Руските власти искат да определят световния ред и да се поставят в центъра на "макрорегион", който да обедини бившите съветски републики, превръщайки се в един от световните центрове на икономическо влияние. Проблемът е, че дори страните от Централна Азия, които са свързани с Русия с "обща съдба" и близки икономически отношения, предпочитат да се възползват от нейните проблеми и да използват санкциите срещу нея в свои собствени интереси, признава Москва.

Владимир Путин многократно е говорил за необходимостта от промяна на световния ред, който според него се основава на правила, които Западът налага на останалия свят. Презентация, с която се е сдобил Financial Times, дава поглед върху идеите на Кремъл за новия световен ред. Тя е била разглеждана на стратегическо заседание на правителството, председателствано от премиера Михаил Мишустин, през април миналата година. Сред участниците били няколко десетки високопоставени държавни служители и ръководители на големи държавни компании, както и представители на идеологическото обслужване на режима като Сергей Караганов и Александър Дугин.

Амбицията на Москва е да възстанови достъпа до международната търговия чрез обединяване на страните около Русия в евразийски търговски блок, който да съперничи на САЩ, ЕС и Китай по икономическо влияние, се казва в презентацията. Русия гледа на създаването на такъв "макрорегион" като на важен дългосрочен проект, който няма да бъде повлиян от резултата от преговорите със Запада за бъдещето на Украйна и който ще спомогне за укрепване на позициите ѝ "на световната сцена".

Прочети още

Новият блок ще свърже Русия с глобалния Юг, предоставяйки на всички страни достъп до суровини, развивайки финансови и транспортни връзки и обединявайки ги на базата на общ "светоглед... където ние пишем правилата за новия свят [и провеждаме] нашата собствена политика на санкции", се казва в доклада.

Амбициите на Москва обаче са ограничени от простия факт, че дори страните, които изглеждат най-зависими от нея, не се интересуват от нов "единен мощен съюз", а да спечелят от нейните проблеми и да се възползват от тях, за да се сближат със Запада.

Препятствията пред глобалното възраждане на Русия остават значителни, признава докладът. В него се отбелязва, че западните страни провеждат успешна политика на "моркова и тоягата" спрямо държавите от Централна Азия, принуждавайки ги да спазват санкциите, като им предлагат достъп до световните пазари, транспортни коридори и вериги за доставки, които заобикалят Русия.

Съюзниците на Русия от своя страна се възползваха от нейната "уязвимост" - те принудиха нейните предприятия да напуснат собствената им територия, поеха контрола върху вносните и експортните стокови потоци и се възползваха от преместването на производства от Русия, се казва в доклада. В същото време страните от Централна Азия се стремят да получат допълнителни комисионни, за да компенсират рисковете от нарушаване на санкциите, отбелязва докладът.

Прочети още

Преместването на висококвалифицирани руснаци в този регион, прехвърлянето на лични средства, корпоративни капитали и компании там, откриването на нови предприятия, включително за износ на продукти в Русия, които да заменят западните, и организирането на маршрути за реекспорт, пренасочващи западни стоки към Русия, се превърнаха в най-важния фактор за ускоряване на растежа на БВП в Централна Азия от 4,5% през 2022 г. до 5,2% и 5,4% през следващите две години, отбеляза Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). ЕБВР дори излезе с термина "Евразийска въртележка“ за такива канали за реекспорт.

Малко повече от година след началото на войната, отприщена от Путин в Украйна, около 15 500 компании в Казахстан са с руски капитал – два пъти повече, отколкото преди войната, изчисли тогава ЕБВР. По-специално, "Полиметал", една от най-големите компании за добив на злато и сребро в Русия, се премести в Казахстан.

Страните от Централна Азия се стремят да се "интегрират без Русия" в групи като Организацията на тюркските държави, оплакват се авторите на доклада. Те „промениха мирогледа си“, като "преосмислиха нашата обща история", популяризираха английския като втори език вместо руския, възприеха западните образователни стандарти, както и изпратиха своя елит да учи на Запад.

Междувременно Армения, член на Евразийския икономически съюз (който, както се отбелязва в презентацията, страда от "системни проблеми"), се опитва постепенно да скъса връзките си с Русия, от военните до икономическите.

Авторите на доклада нямат какво да предложат, освен да се "играе дълга игра", да се апелира към общата история и да се заявява уважение към независимостта на южните съседи. В същото време правителството разбира, че победата във войната срещу Украйна няма да е достатъчна, за да спре санкционния натиск на Запада, а за другите държави "тесните отношения с такава страна [като Русия] ще бъдат източник на трудности".

Но Беларус не разочарова кабинета на Мишустин. Ако през 2018 г. Александър Лукашенко говори за необходимостта от намаляване на икономическата зависимост от Русия, шест години по-късно той заявява, че Беларус винаги ще бъде с нея и това е най-успешният пример за обединителната политика на Москва, се посочва в доклада.