени от унижението. В случая с Русия източникът на това унижение не е поражението от чужди сили, а насилието, претърпяно от хората от ръцете на собствените им владетели. Лишени от свобода на действие и уплашени от властите, те търсят компенсация във въображаемо отмъщение срещу врагове, измислени от държавата. Фашизмът включва представления - помислете за всички тези митинги и униформи - примесени с тръпката на истинското насилие. Във всичките му разновидности, казва Снайдер, той се характеризира с триумфа на волята над разума. Неговото есе бе озаглавено "Трябва да го кажем. Русия е фашистка". Всъщност първите, които заговориха за това, бяха самите руснаци. Един от тях беше Егор Гайдар, първият постсъветски премиер. През 2007 г. той видя как призракът се издига от постимперската носталгия на Русия. "Русия преминава през опасна фаза", пише той. "Не трябва да се поддаваме на магията на числата, но фактът, че имаше 15-годишна разлика между разпадането на Германската империя и идването на власт на Хитлер и 15 години между разпадането на СССР и Русия през 2006-07 г., ви кара да се замислите..."
До 2014 г. Борис Немцов, друг либерален политик: "Агресията и жестокостта се подклаждат от телевизията, докато ключовите дефиниции се дават от леко обладания господар на Кремъл... Кремъл култивира и възнаграждава най-ниските инстинкти у хората, провокирайки омраза и битки. Този ад не може да свърши мирно."
Година по-късно Немцов, наричан дотогава "национален предател", е убит до Кремъл.
В последното си интервю, няколко часа преди смъртта си, той предупреди, че "Русия бързо се превръща във фашистка държава. Вече имаме пропаганда по модела на нацистка Германия. Имаме и ядро от щурмови бригади... Това е само началото." Никой не е сигнализирал за нарастващото влияние на фашизма по-силно от г-н Путин и неговите помощници. Далеч от проспериращите улици на Москва, Кремъл е маркирал танкове, хора и телевизионни канали с буквата Z. Полусвастиката е рисувана върху вратите на руски филмови и театрални критици, популяризатори на "упадъчното и дегенерирало" западно изкуство. Болнични пациенти и групи деца, някои коленичили, са подредени да образуват полусвастики за публикуване онлайн. През 30-те години на миналия век Валтер Бенямин, германски културен критик в изгнание, анализира фашизма като представление. "Логичният резултат от фашизма е въвеждането на естетика в политическия живот", пише той. Тази естетика е предназначена да измести разума и крайният им израз е войната. Днес двете лица на войната по телевизията, Владимир Соловьов и Олга Скабеева, са карикатури на нацистки пропагандисти. Г-н Соловьов често е облечен в черно двуредно сако в баварски стил. Г-жа Скабеева, строга и изсечена, има намек за доминантност. Те излъчват омраза и агресия. Те и техните гости осъждат Запада, бил обявил война на Русия и театрално молят Путин да го превърне в пепел, като отприщи цялата мощ на руския ядрен арсенал. Този фантастичен Армагедон е съчетан с реално насилие, основата на отношенията между руската държава и нейния народ. Проучване на "Левада", поръчано от Комитета срещу изтезанията (сега самият той е в черния списък), показа, че 10% от руското население е било измъчвано от правоприлагащите органи в даден момент. Има култура на жестокост. Домашното насилие вече не е престъпление в Русия. През първата седмица на войната млади протестиращи жени са унижавани и сексуално малтретирани в полицейски клетки. Близо 30% от руснаците казват, че изтезанията трябва да бъдат разрешени. Жестокостите, извършени от руската армия в Буча и други окупирани градове, не са просто ексцесии на война или срив в дисциплината, а характеристика на руския армейския живот, която се разпространява по-широко от ветераните. 64-та мотострелкова бригада, за която се твърди, че е извършила зверствата, беше удостоена от Путин със званието "гвардеец" за защита на "родината и държавните интереси" и похвалена за нейния "масов героизъм и доблест, упоритост и смелост". Бригадата, базирана в Далечния изток, е известна в Русия със своята жестокост и малтретиране.
Подобно на много други, идващи от Кремъл, фашизмът е проект отгоре надолу, ход на управляващия елит, а не движение на обикновените хора.
Изисква пасивно приемане, а не мобилизиране на масите. Неговата цел е да разедини хората и да предотврати всякаква форма на самоорганизация. Кремъл и шефовете на телевизията могат да го обръщат нагоре и надолу. В първите години на своето президентство Путин използва пари, за да държи хората далеч от политиката. След като икономиката блокира през 2011-12 г. и градската средна класа излезе на улицата, за да поиска повече права, той разпали национализма и омразата. По време на политическото спокойствие след анексирането на Крим през 2014 г. фашизмът беше отхвърлен също толкова внезапно, колкото се появи. Възраждането му през 2021-22 г. последва спада в легитимността на Путин, протестите срещу отравянето и ареста на Алексей Навални, опозиционен лидер и нарастващото отчуждение на по-младите руснаци, които са по-малко податливи на телевизионна пропаганда и по-отворени към Запада. За тях Путин беше застаряващ, отмъстителен и корумпиран дядо, който имаше таен дворец, разкрит от много гледания филм на Навални в YouTube през 2021 г. Путин трябваше да увеличи звука отново и Украйна му предложи средствата.
Свободата е робство
Руският фашизъм има дълбоки корени, стигащи чак до началото на 20 век. Фашистките идеи процъфтяват сред емигранти след болшевишката революция и те са частично реимпортирани в Съветския съюз от Сталин след войната. Той се опасяваше, че победа над фашизма, спечелена с Америка и Великобритания, ще даде сила и ще освободи собствения му народ. Така той превърна съветския успех в триумф на тоталитаризма и руския имперски национализъм. Той преименува военните съюзници на врагове и фашисти, които се стремят да унищожат Съветския съюз и да го лишат от неговата слава. През следващите десетилетия фашизмът е ограничен от официалната комунистическа идеология и от личния опит на руснаците да се борят срещу нацистите редом със западните съюзници. След разпадането на Съветския съюз обаче и двете ограничения изчезнаха и тъмната материя беше освободена. Освен това либералният елит от 90-те години напълно отхвърли старите съветски ценности, помитайки силната традиция на антифашистката литература и изкуство. През цялото време фашизмът тлееше под прикритие, в КГБ. В края на 90-те години Александър Яковлев, архитектът на демократичните реформи при Михаил Горбачов, говори открито за службите за сигурност като люлка на фашизма. "Опасността от фашизъм в Русия е реална, защото от 1917 г. сме свикнали да живеем в престъпен свят с престъпна държава начело.
Бандитизъм, осветен от идеологията - тази формулировка подхожда и на комунисти, и на фашисти".
Подобна двусмисленост беше напълно показана в "Седемнадесет мига от пролетта", изключително популярен телевизионен сериал от 12 части, направен по поръчка на КГБ през 70-те години. На пръв поглед сериалът не беше нищо повече от опит за ребрандиране на сталинската тайна полиция. Юрий Андропов, тогавашен началник на КГБ и по-късно съветски лидер, искаше да блеснат съветските шпиони и да привлече ново поколение млади мъже в службата. Както се оказа, програмите помогнаха за въвеждането на нацистка естетика в популярната култура на Русия - естетика, която в крайна сметка щеше да бъде експлоатирана от Путин. Героят е измислен съветски шпионин, който прониква в нацисткото висше командване под името Макс Ото фон Щирлиц. Той е високопоставен щандартенфюрер в SS, чиято мисия е да осуети таен план, изкован между ЦРУ и Германия към края на войната. Изиграни от най-обичаните съветски актьори, нацистите във филма са хуманни и привлекателни. Вячеслав Тихонов, който изигра ролята на Щирлиц, беше модел на мъжко съвършенство. Висок и красив, с идеални скули, той блестеше в лъскава нацистка униформа, ушита в съветското министерство на отбраната. Обикновените руснаци бяха хипнотизирани. Дмитрий Пригов, руски художник и поет, пише: "Нашият прекрасен Щирлиц е съвършеният фашист и съвършеният съветски човек едновременно, извършвайки трансгресивни преходи от единия към другия с покоряваща и непроследима лекота...Той е предвестникът на нова епоха - време на мобилност и манипулативност." Путин е бенефициент. През 1999 г., точно преди да бъде избран за президент на Русия, гласоподавателите казаха на анкетьорите, че Щирлиц би бил един от идеалните им избори за поста след Георгий Жуков, командир на Червената армия през Втората световна война. Путин, бивш човек от КГБ, който е бил разположен в Източна Германия, беше култивирал имиджа на Щирлиц. Когато анкетата бе повторена през 2019 г., Щирлиц излезе на първо място. "Получи се инверсия", казаха анкетьорите. "През 1999 г. Путин изглеждаше предпочитаният кандидат, защото приличаше на Щирлиц; през 2019 г. образът на Щирлиц остава актуален, защото се изпълнява от най-популярния политик в страната." На 24 юни тази година беше открита статуя на Щирлиц пред щаба на Службата за външно разузнаване, която беше част от съветското КГБ.
За Путин фашистката естетика е съчетана с характерно руска фашистка философия.
Той и повечето му бивши връстници от КГБ прегърнаха капитализма и се обединиха срещу либералите и социалистите. Те също проектираха унижението, което претърпяха през първото постсъветско десетилетие, върху цялата страна, представяйки края на Студената война като предателство и поражение.
Техният пророк е Иван Илин, мислител от началото на 20-ти век, изпратен в изгнание от болшевиките през 20-те години на миналия век и приел фашизма в Италия и Германия. Илин вижда фашизма като "необходимо и неизбежно явление... основано на здраво чувство за национален патриотизъм". Той даде оправдание за тяхната самоназначена роля на пазители на държавата. Като такива те имаха право да контролират ресурсите. След Втората световна война Илин отхвърли това, което смяташе за грешки на Хитлер, като атеизма и неговите престъпления, включително изтребването на евреите. Но той запазва вярата си във фашистката идея за национално възраждане. През 1948 г. той пише, че "фашизмът е сложен, многостранен феномен и, исторически погледнато, далеч не е надживян". Съответно Путин прегърна религията, отхвърли антисемитизма и избягва колективното лидерство за собственото си пряко управление, потвърдено от плебисцити. Книгата на Илин "Нашите задачи" беше препоръчана от Кремъл като задължително четиво на държавни служители през 2013 г. Тя завършва с кратко есе до бъдещ руски лидер. Демокрацията и изборите в западен стил биха довели до гибел на Русия, пише Илин. Само "единна и силна държавна власт, диктаторска по обхват и държавнонационална по същество" може да я спаси от хаоса.
Творбата на Илин, за която се твърди, че Путин е чел и препрочитал, е "Какво би означавало разчленяването на Русия за света", написана през 1950 г. В нея авторът твърди, че западните сили ще се опитат "да проведат своя враждебен и нелеп експеримент дори в постболшевишкия хаос, измамно представяйки го като върховен триумф на "свободата", "демокрацията" и "федерализма"... немската пропаганда е инвестирала твърде много пари и усилия в украинския (и може би не само украинския) сепаратизъм". През 2005 г., след първото народно въстание в Украйна, известно като Оранжевата революция, Путин нарече разпадането на Съветския съюз най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век. Опирайки се на антиукраинските чувства в Русия, той насочва страната си по пътя на конфронтация със Запада. Същата година тялото на Илин е върнато в Русия от Швейцария, където той е починал в изгнание през 1954 г. Твърди се, че Путин е платил за надгробния камък от собствените си спестявания. През 2009 г. той положи цветя на гроба на Илин.
Невежеството е сила
Фактът, че Путин е възприел фашистки методи и фашистко мислене, носи тревожно послание за останалия свят. Фашизмът работи чрез създаване на врагове. Това прави Русия смела жертва на омразата на другите, дори когато оправдава чувствата на омраза към своите истински и въображаеми врагове у дома и в чужбина. Дмитрий Медведев, бивш президент и "модернизатор", наскоро публикува в социалните медии:
"Мразя ги. Те са гадове и дегенерати. Те искат нас, Русия, мъртви...
Ще направя всичко по силите си, за да изчезнат." Не се посвени да каже кого има предвид. Но враждебността на Русия има три цели: либералния Запад, Украйна и предателите у дома. Всички те трябва да си направят равносметка какво означава руският фашизъм. Путин отдавна се стреми да подкопае западните демокрации. Той е подкрепял крайнодесни партии в Европа, във Франция, Фидес в Унгария и Северната лига в Италия. Той се намеси в американските избори, надявайки се да помогне на Доналд Тръмп да победи демократите. Дори ако боевете в Украйна спрат, поклонникът на Илин в Кремъл няма да се установи в съгласие със западните демокрации. Путин и неговите хора ще направят всичко по силите си, за да се борят с либерализма и да посеят раздори. Векове наред Русия е била отчасти европейска, но Кирил Рогов, политически анализатор, написа наскоро, че войната в Украйна е позволила на Путин да отреже тази част от нейната идентичност. Докато Путин е на власт, Русия ще изгражда съюзи с Китай, Иран и други антилиберални страни. Както винаги ще бъде в идеологическия авангард. Перспективата за Украйна е още по-мрачна. Няколко седмици след началото на войната Риа Новости, държавна информационна агенция, публикува статия, която призовава за прочистване на "етническия компонент на самоидентификацията сред хората, населяващи териториите на историческата Малоросия и Новоросия (Украйна и Беларус) иницииран от съветските власти. Украйна, каза Путин, е източник на смъртоносни вируси, дом на финансирани от Америка биологични лаборатории, експериментиращи с щамове на коронавирус и холера. "Биологичните оръжия се създават в непосредствена близост до Русия", предупреди той.
По руската държавна телевизия наричат украинците червеи.
В скорошно токшоу Соловьов се пошегува: "Когато лекар обезпаразитява котка, за лекаря това е специална операция, за червеите е война, а за котката е прочистване." Маргарита Симонян, шефът на РТ, държавна международна телевизионна мрежа, заяви, че "Украйна не може да продължи да съществува". Целта на инвазията не е просто да завземе територия, но и да прочисти Украйна от нейната отделна идентичност, което застрашава идентичността на Русия като имперска нация. Заедно със своите наказателни сили, Кремъл е изпратил и стотици учители да превъзпитават украинските деца в окупираните територии. Той приравнява независима суверенна Украйна с нацизма. Или Украйна ще престане да съществува като национална държава, или самата Русия ще бъде заразена от идеята за еманципация, която ще унищожи нейната имперска идентичност. Най-мрачна от всички е перспективата за Русия. Путин не е планирал война на изтощение. Той си въобразяваше, че един удар срещу Киев бързо ще доведе до нов режим в Украйна и подчинение на украинското общество на неговата воля. Досега Путин не успя да победи Украйна. Но той успя да победи Русия. Говоренето за телесни замърсявания и прочиствания не се ограничава само до Украйна. Русия съдържа и "чужди" елементи - предатели, които сърбат стриди и ядат гъши дроб, които психически живеят на Запад и са заразени с идеи за флуидност на половете. Руският народ, заяви Путин в телевизионно обръщение, "просто ще ги изплюе като насекомо в устата си", което ще доведе до "естествена и необходима самодетоксикация на обществото". Подобно на Сталин, Путин не вярва и се страхува от хората. Те трябва да бъдат контролирани, манипулирани и, когато е необходимо, потискани. Той ги изключва от реалното вземане на решения. Както твърди Грег Юдин, руски социолог, те са необходими за ритуала на изборите, който демонстрира легитимността на владетеля, но през останалото време те трябва да бъдат невидими. Юдин нарича това отношение "хора на повикване". Войната промени всичко.
Както Хитлер каза на Гьобелс през пролетта на 1943 г., "войната... направи възможно за нас разрешаването на цяла поредица от проблеми,
които никога не биха могли да бъдат решени в нормални времена". Скоро Путин успя да наложи де факто военно управление и цензура. Той блокира Facebook, Twitter и Instagram и всички останали независими медии, изолира страната от "отровното западно влияние" и изгони от страната всеки, който се противопостави на войната. Всяко публично изявление, което оспорва версията на Кремъл за събитията в Украйна, се наказва с 15 години затвор. Грегори Асмолов от Кралския колеж в Лондон твърди, че тази нова политическа реалност е била невъобразима само преди месеци и е най-значимото постижение на Кремъл в конфликта. Войната даде възможност на Путин да превърне Русия в това, което Асмолов нарича "разединяващо общество". Той написа, че "тези усилия се водят от идеята, че е невъзможно да се защити вътрешната легитимност на сегашното ръководство и да се запазят лоялните граждани, ако Русия остане относително отворена и свързана с глобалната мрежова система".
Досега целта на Путин е била да парализира руското общество, а не да сплотява тълпите. Шоуто на единство и мобилизация се постига от телевизията, работеща в изчистеното от алтернативни гласове информационно пространство. Сред телевизионните зрители - предимно хора над 60 години - повече от 80% подкрепят войната. Сред 18- до 24-годишните, които получават новини от интернет, те са по-малко от половината. Може би затова символните представители на Z-операцията не са работещи мъже и жени, а бабушка с червено знаме и осемгодишно "внуче" (съответно нарисувани върху стенописи и отпечатани върху опаковки от шоколад). Те са идеалните телевизионни зрители и статисти в реалити шоута. Комбинацията от страх и пропаганда произвежда това, което Рогов нарича "наложен консенсус". Държавата публикува проучвания на общественото мнение, които показват, че мнозинството руснаци подкрепят "специалната военна операция". Основната причина хората да подкрепят Путин е, че смятат, че всички останали го правят. Нуждата от принадлежност е мощна. Дори когато хората имат достъп до информация, те "просто я игнорират или я рационализират, само за да избегнат разрушаването на концепцията за себе си, държавата и властта... създадена от пропагандата", отбелязва Елена Конева, социолог. Двигателят на фашизма няма задна скорост. Путин не може да се върне към основана на реалността форма на авторитаризъм. Разширяването е в природата му. Той ще се стреми да се разшири както географски, така и в личния живот на хората. Докато войната се проточва и жертвите нарастват, въпросът е дали Путин може да мобилизира пасивното мнозинство или те започват да стават неспокойни. Елитите в Кремъл, армията и службите за сигурност ще наблюдават отблизо.
Две плюс две е равно на четири
Виктор Клемперер, германски евреин, участвал в Първата световна война и оцелял през втората, пише, че "нацизмът е проникнал в плътта и кръвта на хората чрез отделни думи, идиоми и структури на изречения, които са им били наложени в милиони повторения." Книгата му "Езикът на Третия райх" описва как дисоцииращият префикс ent- (де-) придобива известност в Германия по време на войната. Докато руските танкове щурмуваха Украйна в малките часове на 24 февруари, Путин започна войната си срещу Украйна със същия разделителен префикс. Целта, каза той, е била де-нацификация и де-милитаризация. Риа Новости, държавната новинарска агенция, по-късно добави, че "де-нацификацията неизбежно ще бъде и де-украинизация". "Германия беше почти унищожена от нацизма", пише Клемперер, "Задачата да бъде излекувана от тази фатална болест днес се нарича "денацификация". Надявам се и наистина вярвам, че тази ужасна дума... ще избледнее и няма да води повече от историческо съществуване веднага щом изпълни сегашното си задължение... Но това няма да е още известно време, защото не е само нацистките действия са, които трябва да изчезнат, но също и... типичният нацистки начин на мислене и неговата почва: езикът на нацизма."
