Напрежението между Запада и Русия сякаш започва да намалява, след като руският президент Владимир Путин даде заявка, че е готов да преговаря, а руски войски започнаха да се изтеглят от границата с Украйна, под претекст, че им е приключило обучението. Във вторник Путин заяви, че иска да „продължи да работи заедно“ със Запада по въпросите на европейската сигурност и разполагането на ракети, за да смекчи кризата около Украйна, но подчерта необходимостта Западът да обърне внимание на основните руски искания. Той потвърди също „частичното изтегляне на руски военни сили“ от границата с Украйна, но отказа да коментира в детайли.
Путин иска да работи със Запада
Руският президент Владимир Путин каза, че иска да "продължи да работи заедно" със Запада по въпросите на европейската сигурност и разполагането на ракети, за да смекчи кризата около Украйна.
"Готови сме да продължим да работим заедно. Готови сме да вървим по пътя на преговорите", каза руският президент на обща пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц след срещата на двамата лидери в Москва. Путин отбеляза, че проектът "Северен поток-2" има за цел да укрепи енергийната сигурност на Европа и няма политически оттенък. Руският президент припомни, че не веднъж е казвал, че "Северен поток-2" "е чисто търговски проект и не става въпрос за никаква политика", посочва ТАСС. "Към момента Русия осигурява повече от една трета от нуждите на Германия от енергоносители, както по отношение на петрола - 34 процента, така и на природния газ - 35,4 процента", каза още Путин. Русия не може да си затваря очите пред това как САЩ и НАТО съвсем свободно в собствена полза тълкуват ключови принципи на равно гарантираната и неделима сигурност, закрепени в множество общоевропейски документи, каза руският президент и добави: "В хода на днешните преговори, които преминаха в делова атмосфера, конкретно и обстойно обсъдихме редица въпроси от двустранните отношения и перспективите за тяхното развитие, и разбира се, отделихме внимание на най-актуалните въпроси на международния дневен ред". Той добави, че на Русия е било казано, че Украйна няма да се присъедини към НАТО в близко бъдеще, но че Москва не смята това за достатъчно добри уверения и иска да разреши въпроса в цялост още сега. Путин каза, че Русия е готова да започне разговори за ограничаване на разполагането на ракети със среден обсег в Европа, за прозрачност на военните учения и мерки за укрепване на доверието, но подчерта необходимостта Западът да обърне внимание на основните руски искания. Той обаче за пореден път съжали за отхвърлянето на основните му искания от Запада, като изрази огорчение, че не е получил "конструктивен отговор" на тях.
Прочети още
ЕС с позиция за сепаратистите
По-рано върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел предупреди Москва да не признава подкрепяното от Русия отцепване на двете украински области Донецк и Луганск. Борел заяви, че признаването на независимостта им "би представлявало явно нарушение на Минските споразумения". "Ангажиментът и подкрепата на ЕС за независимостта на Украйна, нейния суверенитет, както и териториалната й цялост в международно признатите й граници остават непоколебими", допълни европейският първи дипломат.
Диалогът да продължи
В телефонен разговор с американския държавен секретар Антъни Блинкън руският външен министър Сергей Лавров подчерта необходимостта от продължаване на съвместната работа и призова за прагматичен диалог по въпросите на сигурността. Лавров също така заяви пред Блинкън, че "агресивната риторика", раздухвана от Вашингтон, е неприемлива, съобщи руското външно министерство в изявление.
Лавров определи като недопустима агресивна риторика, раздухвана от Вашингтон и най-близките му съюзници, и призова към прагматичен диалог по целия комплекс от поставени от Русия въпроси с акцент върху принципа на неделимост на сигурността, гласи изявлението на ведомството.
Позицията на НАТО
Има знаци от Москва, че дипломацията трябва да продължи. Това дава пространство за предпазлив оптимизъм, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Москва трябва да спре да се подготвя за война и да се насочи към постигане на политическо решение. Всяка следваща агресия срещу Украйна ще има висока цена и това е мнението на всички съюзници, допълни Столтенберг.
