Алфред Хичкок е един от най-култовите, най-разпознаваеми и най-влиятелни кинорежисьори в историята. Най-големите му класики и незабравимите му обрати изобщо не са остарели, а техниките му вдъхновяват кинорежисьорите и днес.
„Всичко е късмет. Моят голям късмет беше, че съм се родил страхлив и чувствителен към страха. Защото един супергерой не е в състояние да направи добър филм на ужасите. Аз съм пълен със страхове и се освобождавам от тях по единствения възможен начин – като снимам филми за тях". Тези думи принадлежат на Хичкок - човекът, който създаде едни от най-ярките и уникални трилъри и хоръри в историята на седмото изкуство.
Великият майстор на трилъра казва, че идеята да убиеш човек никога не идва трудно, по-ужасно е, когато трябва да се отървеш от трупа и да разчистиш след себе си. „Защото едно убийство никога не е лесно. Това се опитвам да покажа. Убийството е трудна, мръсна и неприятна задача.“
Всичко, през което Алфред Хичкок преминава, му служи като вдъхновение за похватите и цялото му творчество. А то му печели прозвища като “краля на ужаса”, “майсторът на съспенса”, “бащата на страха” или “владетелят на напрежението”.
Самият той е толкова ужасен от филмите си, че никога не ги гледа. Шестнадесет от тях получават номинации за “Оскар”, но нито един не успява да му завоюва това режисьорско признание. Когато все пак е удостоен с наградата на името на Ървинг Талберг, дългоочакваната му благодарствена реч е: “Много ви благодаря, наистина!”.
Според някои Хичкок е виртуоз в режисирането. Според други е луд садист, с обсесия към блондинките. Неоспоримият факт е, че
без неговите странност и гениалност
киното нямаше да е това, което е в момента, пише и 10te.bg.
„Аз мога да екранизирам и „Пепеляшка", само че зрителите веднага ще видят труп в каляската“, казвал майсторът на ужасите и психотрилъра и признавал, че през целия си живот, още от детството, е бил изпълнен със страхове.
Ето още интересни факти за гения Хичкок:
Бащата – Уилям Хичкок, е бакалин, който наследява професията от баща си. Майката – Ема Джейн Хичкок, помага в магазина на съпруга си и в отглеждането на децата. Ема и майката на Уилям са с ирландски произход. И двамата били ревностни католици.
Алфред Джоузеф Хичкок е роден на 13 август 1899 г. в апартамента над наетата от родителите му бакалия в Лейтънстоун в покрайнините на Източен Лондон. Той е най-малкото от трите деца. Има по-голям брат – Уилям Даниел, и по-голяма сестра – Елън Катлийн. Кръстен е на брата на баща си.
Расте като затворено дете
с трудности в общуването, което се дължи най-вече на наднорменото му тегло и честото местене на семейството. Когато е на шест години, се установяват в Лаймхаус, където баща му разширява бизнеса си, наема два магазина и започва да продава и риба. Семейството се мести отново, когато Алфред е на 11 години, в Степни. Баща му умира, когато геният е на 14 години.
Родителите му са особено строги. Майка му го наказва да стои прав край леглото й и го държи така с часове. Когато прави пакости, баща му го праща в полицията с бележка, в която молел униформените да го затворят в килия за няколко минути, за да
види как се наказват тези които нарушават правилата.
За съжаление вместо да изпроводят малкото момче до дома и да потърсят отговорност от садистичния баща, полицаите удовлетворяват молбата, написана в писмото, и Алфред прекарал десет минути затворен в килия все едно е извършил престъпление. От този момент нататък той споделя, че изпитва много силен страх от органите на реда. Всъщност не страх, а ужас, каквото е точно чувството, което задвижва часовниковия механизъм на сюжетите на неговите собствени филми.
Учи в йезуитския колеж “Св. Игнатий”, където открива истинския страх. Наказанията там са жестоки и разнообразни и винаги се състоят в края на деня. За да е още по-ужасна тази картина, децата били принуждавани сами да определят кога ще изтърпят наказанието си и поради незрялата си възраст те винаги отлагали до последно. Така Алфред разбира, че очакването
е по-страшно от наказанието
а години по-късно го използва във филмите си.
Интересувал се силно от карти и разписания на железници, трамваи и автобуси, дори можел да изрецитира всички спирки на „Ориент Експрес“. Знаел разположението на всички улици в Ню Йорк и графика на движение на влаковете в повечето щати. Имал особен интерес към лондонските трамваи.
След колежа постъпва в инженерно-щурманска школа, където учи механика и навигация. От 1915 г. работи в телеграфна компания, успоредно с това учи живопис в Лондонския университет. Не след дълго започва да пише текстове за реклами за „The Henley Telegraph“. По това време се появява и интересът му към киното.
Хичкок се е страхувал от височини, от деца, от полицаи. Така и не се научава да шофира, именно за да избегне срещата с органите на реда. Една от най-странните му фобии е от яйца. Ужасява се от тях и особено от начина
по който жълтъкът се разлива
Заради фобията си никога не вкусва яйца.
Запознава се с жената на живота си Алма Ревил, докато тя работи като монтажистка. Той е на 26 г. и се твърди, че е девствен, когато се жени за нея. От Алма научава за женския цикъл и те правят съвсем малко секс, само за да се сдобият с дете.
Съпругата му се превръща в неразделна част от живота му и в неговия най-доверен човек. Тя е негов асистент, редактор, съавтор на сценарии и му помага за филмите. От този едва консумиран брак се ражда дъщеря им – Патриша. Въпреки страха си от деца Хичкок я обожава. Тя участва с второстепенни роли в няколко негови филма, сред които „Психо“ и „Непознати във влака“.
Геният има странен хумор, граничещ със садизъм. След снимките на „39 стъпала“ оставя двамата главни актьори
завързани с белезници цял ден
Изпраща два тона въглища на актриса, която се отоплява с централно парно. Подарява за малкото жилище на свои сътрудници огромни мебели. Слага пърдящи възглавнички по столовете на важни свои гости. Имал навика да слага слабително в напитките на мъжете актьори, с които работел. На актриса, която имала алергия от риба, изпраща около 100 опушени сельодки.
Особено жестоко се отнася към актрисата Типи Хедрен, която открива и лансира. Буквално е обсебен от нея, опитва се да контролира всяка нейна стъпка и превръща живота й в ад.
В някои сцени от „Птиците“ пуска истински птици и след снимките тя е цялата разранена. Когато Хедрен му се опълчва, я предупреждава, че ще унищожи кариерата й. Дори изпраща за рождения ден на малката й дъщеря – Мелани Грифит, кукла с
образа на майка й лежаща в ковчег
Хичкок изкупува и всички копия на оригиналния роман на Робърт Блох, вдъхновил го за филма „Психо“, за над $9000, за да не разбере някой как свършва историята. Той дори кара актьорите да подпишат споразумение, че няма да издават края на никого. В действителност филмът е инспириран от истинската история на Еди Гийн – „Гробокопачът от Плейнфийлд“. И това е само един от много случаи, когато истински психопат служи за вдъхновение на седмото изкуство.
Една от най-известните фрази на режисьора гласи, че „киното, това е животът без скучните моменти“. А друга казва, че „един режисьор винаги трябва да кара публиката да страда
колкото е възможно повече“
Кралят на ужаса се появява в 39 от филмите си. Съвсем за кратко, като епизодичен персонаж, не говори или казва 1-2 думи, които често дори нямат нищо общо с контекста, и си тръгва. Обикновено залага на 1, 3 или 13-тата минута за изявите си. А ролите му... Мъчи се да качи контрабас във влак, разхожда кучета от зоомагазин, поправя часовника на съсед, минава като сянка или кара автобус.
Най-забавното му участие е във филма „Спасителна лодка“, където се появява в реклама за отслабване във вестник, който един от героите в лентата чете. Единственият филм, в който наистина говори, и то като разказвач, е „Набеден за виновен“.
Наднорменото тегло носи доста здравословни проблеми на Хичкок. В последните си години той страда от артрит, бъбречна недостатъчност, поставен му е пейсмейкър. Издъхва в Бел Еър, Калифорния, на 29 април 1980 г. в съня си. Поклонението се състои в католическата църква „Good Shepherd“ в Бевърли Хилс на 30 април, а след това тялото му е кремирано. Останките му са разпръснати над Тихия океан на 10 май 1980 г.
