“Извънредно законодателство” и “политическо вмешателство” – така прокуратурата тълкува последните промени в НПК, с които на първо четене беше дадена зелена светлина за разследването на главния прокурор. Измененията предвиждат главният прокурор или неговите заместници да могат да бъдат разследвани от избран на случаен принцип наказателен съдия с ранг на съдия от Върховния касационен съд (ВКС). Предстои промените да бъдат гледани на второ четене, но това вероятно няма да се случи, тъй като се очаква парламентът да бъде разпуснат на 3 февруари. От държавното обвинение разпространиха становище, в което не се коментират конкретните текстове от НПК, а се взима отношение по политизирането на темата с главния прокурор. Въпреки уточнението, че становището е по повод “политически изявления на представители на политически партии и ръководства на парламентарни групи” по адрес на съдебната власт, в него все пак се коментират последните законови промени, касаещи разследването на главния прокурор.
Конституцията и европейските стандарти
“Прокуратурата на Република България приветства всяка една законодателна инициатива на народните представители, включително и такива, свързани с реализирането на наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници при евентуално извършено престъпление. Константното становище на ръководството на прокуратурата е, че същото следва да се осъществи при спазване на Конституцията и европейските стандарти за върховенство на правото. Създаването на извънредно законодателство и процедури категорично противоречи на същите”, се посочва в становището и се припомня, че и към момента действащото законодателство не възпрепятства обвинител №1 да бъде разследван. Посочва се също, че ръководството на държавното обвинение не се притеснява от възможността за разследване на главния прокурор, а от “опитите за замяна на принципа на законосъобразност с принципа на политическа целесъобразност, характерен за антидемократични режими, каквито виждаме близо до нас.” Това че прокуратурата си върши работата, се доказвало от факта, че различни партии отправят “недопустими атаки” срещу съдебната власт.
Разпад на държавността
“Категорични сме, че под „съдебна реформа“ не може да се разбира само и единствено приемането на извънредно законодателство с цел реализирането на политическо вмешателство в независимостта на съдебната власт и смяна на няколко ръководители на институции в нея”, се посочва още в становището. В него се казва също, че постоянните атаки срещу съдебната власт водят до “разпад на държавността” и скок в нивата на престъпността: “Системното уронване на престижа на съдебната власт с предизборни и тясно партийни цели води само и единствено до институционален и държавен разпад. Последиците от тези дългогодишни действия на различни български политици и политически партии, имат за резултат това, което виждат хората – ръст на престъпността, отразяваща се на всички български граждани”, се посочва още в текста. От държавното обвинение заявяват, че са готови на експертен дебат за правна реформа.
