Руският президент Владимир Путин отдаде почит на цар Петър Велики на 350-ата годишнина от рождението му, като направи паралел между това, което той описа като техните двойни исторически стремежи да си върнат руските земи. „Петър Велики води голямата северна война в продължение на 21 години. Изглежда, че по време на войната с Швеция, той е взел нещо от тях. Но той не взема нищо от тях, а върна това, което беше на Русия“, каза Путин в четвъртък след посещение на изложба, посветена на царя. В телевизионни коментари на 106-ия ден от войната в Украйна той сравнява кампанията на Петър с настоящите военни действия на Русия. „Очевидно и на нас ни падна да върнем това, което е на Русия и да укрепим страната. И ако изхождаме от факта, че тези основни ценности са в основата на нашето съществуване, със сигурност ще успеем да решим проблемите, пред които сме изправени.” Путин, който сега е в 23-та си година на власт, многократно се опитва да оправдае действията на Русия в Украйна, където неговите сили опустошиха градове, убиха хиляди и принудиха милиони хора да бягат, като предлага възглед за историята, в който твърди, че Украйна няма реална национална идентичност или традиция на държавност.
Петър Велики, автократичен модернизатор, на който се възхищават както либералните, така и консервативните руснаци, управлява 43 години и дава името си на нова столица Санкт Петербург – родният град на Путин – който той поръчва да бъде построен върху земя, която завоюва от Швеция. Това е бил проект, който струва живота на десетки хиляди крепостни селяни, привлечени принудително като работници, за да построят „прозореца към Европа“ на Петър в блатата на брега на Балтийско море. Преди посещението на Путин на изложбата, държавната телевизия излъчи документален филм, възхваляващ Петър Велики като твърд военен лидер, разширяващ значително руската територия за сметка на Швеция и Османската империя с модернизираната армия и флот, които той изгражда. През последните години интересът на Путин към руската история се очертава все повече в публичните му изяви. През април 2020 г., когато в Русия е наложен първият локдаун заради коронавирус, той предизвика недоумение в някои кръгове, когато сравни пандемията с тюркските номадски нашествия в средновековна Русия от девети век по време на телевизионно обръщение към нацията. През юли 2021 г. Кремъл публикува есе от почти 7000 думи на Путин, озаглавено „За историческото единство на руснаци и украинци“, в което той твърди, че Русия и Украйна са една нация, която е била изкуствено разделена. Това положи основите за разполагането му на войски в Украйна през февруари. Москва се опита да оправдае войната си в Украйна, като заяви, че изпраща войски над границата, за да разоръжат и „денацифицират“ съседа си, неоснователно твърдение. В навечерието на стартирането на това, което Русия нарича своята „специална военна операция“, Путин обвини Владимир Ленин, основателят на Съветския съюз, за създаването на Украйна върху това, което той твърди, че е исторически руска територия, и за засаждането на семената на Евентуалният разпад на СССР. За разлика от него, руският лидер предпазливо похвали Йосиф Сталин за създаването на „твърдо централизирана и абсолютно унитарна държава“, въпреки че признава опитите на съветския диктатор за „тоталитарни“ репресии. Путин и преди е възхвалявал лидери, споделящи собствените му консервативни възгледи, включително цар Александър III и предреволюционния министър-председател Пьотър Столипин, като и на двамата са издигнати паметници в тяхна чест в цялата страна. Междувременно лидери, смятани за противоположни на силна, унитарна руска държава – включително Ленин и Никита Хрушчов, се омаловажават. „Путин харесва лидери, които той вижда като твърди, силни управленци“, каза Андрей Колесников, старши сътрудник в Фондацията на Карнеги за международен мир. „Той иска да бъде видян като модернизатор в стил Петър Велики, въпреки че ще остане в историята като жесток владетел, по-скоро като Иван Грозни.“
