Скрит кипърски корабен магнат с компания, получавала пощата си в България, банка, подозирана, че е работила с "Хизбула" и разследвани преди за незаконна търговия с оръжие източноафрикански компании - това са някои от участниците в събитията, довели до експлозията в Бейрут този месец според разследване на журналистическия консорциум Organized Crime and Corruption Reporting Project, цитирано от "Дневник". Истинският собственик на кораба, доставил взривилата се селитра, според документите, до които стига OCCRP, е не руснакът Игор Гречушкин, а кипърският магнат Хараламбос Маноли, чиято регистрирана в Панама компания получава пощата си в България, а самият кораб Rhosus в регистъра на Молдова, където регулациите за избора на флаг са рехави. Именно притежавана от него компания издава сертификат, че корабът може да плава (макар състоянието му да принуждава испанските власти да го задържат). Адресът на панамската компания Briarwood, собственик на Rhosus, е останал при вече несъществуваща компания в България - Interfleet Shipmanagement. Собственикът й Николай Петров Христов потвърждава, че компанията е младши партньор на кипърска фирма със същото име, притежавана от Маноли. За OCCRP Христов казва, че е замразил дейността на българската компания през 2012 г., след като Маноли го намесил без знанието му в заема, получен от ливанската банка FBME (по-късно санкционирана от САЩ) за финансиране на покупката на друг кораб - "Сахалин". Самият Маноли обяснява, че Interfleet Management няма нищо общо със "Сахалин" освен "технически мениджмънт". След взрива силни критики бяха насочени към шиитската, подкрепяна от Иран групировка "Хизбула", която е и най-мощната политическа партия в страната и която по неофициална информация контролира пристанището. Макар да няма преки доказателства за нейна връзка с взрива (въпреки че е подозирана в извършени или готвени атаки в различни точки по света), OCCRP открива далечна връзка с "Хизбула". По време на последното пътуване на кораба бизнесменът Хараламбос Маноли е натрупал дългове към FBME - ливанска банка, изгубила множество разрешителни заради предполагаеми нарушения като пране на пари, включително работа с "Хизбула" и с компания, свързана с програмата на Сирия за оръжия за масово поразяване. На даден етап от отношенията й с Маноли Rhosus е предложен като обезпечение на заема. Основана от влиятелното ливанско семейство Сааб, банката на практика е извадена от бизнеса от наложени й през 2014 г. от САЩ санкции. Сред клиентите й според американското финансово министерство са спонсор на "Хизбула" и неин съдружник заедно с компанията му в Танзания, отбелязва OCCRP. Седмици след смъртта на над 180 души и раняването на над 6000 ливанците търсят отговори: откъде са дошли близо 3000 тона експлозиви; кой ги е притежавал; защо корабът е заседнал там; как конфискуваната стока е останала шест години в пристанището. Експлозията можеше да е по-опустошителтна - според разузнавателни източници експлозията е еквивалентна на 700 или 1000 тона (а не на 2750) амониев нитрат - количеството селитра в склада може и да е било по-малко. В самия Ливан, изглежда, причините са свързани с бюрократична некадърност - две седмици преди злополуката президентът е бил предупреден. Международната страна на въпроса обаче "бързо се губи в лабиринт от корпоративни и финансови интриги", пише OCCRP. Товара е закупил Мозамбик от Грузия през британски посредник, свързан с Украйна, заговори се, че собственикът на кораба, чието последно име е Rhosus, го е изоставил.
Дори кой точно е притежавал кораба, се оказва труден въпрос, но OCCRP опитва да даде част от отговора. Някои от отговорите се крият в "смайващия свят без адрес на офшорната търговия", а "потайни компании и лесни за обработване правителства позволяват на спорни играчи да работят зад кулисите," обяснява организацията. Експерт, цитиран в текста, обяснява, че разкритията показват слабостите на сегашната система на корабоплаване и начина, по който тя може да бъде използвана от хора, които желаят това. OCCRP разказва за някои от проблемите по пътя на Rhosus, за които вече е писано - лошото състояние на кораба, когато потегля от Батуми в Грузия, месеците, прекарани от екипажа на борда, преместването на амониевия нитрат в склад в Бейрут и потъването на кораба. Така например крайният купувач на амониевия нитрат е мозамбикска фабрика за експлозиви, част от мрежа от компании, разследвани за трафик на оръжия, за които се твърди, че са доставяли експлозиви, използвани от терористи. Компанията, свързана с управляващия елит, така и не е опитвала да си получи селитрата. Притежавана е от семейството на покойния португалски бизнесмен Антониу Моура Виейра през компанията Moura Silva & Filhos, някога разследвана заради твърдения, че е предоставила използвани при атентата в Мадрид експлозиви (през 2004 г. загинаха почти 200 души). Новото в разследването е връзката със семейството на управляващите и с военните - Нуно Виейра, който я ръководи в момента, от 2012 г. е бизнес партньор на Жасинту Нюси, син на мозамбикския президент Филипе Нюси. Също през 2012 г. Виейра създава с разузнаването на страната компания за експлозиви и муниции. Корабът минава през процедури като регистрация в Молдова, издаване на сертификат за техническа годност и предоставяне на услуги, помогнали той да продължи да плава въпреки състоянието си, благодарение на три отделни компании на кипърския гражданин Манолис. Това означава, че собственикът на кораба всъщност притежава дружеството, издало сертификати на кораба. Смятаният допреди това за собственик Игор Гречушкин всъщност използва компания на Маршаловите острови, Teto Shipping, за да чартира кораба. Маноли обаче променя разказа си и твърди, че на даден етап - преди последното пътуване на Rhosus - собствеността е прехвърлена на Гречушкин. Той поставя под въпрос и отговорността на собственика за случилото се, "ако ливанските власти не са съхранявали торовете правилно". И според това разследване неплатени задължения към международна компания оставят Rhosus на пристанището в Бейрут. Капитанът на кораба, Игор Прокошев, е трябвало да вземе в Тузла товр (камиони и други), с които да плати преминаването през Суецкия канал. Още първият натоварен камион едва не повредил палубата на Rhosus, обяснява Прокошев. Ливанските власти не са предполагали кой е собственикът на кораба - Маноли не се споменава в нито един документ. Няма и сигнали за опити за връзка с него.
