Българката Мартина Новакова покорява три театрални сцени едновременно - българската, испанската и нюйоркската.
Мартина е режисьор,
драматург, но също така и актриса. Изразява се по различни начини в изкуството, експериментира с театралните похвати и обича да провокира себе си.
Тя е завършила езикова гимназия с испански език и любовта и към театъра се поражда от ученическия театрален фестивал на испански език, събитията, организирани от Институт „Сервантес“ и испанското посолство. Испанската култура и изкуство започват да я вълнуват и решава да учи Испанска филология в Софийския университет. След това драматургията на Хуан Майорга я кара да замине в Мадрид.
Там завършва първата си магистратура по Театрално изкуство в Университета "Карлос III", където преподаватели са едни от най-познатите действащи режисьори, драматурзи и актьори в Испания. В края на обучението си Мартина създава своя дипломен спектакъл - “Паноптикум”.
"Паноптикум"
обаче, не е класически театър, то е изживяване. „Паноптикум“ е пътешествие из къщата на момиче на име Л. и дългия списък от възможни и необичайни предмети, които съхраняват спомените и.
Всеки от петте избрани предмета в тази къща-музей разказва историята и по различен начин чрез: гласовете на персонажи, призовани, за да споделят своята гледна точка; погледа на всевиждащо око; историята на стар, купен от бипазара в Мадрид и в последствие опакован, телефон; споменът за полузабравена мелодия или интервюта със служителите на фирма за изпразване на къщи. Читателят сам трябва да избере мястото си в действието, както и по кой от трите възможни пътя да премине през пиесата, в зависимост предпочитаната степен на участие и целта, с която влиза в това пространство.
Мартина, водена от желанието да търси изразните средства на изкуството и да разшири кръгозора си, заминава за Ню Йорк. Там завършва магистратура по Социален и образователен театър в Нюйоркския университет, където учи благодарение на стипендия “Фулбрайт”.
"Once You Cross the Ocean"
(„Веднъж прекосиш ли океана”) е документален моноспектакъл, с който Мартина се дипломира в New York University.
В него център са образите на шестима български артисти, които живеят в Ню Йорк. Спектакълът е вербатим театърът, той се състои в пресъздаването на думи и жестове едно към едно. Този тип театър се занимава не само с това какво се казва, а най-вече как е казаното, онези моменти, в които речта на човек се “пречупва”. Когато някое изречение всъщност се окаже въздишка, когато преди да избереш дадена дума трябва да преглътнеш още няколко, когато се опиташ да опишеш усещания, които понякога не могат да бъдат назовани или заговориш в сегашно време за някого, когото обичаш и си е отишъл.
За проекта „Оnce You Cross the Ocean“ Мартина е интервюирала 15 артисти от различни сфери на изкуството. Използвала е части от историите на шестима от тях, за да състави драматургията, в опит да създаде една обща голяма история, разказана от различни гласове, с различна житейска история. В пърформанса всеки един от тях е представен под друго име, тъй като целта му не е да се разбере повече за дадени личности, познати на българската сцена.
Основните и въпроси от интервютата са били свързани с това какво ги е довело в Ню Йорк, как се е отразила промяната на културния контекст върху творческата им работа, какъв образ има България в Щатите и какъв би им се искало да има, каква е настоящата им връзка с българската сцена и какво би трябвало да се промени или пък не в България, за да се върнат.
“Като най-провокативни бих определила отговорите, свързани с образа и присъствието на България в чужбина. Това беше и причината да превърна тази тема в конфликтното ядро на разговора. Въпросите, които аз самата си задавам след тази година и половина, са свързани с това как изразяваме любовта и загрижеността си, в този случай - към родината. Дали патриотизмът е най-висшият израз на любов или пък това да сме критични към нещата, за които най-много ни е грижа", казва в интервюто си за БТА.
Прекосяването на океана
е тема, от която българката силно се вълнува. Прекосяването на океана за нея се оказва възможност да погледне на познатото от нова гледна точка, да експериментира възприемането на определени разбирания и поведение.
Премиерата на Мартина миналата седмица събра зрители от над 10 националности, а темата, заложена в спектакъла и стана универсална и актуална за всеки един от тях.
След спектакъла публиката попълни анкета, в която да довърши изречението “Веднъж прекосиш ли океана”.
"Позволявам си да споделя с вас малка част от проучването си, а именно някои от отговорите, които са документ сами по себе си.
Веднъж прекосиш ли океана… започваш да оценяваш дома си; никога няма да се върнеш същият; опознаваш себе си; започваш да мислиш различно; или изоставяш дома си, или го носиш със себе си; трябва да решиш коя част от себе си да покажеш на света; всичко зависи от теб; светът става по-достижим и по-широк едновременно."
