Има една пустиня в Южна Америка, която е вечно предизвикателство за пътешественици и учени - Атакама. Намира се в северната част на Чили. Името й на индиански език означава „пустинна област“. Дължината й от север на юг е около 1000 км. Тя е едно от най-безводните и най-сухите места на земята. Валежите са много оскъдни и има години, в които не пада и капка дъжд. По-голямата част от пустинята е необитаема и негостоприемна дори и за щури пътешественици.
Повърхността е покрита предимно с движещи се пясъци, чакъл и солончаци. Бреговата ивица по време на мъгливия сезон се покрива с временна растителна покривка - „ломас“. Дори високите части на планините са много засушливи, но дъждовете там са по-чести.
Посещават се местата по цялото протежение на Андите, чиито предпланини приличат на зелени и влажни оазиси. В един от тези оазиси се намира гр. Арекипа. Той е разположен в полите на опасния си съсед - вулкана Мисти. Там през най-дъждовния месец февруари падат до 100 мм валежи. С изключение „оазиси“ като този, около постоянни извори, цялата останала част на Атакама има тропичен пустинен изглед.
Растителността е необикновено бедна. Само по бреговете на някои езера и в планинските клисури растат гигантски кактуси с причудливи форми, най-често прилични на свещници, и сухоустойчиви бодливи храсти. Фауната в Атакама също е бедна. Там се срещат лисицата агуарачая, броненосци, костенурки, гущери. По крайбрежните скали и острови гнездят многобройни ята птици, образуващи така наречените птичи базари.
Атакама естествено е рядко населена, като повечето й градове са по протежението на Тихоокеанското крайбрежие. По-централните области, оазисите и някои долини са заселени вече няколко хилядолетия. Точно те са били главните седалища на най-развитите общества, открити на територията на Чили още преди Колумб да открие Америка.
Една от забележителностите на Атакама е Ръката на пустинята. Впечатляващата каменна скулптура изглежда така, сякаш гигантски човек протяга ръката си изпод пясъка на Атакама и маха за „здравей“. Скулптурата, висока 11 метра, е близо до град Антофагаста. Авторът Марио Ираразабал казва, че този внушителен паметник символизира самотата, несправедливостта и безпомощността.
Установено е от науката, че пустинята е на около 15 милиона години. НАСА използва терена й за изпитване на техника за бъдещи мисии на Марс, поради сходния й терен с марсианския. В Атакама се намира и космологичният телескоп Серо Токо, на който след наблюдения астрономи потвърждават, че възрастта на Вселената е 13,8 милиарда години. В изследването, ръководено от университета Принстън, участват 140 специалисти от 41 институции и 7 държави.
Преди 2 години пък чилийски учени откриват в Атакама истинско извънземно същество. То е 15-сантиметрово и е доказателство за наличието на живот на друга планета. Документалният филм Sirius, направен в чест на откритието, включва реални кадри от наподобяващото човек същество, с неизвестна класификация, съдейки по резултатите на ДНК тестовете.
В Атакама са открити и огромни зъби на изчезнали гигантски акули, живели преди 2 милиона години. Те са по-големи от средна човешка ръка и принадлежат към вида акула „мегалодон“, за която се твърди, че е била с дължина до 20 метра. Там археолози откриват и гробище на птерозаври. Костите са много добре запазени и позволяват на учените да добият представа за навиците и анатомията на тези летящи влечуги.
Един град в Атакама - Хъмбърстоун, Чили, е като декор за хорър. Обявен е за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Животът в този град в пустинята, който някога е имал 3500 жители, е спрял някъде в средата на миналия век. Мястото започва да функционира като миньорско градче, тъй като в мините наблизо е най-голямото находище на селитра - важна съставка за направата на барут.
Когато накрая мината е изчерпана, мястото се превръща в нещо още по-мрачно - затвор за обречени от режима на Аугусто Пиночет. Макар и да не са напълно изоставени (все още около 100-200 души живеят в Хъмбърстоун), по-голямата част от сградите са празни и полуразрушени.
