Руският президент Владимир Путин наля още масло в огъня на напрегнатата международна обстановка, след като в понеделник вечерта обяви, че Москва признава самообявилите се „народни републики“ в Донецк и Луганск в Източна Украйна. Това стана в присъствието на лидерите на двете области Денис Пушилин и Леонид Пасечник. Така на практика Москва анексира района Донбас, а президентът обяви изпращането на „миротворителни“ войски в непризнатите от никой друг републики. Ходовете на Путин в Източна Украйна слагат край на действието на Минските споразумения и може да се окажат начало на мащабна инвазия, твърдят множество американски и западни представители. В понеделник вечерта в телевизионно обръщение от Кремъл Путин обрисува Украйна като изкуствено създадена държава, без собствена история и държавност, която извършва геноцид срещу хората от Луганск и Донецк. Той обяви страната за разядена от корупция и осъдила жителите си на бедност, а властите обвини в „серия от поръчкови убийства“ срещу несъгласните с политиките й.
Прочети още
да изгражда и модернизира своя военна инфраструктура
и бази на територията на двете новопризнати републики. Освен това Кремъл се ангажира да помага за охраната на границите им, макар те още да не са точно очертани. Редица държавни лидери, сред които българският премиер Кирил Петков и президентът Румен Радев, порицаха Путин за признаването на двете територии за независими и го призоваха да действа в съответствие с международното право. Българският парламент обаче
не успя да изработи единна позиция
и вместо това бяха изчетени няколко партийни декларации. От една страна, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Има такъв народ“ излязоха с обща позиция. „Остро осъждаме решението на Владимир Путин да признае самообявилите се области в Украйна, подкрепяме безрезервно цялостната териториална независимост на Украйна“, се казва в декларацията на три от четирите управляващи формации.
БСП, която е четвъртата сила в управляващата коалиция, изненадващо не се присъедини към общата им декларация. Левицата уклончиво заяви, че признаването на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска „народни република“ от страна на Русия може да се разглежда като нарушение на международното право и настояха „всички страни да се въздържат от военна ескалация“. ГЕРБ също обяви своя позиция, в която осъди действията на Русия, но критикува и българското правителство, а „Възраждане“ изказа критики срещу Киев. От партията на Костадин Костадинов заявиха, че Минските споразумения са нарушени, но от страна на Украйна, а не от страна на Русия.
Санкциите
Въпреки заканите отпреди дни, засега световните лидери се въздържат от агресивни действия срещу Русия. Пръв реагира британският премиер Борис Джонсън. Той обяви санкции срещу Донбас, Луганск и Донецк, така и срещу самата Русия, „удряйки руските икономически интереси толкова силно, колкото можем“.
Американският президент Джо Байдън също обяви санкциите, които САЩ ще наложат. Те обхващат блокиране на няколко руски финансови институции, суверенния дълг и членове на руския елит и техни семейства. Отрязва се и западното финансиране за руското правителство. Работи се и с Германия, която още преди това изрази желание да спре „Северен поток 2“. Засега американският президент обяви, че ще се въздържи от още по-твърди мерки, запазвайки ги за случай на ескалация, с надеждата това да възпре Кремъл. Европейският съюз пък няма да санкционира самия Путин за признаването на двете сепаратистки републики. Първият пакет от санкции ще бъде насочен срещу „тези, които са замесени в това незаконно решение". Сред тях са депутати от руската Дума. Пакетът от санкции ще съдържа също така ограничителни мерки срещу банки, финансиращи руските военни; достъпа на руската държава и правителство до капиталовите и финансовите пазари в ЕС; търговията на двата сепаратистки региона със и от ЕС.
