Те са били против Владимир Путин и преди, и след началото на войната му в Украйна. Търсят убежище в България, защото в родината им ги заплашват репресии, затвор, военна мобилизация. Единици получават закрила. А често мотивите за отказ на агенцията за бежанците и някои съдии са озадачаващи, пише Свободна Европа.
Aндрей Егоров, съпругата му и двегодишният им син кацат в България на 7 октомври 2022 г. Егоров, който е бивш юрист в щаба на руския опозиционер Алексей Навални в руския град Астрахан, подава заявление за международна закрила в България на 25 октомври. Вече повече от 5 месеца семейството чака отговор от Държавната агенция по бежанците (ДАБ).
Егоров обаче не е оптимистично настроен. Според него, а и според други търсещи убежище, политиката на България е да не дава убежище на руснаци, а интервютата на ДАБ са проформа.
От началото на руската инвазия в Украйна до 21 март 2023 г. 191 руски граждани са поискали бежански статут в България, показват данните, предоставени от ДАБ на Свободна Европа. Едва 8 са го получили, отказите са 8 пъти повече. Останалите чакат. С месеци.
В неделя организацията "За свободна Русия", която обединява опозиционно настроени на Путин руски граждани, живеещи в България, проведе поредни митинги в София, Варна и Бургас. Призивът им е българските власти
да дадат убежище на руснаци, които са се обявили против войната и режима на Владимир Путин.
Конкретният повод за демонстрациите е предстоящото на 11 април дело във Върховния административен съд по случая на Александър Стоцки. Той напуска Русия ден след 24 февруари, участвал е в антиправителствени протести в страната си срещу Путин, но ДАБ и първоинстанционният съд не са съгласни, че ако се върне в Русия, има риск за свободата и сигурността му. Но не е само Стоцки.
На 16 март 2022 г. Русия беше изключена от Съвета на Европа и не изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека от 16 септември 2022 г. Това означава, че руските граждани вече нямат механизъм за защита, когато правата им бъдат нарушени от страна на руската държава.
На 13 септември 2022 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) обяви авторитарния режим на Путин за терористична организация. На 23 ноември 2022 г. Европейският парламент обяви Русия за спонсор на тероризма. На 17 март 2023 г. Международният наказателен съд в Хага (МНС) издаде заповед за арест на руския президент Путин. Той е заподозрян във военно престъпление, свързано с “незаконно депортиране” на местното население от окупираните от Русия украински региони, както и за “незаконно прехвърляне” на украински деца на руска територия.
Пик на търсещите убежище от началото на 2023 г.
Все повече руски граждани търсят убежище в България, а пикът е от началото на 2023 г. От 24 февруари 2022, когато Русия нападна Украйна, до 21 март тази година, 191 руски граждани са потърсили международна закрила в България.
Това показват данните ДАБ, предоставени на Свободна Европа след запитване. Пикът на подадените молби е след 14 декември 2022 г. - до тогава едва 77 руски граждани са подали молба за международна закрила.
От началото на войната до 24 февруари международна закрила е предоставена на 8 граждани на Руската федерация. 64 руски граждани имат постановен отказ от предоставяне на международна закрила, a останалите са все още в процедура. Отказалите се доброволно от процедурата за международна закрила са 13 души.
За сравнение, през 2021 г. само един руски гражданин е поискал убежище в България.
Според закона ДАБ трябва да разгледа всяка молба за убежище в рамките на 6 месеца, като този срок може да бъде удължен. От сравнението на данните от декември миналата година и тези от март, може да се направи заключение, че руснаците, получили убежище, са единици, а мнозинството са получили отказ или са се отказали доброволно.
Отказ за убежище, издаден от ДАБ, може да се обжалва на две съдебни инстанции. Много често съдът потвърждава заключенията на агенцията.
Такава е историята на Александър Стоцки, който напуска Русия в първия ден след началото на войната. В мотивите за отказа ДАБ да му предостави статут на бежанец, се казва, че в Русия за него няма риск, защото там “има ясно изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото”. Това е твърдение, което противоречи на оценките на редица международни правозащитни организации.
През декември Административният съд в София-град (АССГ) потвърждава отказа на ДАБ. Според съда авторитарният характер на управлението на руския президент Владимир Путин е само "удобен повод" руски опозиционен активист да твърди в България, че може да стане жертва на репресии, ако се върне в родината си. Стоцки е част от малката, но много активна група на руски опозиционери, които протестират в България. В Русия също често е присъствал на протести.
В края на септември 2021 г. Стоцки е бил активист в щаба на опозиционните кандидати в изборите за Държавната дума на Русия Анастасия Брюханова и Пьотр Карманов. Освен това, след обявената от Путин на 21 септември мобилизация на войници за Украйна, майка му намира в пощенската си кутия повиквателна за сина ѝ.
На 11 април ще е делото по обжалването на решението на ДАБ и първоинстанционния съд Стоцки да не получи международна закрила в България.
"Те са предварително настроени да дават откази"
Шестте месеца очакване на отговор от ДАБ на подадената молба за международна закрила в България за Андрей Егоров, съпругата му и 2-годишният им син изтичат на 25 април.
“Надяваме се на някакво решение до тогава, защото ние живеем в лагера за бежанци в "Овча Купел". От 4,5 месеца в ужасни условия, но за съжаление, бавят, бавят…”,
казва той. А срокът за чакане може и да бъде удължен.
Егоров, който е бил юрист в щаба на Алексей Навални в Астрахан, е от хората, които са били арестувани за политическа дейност и за това има видео доказателства. Интервюиращите в ДАБ не пожелават да ги видят.
“Тях това не ги интересува, те са предварително настроени да дават откази”, е впечатлението от интервюто в ДАБ на Егоров. Той също каза, че не може да се върне в родината си. И разказва, че заради политическата и правозащитната му дейност в опозиция в имал многобройни "превантивни разговори" със служители на полицията и специалните служби в Русия. Неведнъж е бил заплашван със съд.
Когато през юни 2021 г. структурите, свързани с Алексей Навални, са признати за екстремистки организации, включително и предизборните щабове, в един от които Егоров работи, той осъзнава, че рано или късно ще има проблеми. Юристът припомня, че още тогава в Русия започва вълна от арести, обиски и дела срещу активисти, доброволци на Навални, служители на щаба и др. Егоров добавя, че завръщането му в Русия е невъзможно и заради бягството му от обявената мобилизация през септември миналата година.
"Не знам към кои европейски и международни организации мога да се обърна, които да информират българските власти, че напусналите Руската федерация не могат да се върнат при тях, защото съществува реална заплаха за тяхната свобода, здраве и дори живота им, ако бъдат изпратени на война в Украйна",
казва Егоров.
И добавя, че не иска самият той да се превърне "в международен престъпник и терорист, от гледна точка на международното право, участвайки в тази война, защото режимът на Путин е признат за "терористична организация".
По думите му също така не иска да бъде престъпник по руското законодателство за отказ за участие в агресивната война срещу Украйна.
"Аз просто искам да живея тихо и спокойно, да отгледам детето си и да му дам бъдеще, което за съжаление е невъзможно в съвременна Русия", завърши Андрей Егоров.
Не всички руски граждани, бягащи от войната и репресиите в родината си, търсят убежище, а някои от тях се отказват сами от процедурата, макар първоначално да са прибегнали до нея. Много от руснаците използват възможностите за продължително и дългосрочно пребиваване за което трябва да разполагат със средства, да имат бизнес или да бъдат представители на фирма. Войната обаче обърква плановете на мнозина. Такава е историята на театралната режисьорка от Москва Оксана Глазунова.
Решението да дойда в България назря още през 2019 г, разказа Оксана Глазунова пред Свободна Европа.
“Имах намерение да заживея в България като представител на фирма, защото не виждах възможност да работя в Русия, свободно да творя и да преподавам", разказва тя. Изборът ѝ е Бургас, където пристига с първия полет след разхлабването на мерките против разпространението на COVID-19 - преди войната.
Семейството продава апартамента си в Москва. "Трябваше да регистрираме представителство на фирмата, но тя фалира след началото на войната. Трябваше да поискаме убежище, защото плановете ни рухнаха”, каза Глазунова, която вече е научила български език на добро ниво. Тя получава отказ от ДАБ и ще обжалва. Нейният случай, както и отказите за даване на статут от ДАБ на Максим Мормильов и Павел Бочкарев, също бяха повод за протест в София, Варна и Бургас, организиран отново от "За свободна Русия".
Глазунова каза, че на интервюто пред ДАБ е изредила всички преследвания, които е имало срещу нея в Русия - и творчески, и личностни.
Имала е забрана за поставяне на спектакъл, театърът ѝ е затворен от властите след донос, имало е настояване да премахне определени фрази от спектаклите си. "Но нито ДАБ, нито бургаския съд отчетоха това”, каза Глазунова.
Тя е била собственик на малък частен театър в Москва в продължение на 7 години, където поставя спектакли за възрастни по темите свобода и личният избор. Театърът затваря след огромна глоба от пожарната - 1,5 млн. рубли - след донос. Глобата е заради несъответствие на входните врати с противопожарните изисквания. Глазунова се опитва да обжалва в съда, но без успех и театърът трябва да затвори. След това се занимава с преподаване. “Но това също вече не е възможно в Русия, ако не си инструмент на пропагандата за войната в Украйна”, каза тя.
Глазунова каза, че докато работи като преподавател в държавния Дом на културата, заедно с колегите ѝ е карана да ходи на митинги в поддръжка на Единна Русия. Затова се налага да напусне и тази работа, тъй като “не се вписва в колектива”.
Несъгласието с войната в Русия вече се разглежда, като "дискредитация" на руските войници, изпратени да се сражават в Украйна, а максималното наказание за това "провинение" според руските закони е до 15 години затвор или глоба до 5 млн. рубли.
“Не планирам да се върна, защото отдавна не виждам у хората способности за възприемане на идеите, които ме вълнуват като творец и режисьор - за уважение към всяка личност и националност, сексуална ориентация",
каза режисьорката. По думите ѝ в Русия повечето хора не могат да приемат и дори да чуят тези идеи.
Глазунова каза, че сред съотечествениците ѝ има хора, които наистина са бити от полицията, които са били арестувани и в къщите им е имало обиски. “Но това не влияе на решенията на ДАБ и решенията на съда и те не им дават закрила. Рискувам да предположа, че това се дължи на световната политическа ситуация, но за хора като нас, които са зависими, това не е добре”, каза още тя.
Тя добави, че опит да се преселят в България правят добри специалисти, хора с опит и интересни професии, и пред тях също се затварят вратите. “Струва ми се, че ние честно разказваме историите си, а хората които получават “златните визи” за принос в икономиката, за тях се знае много по-малко, отколкото за нас", добавя Оксана. И казва, че "ние няма как да бъдем опасност за страната, която ни приеме”.
