НАСА стартира в началото на март дълго отлагания проект за прочистване на близкия Космос от задръстилите го обекти, които са огромна опасност както за апаратите, намиращи се там, така и за хората. Главната роля е поверена на робот. На 4.10.1957 г. бе изстрелян първият в света изкуствен спътник на планетата. Той изпълни предназначението си, но след време системата, захранваща го с енергия, се изтощи. Сателитът се превърна в

непотребен предмет

и остана в извънземието като отпадък номер едно. Същата участ сполетя доста негови „родственици". Американски, руски и канадски източници съобщават, че активни са само 4.7% от 12,580-те известни изкуствени спътници (в извънземието има и обекти, изведени на орбита тайно). По думите на Павел Никитенко от Руската космическа агенция до края на 2017 г. в близкия Космос е имало поне 29 800 отпадъци, чиито размери са достатъчно големи, за да бъдат наблюдавани от 63 наземни станции. Компанията на "пенсионираните" обекти обаче е доста по-многобройна. В нея се включват и по-малки тела – с размери от 1 до 10 см. Според японски астрономи най-внушителна е групата на дребосъците, чиято големина е до 1 см – сега те би трябвало да са приблизително 470,000,000!

На височина около 2,000 км има

над 7,500 тона непотребни предмети

сателити, които са си изпели песента, части от степени на ракети, късове от разрушени космически апарати, парченца от защитната обвивка на сонди и др. Най-сложна е ситуацията в диапазон от 900 до 1,000 км, където се намират повечето навигационни спътници и апаратите за дистанционно изследване на Земята. Именно там са регистрирани 60% от ударите, в резултат на които проблемният регион бързо се запълва с нови отпадъци. Калабалъкът в извънземието наистина представлява голяма опасност – разрушителната способност на боклуците е страхотна. Челен удар със средно голям обект например може да доведе до унищожаване на спътник. Частичка с размери няколко милиметра е в състояние да причини гибелта на астронавт, намиращ се в открития Космос. Преди 20 години вероятността от

сблъсък с шеметно летящо тяло

(средната скорост е 12 км/сек!) бе 19%, а сега – 62,4%. Тя ще се увеличава с течение на времето, понеже броят на участниците в космическото брауново движение непрекъснато нараства).

Според изчисленията на Никитенко при падането си към земната повърхност големи космически обекти, които вече не се използват (например орбиталните станции „Салют", „Скайлаб" и „Мир"), са изгорели до 60-70%. Оцелелите им фрагменти пък са се разпилели на площ няколко хиляди квадратни километра. Приземяването им е много опасно и по чудо досега няма значителни материални щети и човешки жертви. През 1996 г. излезлият от строя френски разузнавателен спътник „Сериз" се сблъска с камерата за съхранение на горивото на ракета носител „Ариана".

Чашата на търпението преля

и космическите държави сключиха договор, забраняващ взривяването на каквито и да било ракети и горивни камери в извънземието. Повечето учени са наясно, че това е само малка крачка към предотвратяването на бъдещи катастрофи. Те обсъждат какво би могло да се направи, за да се избегнат стълкновенията. Спор няма: първата задача е да се разчистят отпадъците. Появиха се интересни предложения, подкрепени със съответни проекти, за създаване на апарати, унищожаващи опасните боклуци.

Първите кандидати за работници в отдел „Космическа чистота" са роботите. Специалисти от Университета на Аризона вече конструираха 5 и ги подлагат на различни тестове. В началото на март един от тях ще бъде командирован в извънземието. Френски физици и инженери предлагат хаотично движещите се останки от сателити, сонди и др. да се обстрелват с ледени куршуми. Японски специалисти разработват космическа платноходка със собствен двигател. Тя ще има 3 ръце, чиято задача е да събират космически боклуци и да ги товарят на кораби за многократно използване, които ще ги превозват до Земята. Руски инженери пък създадоха оръдие от специална сплав, което ще взривява боклуците с лазерни „снаряди". Има и други проекти.