Четири партии преговарят за правителство в почти пълно мълчание. Когато все пак говорят, казват, че се разбират добре, а кабинетът изглежда близо. Изведнъж най-голямата партия спира преговорите с аргумента, че няма подкрепа за нейните кандидати за премиер. Това ли е истинската причина? Свободна Европа разглежда това в свой анализ.
Антикорупционно, проевропейско и с пълен мандат. За такова правителство преговаряха ГЕРБ, „Демократична България“ (ДБ), БСП и „Има такъв народ“ (ИТН).
Голяма част от казаното между тях остана скрито за публиката. Но отстрани изглеждаше, че нещата вървят добре. Четирите формации дори подготвяха общо коалиционно споразумение.
В неделя първата политическа сила – ГЕРБ, изненадващо прекрати срещите и обвини ДБ, че не е подкрепила кандидатите ѝ за премиер. Единият от тях беше лидерът на партията Бойко Борисов, другият – бившият председател на парламента Росен Желязков.
ДБ от месеци казва, че няма да подкрепи ярки партийни фигури да оглавят правителство. И Борисов, и Желязков са точно такива. Само преди няколко месеца ГЕРБ беше предложил кабинет начело с Желязков, който беше отхвърлен.
В неделя ДБ каза, че е научила от медиите за спирането на преговорите, които са били в „много напреднал стадий“. Според ДБ въпросът за състава и премиера на кабинета е трябвало да бъде обсъден по-късно, едва след приключването на споразумението за коалиция.
Тоест, неподкрепените кандидатури на ГЕРБ може да не са истинската причина за края на преговорите.
Докато те бяха в ход, преговарящите премълчаваха много важни теми, които биха могли да ги разделят. Такива са въпросът за спирането на избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, както и за изолирането на санкционирания за корупция Делян Пеевски от управлението.
По-голямата част от срещите се развиха по празниците. Тук разказваме всичко важно по темата, което може да сте пропуснали.
Как се стигна до преговорите
ГЕРБ спечели изборите в края на октомври и трябва първа да получи мандат за правителство. Отначало Борисов каза, че няма да прави опит да го изпълни.
После промени позицията си и реши да преговаря с „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), БСП и ИТН.
БСП и ИТН се съгласиха, но ПП-ДБ се раздели. Причината е искането на коалицията всички партии, с които се водят преговори за мнозинство, да подпишат декларация за изолиране на Пеевски от управлението. Той е лидер на четвъртата формация в парламента – „ДПС – Ново начало“, и е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.
ГЕРБ отказа да подпише декларацията. Затова от ПП решиха да не преговарят. От ДБ казаха, че декларацията е важно условие, но могат да преговарят и без подписването ѝ. Така започнаха срещите на ГЕРБ с ДБ, БСП и ИТН.
Те поставиха различни условия за кабинет. От ДБ поискаха:
- изолиране на Пеевски;
- премиер, който не е ярка партийна фигура;
- спиране на избора на Сарафов за главен прокурор. Той е насрочен за 16 януари, а Сарафов, който сега изпълнява длъжността и често е обвиняван в зависимости от Пеевски, е единствен кандидат за поста;
- смяна на състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), който отговаря за избора на главен прокурор, но отдавна е с изтекъл мандат.
ДБ освен това каза, че няма да участва в кабинет без ПП.
От БСП поискаха „програмно“ правителство с надпартиен премиер. От ИТН казаха, че не искат Борисов да бъде премиер.
Синхронът между ГЕРБ и ДБ
Дълго време ГЕРБ и ДБ показваха пълен синхрон в думите и действията си. Те бяха основният двигател на преговорите и след всяка среща публикуваха идентични съобщения с еднаква равносметка за обсъденото.
И двете казаха, че подкрепят формирането на „широко парламентарно мнозинство“ с „антикорупционен и проевропейски профил“.
После казаха, че са постигнали „висока степен на съгласие“ за коалиционно споразумение и обсъждат правителство за пълен 4-годишен мандат. Съгласие по въпроса имаше и с БСП и ИТН.
През последните дни четирите формации активно обсъждаха конкретни предложения за коалиционно споразумение. Не се знае какво точно съдържат те.
Какво се обърка
В неделя ГЕРБ прекрати преговорите. В съобщението от партията пише, че ГЕРБ и ДБ не са успели да постигнат съгласие за персоналния състав на правителството и кандидата за премиер.
От ГЕРБ са предложили първо Борисов, а после Желязков. От ДБ са отхвърлили и двете предложения.
Както ДБ, така и БСП и ИТН отдавна казаха, че няма да подкрепят Борисов за премиер. Не само ДБ, но и другите две формации казаха и че не искат партийна фигура да оглави правителство. Съобщението на ГЕРБ създава впечатление, че БСП и ИТН може да са променили позицията си. Партията на Борисов им благодари за „конструктивния тон от тяхна страна“.
През април 2024 г. Желязков, който тогава беше председател на парламента, беше свален от поста си с гласовете на ПП-ДБ, БСП и ИТН. В следващия парламент ГЕРБ предложи правителство начело с Желязков, но то беше подкрепено само от фракцията на Пеевски в ДПС. „Против“ гласуваха ПП-ДБ, БСП, ИТН и други.
В неделя ДБ отговори на ГЕРБ, като каза, че е повторила позицията си за „непартийна, взаимноприемлива фигура на премиера“.
„Въпросът за личността на премиера и персоналния състав на правителството винаги е бил под условие на завършено споразумение и провеждане на лидерска среща“, добавиха от формацията и казаха, че споразумението е било в много напреднал етап, преди ГЕРБ да го провали.
Липсващите теми
Отговорът на въпроса защо се провалиха преговорите може да се потърси и в темите, които поне публично бяха премълчани по време на срещите.
Изборът на Сарафов
През декември ПП-ДБ внесе законопроект с цел да спре избора на Сарафов за главен прокурор и да го свали от временния му пост. Той е единствен кандидат и ако бъде избран, ще продължи да оглавява прокуратурата още 7 години.
Прочети още
Според юристи това противоречи на Конституцията, тъй като ВВС, който трябва да направи избора, е с отдавна изтекъл мандат.
В отговор на законопроекта Сарафов се задейства срещу ПП и поиска имунитета на съпредседателя Кирил Петков и на Лена Бориславова. Борисов защити част от тези действия на прокуратурата, но разкритикува други.
Когато стана временен главен прокурор, Сарафов прекрати няколко разследвания, свързани с Борисов.
За да успее, проектът срещу избора на Сарафов трябва да бъде гласуван преди 16 януари. ГЕРБ и ДБ казаха, че обсъждат „гаранции за реформа в правосъдието“, но не коментираха дали имат съгласие по този най-належащ въпрос.
Същото се отнася и за искането на ПП-ДБ да бъде избран нов състав на ВСС и други органи с отдавна изтекли мандати.
Декларацията срещу Пеевски
От ДБ поискаха декларацията за изолирането на Пеевски да бъде включена в коалиционното споразумение с ГЕРБ. Така и не стана ясно дали това предложение е било прието.
ГЕРБ и ДБ отказаха да отговорят на допълнителни въпроси по тези теми, изпратени от Свободна Европа.
Кога Радев ще връчи първия мандат
В понеделник президентът Румен Радев каза, че ще забави връчването на първия мандат. Той трябва да отиде при ГЕРБ, а ако тя го върне неизпълнен, вторият мандат ще бъде връчен на ПП-ДБ.
„В тази обстановка ще дам още малко време - няколко дни, с надеждата преговарящите да осъзнаят, че отговорността им не е само пред техните избиратели, а пред целия български народ“, каза Радев.
В сегашния парламент ГЕРБ има 69 депутати. ПП-ДБ е втора политическа сила с 37 депутати, БСП е пета с 20, а ИТН е седма с 18. За избор на стабилно правителство са нужни 121 гласа.
Последното редовно правителство в България беше между ПП-ДБ и ГЕРБ с подкрепата на ДПС. То се разпадна през март 2024 г.
ГЕРБ не за пръв път проваля преговори за кабинет. От 2021 г. насам партията седем пъти е получавала мандат за правителство. Пет от тях са неизпълнени, а два пъти ГЕРБ предложи кабинет, който беше отхвърлен.
