Мистерията как птерозаврите, първите гръбначни, които са получили способността да летят, са се издигнали в небето, озадачава учените от години. Последните изследвания обаче хвърлиха светлина върху тази древна загадка, разкривайки, че уникално структурно приспособление в опашките им е било ключово за тяхното въздушно майсторство, пише Science Alert.

Въпреки че особености като пера и кухи кости със сигурност са изиграли роля в успеха им, новото изследване подчертава, че подобна на решетка структура в опашните лопатки е попречила на тези широко разперени опашки да се развяват като знамена на вятъра. Вместо това тази твърда структура е действала като стабилизиращ и насочващ механизъм, който е от решаващо значение за полета.

Птерозаврите, които са започнали да летят преди около 215 милиона години, са предшествали птиците и прилепите в овладяването на небето. Тези същества, различаващи се от птиците, прилепите и дори динозаврите, са еволюирали от ходещи в изправено положение влечуги с размер на заек. Четири изключително добре запазени екземпляра предоставиха изключително важни сведения.

Палеонтологът Наталия Ягелска от Единбургския университет и нейният екип изследваха над 100 вкаменелости на птерозаври. Те идентифицираха четири, които флуоресцират под ултравиолетова светлина, което показа запазването на структури от меки тъкани. Използвайки лазерно стимулирана флуоресценция, те откриха дебели, вертикални пръчки и по-тънки влакна, образуващи омрежена решетка в опашните лопатки. Тази структура предотвратява огъването, намалява съпротивлението и стабилизира полета.

"Поддържането на твърдостта на опашните лопатки е било от решаващо значение за полета на ранните птерозаври", отбелязаха Ягиелска и колегите ѝ в своя препринт в bioRxiv. Това откритие контрастира с по-късните птерозаври, птици и прилепи, при които липсват такива опашни лопатки.

Палеонтологът Джамале Иджоуйер, който не участва в изследването, обясни, че тази пръчковидна решетка е осигурявала по-голяма стабилизация и контрол по време на полет. Проучването, фокусирано върху дългоопашатите птерозаври от вида Rhamphorhynchus, предполага, че тези структури са еволюирали от едно цялостно образувание, а не от люспи или подобни на пера компоненти.

Изследователите също така смятат, че лопатките на опашката на птерозаврите са съдържали месести гънки в краищата си, подобни на ресните на китовете и делфините, които са подпомагали контрола на полета. Друг важен елемент е сухожилието пропатагиум по предния ръб на крилото, което е от съществено значение за излитането и кацането, въпреки че този елемент се среща и при съвременните птици и прилепи.