Съоснователите на "Nexo" Антони Тренчев и Коста Кънчев изпратиха до депутатите от временната парламентарна комисия, която ще изяснява обстоятелствата около казуса с криптобанката, писмо със седем въпроса към главния прокурор Иван Гешев, съобщава БНТ. В него се задават въпроси относно разследването по случая в България. От писмото става ясно, че прокуратурата разследва две транзакции на обща стойност от $1900 до израелски гражданин, който две години по-късно е бил санкциониран от американските власти. "Наистина ли ще отстоявате абсурдната теза, че 53 федерални и щатски регулатора, както и прокуратурата на Ню Йорк, биха положили подписите си под споразумения с компания, за която има и най-малкото съмнение, че е заобикаляла санкции, наложени към Русия или терористични организации?", питат Тренчев и Кънчев, като уточняват, че американските власти са проучили "всеки аспект" от работата на компанията.

В писмото се посочва, че твърденията на прокуратурата за това, че много на брой британски граждани са подали жалби срещу компанията, не отговарят на истината, защото срещу Nexo във Великобритания е водено само едно дело и то е от частен характер.

Прокуратурата търсела флашки с криптовалута, но не открила

Тренчев и Кънчев

питат главния прокурор Иван Гешев дали ще поеме отговорност за обезщетенията, които държавата ще трябва да плати "заради щетите, нанесени от тази бутафорна акция срещу една от най-големите IT компании в България, и за огромния удар по имиджа на страната и загубените чуждестранни инвестиции?" и дали обвинител №1 ще продължи да защитава тезата, че българската прокуратура разполага с данни, с които американските служби не разполагат. "Как ще коментирате изказванията на органите на реда по време на рейдовете на българските офиси на Nexo, че със случващото се “ще се научите на кого да дарявате вие”?", питат още двамата.

Според съоснователите на Nexo прокурори търсили флашки с криптовалута, но не открили такива. Двамата смятат, че ако били открити, средствата щели да "потънат" като иззетите "213,000 биткойна (по днешни курсове 9 млрд. лв) при акция във връзка с агенция “Митници” през 2017 г." дори "по-скоростно и от разследванията за къщата в Барселона, кюлчетата злато, или чувалите с пачки в брой от парите за “Хемус”.