Руският президент Владимир Путин заплаши с "трагични" последствия Запада, ако изпрати войски в Украйна, включително с използване на ядрени оръжия. Той каза това в годишното си обръщение за състоянието на нацията в четвъртък.
Путин говори пред двете камари на Федералното събрание - Държавната дума и Съвета на федерацията, половин месец преди президентските избори в Русия. Те ще се проведат от 15 до 17 март и се очаква 71-годишният Путин да бъде преизбран за пети мандат, тъй като не бяха допуснати опозиционни кандидати. Европарламентът няма да признае резултатите.
Посланието на Путин към Запада идва и дни след конференция в Париж преди няколко дни, на която френският президент Еманюел Макрон не изключи изпращане на войски в Украйна.
Впоследствие представителите на десетки страни, включително България, казаха, че не планират такова изпращане на войски. Външният министър на Франция Стефан Сежурне посочи и че това, че западни войници евентуално може да присъстват в Украйна, не означава, че ще участват във военния конфликт, а в разминиране, помощ в киберсигурността и производство на оръжия.
Какви са новите заплахи на Путин
В речта си в четвъртък Путин предупреди за риск от ядрена война, ако НАТО изпрати войски в Украйна, като каза, че стратегическите ядрени сили на Русия са в състояние на „пълна готовност".
Той обвини Запада, че с действията си "създава реална опасност от конфликт с използване на ядрени оръжия и унищожаване на цивилизацията". Именно той обаче през ноември подписа закон, с който Русия излезе от договора за забрана на ядрените опити.
Путин допълни, че западните държави лъжат, като казват, че Русия може да нападне Европа, което било "глупост". Самият той обаче излъга, когато дни преди руската армия да нахлуе в Украйна, отрече, че това ще се случи.
"Говори се за изпращане на контингенти на НАТО в Украйна. Но ние помним съдбата на тези, които изпратиха контингенти. Сега последствията за интервенционистите ще бъдат много по-трагични. Те трябва да разберат, че ние също имаме оръжия, които могат да поразяват цели на тяхна територия", закани се той.
От началото на войната Путин няколко пъти заплаши с ядрени оръжия. През март миналата година Русия прехвърли свои тактически ядрени оръжия на Беларус. Година по-рано експертният център на Руската академия на науките, който си сътрудничи с Кремъл, прогнозира, че оръжията няма да бъдат използвани, ако войната остане в сегашните граници и без прякото участие на друга ядрена сила.
Как Европа отговори на новите заплахи
Малко след речта на Владимир Путин говорител на Европейската комисия каза, че заплахите му с ядрено оръжие са "напълно неприемливи и неуместни".
"Речта на Путин е част от усилията му да бъде преизбран и е пореден пример на опит за прехвърляне на вината за началото на войната в Украйна", добави той.
Какво друго каза Путин
В речта си в четвъртък Путин повтори много от вече познатите си пропагандни тези, като отново защити започната от него война срещу Украйна.
Той каза още, че скоро Русия ще „демонстрира“ тежките балистични ракети „Сармат“, които вече са доставени на войските, и че завършват изпитанията на крилатата ракета с неограничен обсег „Буревестник“ и безпилотния подводен апарат „Посейдон“.
Той добави, че Русия ще трябва да укрепи своя Западен военен окръг след присъединяването към Алианса първо на Финландия и отпадането на последната пречка пред това за Швеция - Унгария даде своето съгласие.
Путин каза още, че Русия е готова за диалог със САЩ за стратегическа стабилност, но отхвърля всякакви опити Москва да бъде заставена да започне преговори.
А Навални?
В речта си руският президент не спомена смъртта най-големия си критик - Алексей Навални, който преди дни почина в арктически затвор при подозрителни обстоятелства. Редица западни лидери казаха, че именно Путин е отговорен за смъртта му. До момента обаче той нито веднъж не е коментирал случилото се.
Навални се опита да се кандидатира срещу Путин през 2018 г., но му беше забранено заради присъда по дело за измама, която се смята за политически мотивирана.
Семейството на опозиционера съобщи, че е искало да го погребе на 29 февруари, но навсякъде им е било отказано, за да не съвпадне събитието с речта на Путин. Така Навални ще бъде прогребан на 1 март в Москва, като неговата съпруга не изключи да има арести на граждани, както се случи с тези, които поднасяха цветя в негова памет.
Путин управлява Русия вече повече от две десетилетия. Той наследи президентския пост от Борис Елцин в последния ден на 1999 г. и вече е бил президент по-дълго време от който и да е друг управник на Русия след съветския диктатора Йосиф Сталин (1923-1953 г).
Руската конституция от 1993 г. предвиждаше два последователни 4-годишни мандата за президента. С поправки през 2008 г. обаче мандатът беше увеличен на шест години, а нови изменения през 2020 г. на практика позволиха на Путин да се кандидатира за още два шестгодишни мандата след 2024 г.
