Обичаме да наричаме сънародниците си, пръснати по света, най-големият външен инвеститор на България. По този начин правим две признания. Първо - пишем „3 на релси“ на инвестиционната среда в Родината ни. Второ - извън нея живеят толкова много българи, че трудът им от всички краища на планетата успява да генерира средства, които оказват силно влияние върху стандарта на живот на техните роднини и респективно върху държавата, която по необходимост и често пъти по неотложност са напуснали. Изразът инвеститор за близките ни отвъд българската граница е безкрайно условен от гледна точка на реалния икономически и финансов смисъл, който се крие зад подобна дефиниция. Статистическите показатели от последните десетилетия обаче ни позволиха да се заиграваме с подобна трактовка. Дори ни харесваше. Последните две години обаче не са същите. За част от емигрантите. За техните роднини в Родината. За картината на паричните преводи към близките. За статистиката като цяло.
Пандемията, която промени всичко
Наблюдатели и статистици отбелязват, че през последните две години парите към България, изпратени от сънародници зад граница, са намалели приблизително 8 пъти. Справка с анализите на БНБ сочи, че през 2021-а родните емигранти са подпомогнали близките си и икономиката на страната с едва 160.7 милиона евро - приблизително толкова, колкото през далечната 2007-а. Разлика от цели 15 години! През тектоничната и сложна 2020-а сънародниците ни са изпратили почти 358 милиона - цифра, напълно несравнима с абсолютния рекорд от 1.219 милиарда евро, който емигрантите изпращат в Родината си само година по-рано. Тенденцията от последните две години устойчиво се запазва и през настоящата 2022-а. За първото тримесечие на тази година получените средства в страната от емигранти са над 77 млн. лева. Сумата е много по-малка от тази за първите три месеца на 2020 г. и 2019 г.
Икономисти обясняват, че пандемията е отключила поредица от кризи, които възпират преводния емигрантски потенциал от 2019-а насам. Много наши сънародници се връщат отново в България. Заради COVID кризата нискоквалифицираният персонал първи е изгубил работата си, както и заетите в ресторантьорския и хотелиерския бранш. Междувременно населението в Родината застарява. Някои българи останаха без работа, други решиха да потърсят такава в България. Появяват се и чужденци, които работят в страната, но изпращат навън. Така последните две години приличат на ударна комбинация от опитен боксьор по българската икономика - попаденията са бързи, болезнени и отслабващи.
България като изключение от общата картина
Удивителността на българското поведение категорично се проявява в статистическите извадки за изпратени емигрантски пари. Теоретично, по оценки на Световната банка, паричните преводи към страни с ниски и средни доходи ще се увеличат с 4.2%, за да достигнат 630 млрд. долара през 2022-а. Това е последвано от почти рекордно възстановяване на потоците от 8.6 процента през 2021 г. Да, но не и в България. Както отбелязахме по-горе, изпратените средства намаляват лавинообразно. Напълно обратното се случва с финансовото поведение на емигрантските диаспори на Сърбия, Хърватия, Румъния, Черна гора и Босна и Херцеговина. При тях пандемията не просто не отбелязва толкова негативен ефект, дори напротив - средствата, които емигрантите от тези държави изпращат, се увеличават, следвайки изчисленията на световните финансови институции.
Притокът на парични преводи към Европа и Централна Азия нарасна със 7.8 процента през 2021 г., достигайки исторически връх от 74 млрд. долара. Ръстът се дължи до голяма степен на по-силната икономическа активност в Европейския съюз и възстановяването на ръста на цените на енергията. През 2021 г. преводите в Украйна достигат 18.2 млрд. долара, водени от постъпления от Полша, най-голямата приемаща страна за украинските работници мигранти. Краткосрочните прогнози за паричните преводи към Русия и околните й страни, които се очаква да спаднат с 1.6% през 2022 г., са много несигурни. Те са зависими от мащабите на войната в Украйна и санкциите за изходящи плащания от Русия, където намират препитание много хора от бившите съветски републики.
Парите от САЩ към България остават на второ място след Германия, но намаляват главоломно
За 2020 година българските емигранти, живеещи в САЩ, изпращат до близките си в България 58.2 милиона лева. През 2021 г. стойността на паричните преводи спада почти наполовина - 30.3 милиона. Ясен индикатор за дефицита в трансферирането на финансови ресурси към България е статистиката за предпандемичната 2019 година. Тогава емигрантите, живеещи в САЩ, изпращат в Родината си почти 113 милиона лева - повече, отколкото предстои да изпратят в следващите две години. Констатациите след бърза справка с математиката и статистиката сочат, че и тази година парите от САЩ няма да успеят дори да доближат 113-те милиона от 2019-а. За първите три месеца на 2022-а близките и роднините ни в Съединените щати са изпратили малко под 15 милиона лева. Догонва ли се такава огромна разлика? Ще бъде нужно чудо и изключителен икономически катаклизъм, който да промени устойчиви тенденции от последните две години. На този етап подобна цел прилича на холивудски римейк на „Невъзможна мисия“, в който дори Том Круз ще се окаже безсилен.
Емигрантите пращат по-малко, но трансферите остават скъпи
Важно е да се каже, че не всички пари, изпратени от чужбина от родни емигранти, могат да бъдат уловени статистически. Точният размер на финансовата подкрепа от нашите сънародници остава до голяма степен мистерия поради големия брой възможности за трансфер на суми. Не всички от тях обаче могат да бъдат прихванати, анализирани и побрани в някаква „социология на парите“. Най-много пари от чужбина България продължава да получава от гражданите й, живеещи в Германия, САЩ, Испания, Гърция, Италия, Великобритания, Белгия и Франция. Значимостта на тези средства, въпреки големия спад, остава градивен фактор за стабилността на хиляди домакинства, основно в малките населени места с влошени икономически показатели. Но разходите за трансфери на тези суми остават високи.
