20 години след края на Втората световна война отношенията между Федерална република Германия и Израел все още са обтегнати. Поради тази причина преминаването на Шмуел Розентал в Борусия Мьонхенгладбах през 1971 г. му лепва етикета предател в цял Израел. Той е част от златното поколение на своята родина, достигнало до ¼-финалите на Олимпийските игри в Мексико през 1968-ма. Две години по-късно идва първото и единствено участие на Мондиал - отново в Мексико. „Още на Игрите през 1968 г. отборът ни показа, че е готов да направи нещо голямо“, спомня си Розентал. В Мексико Израел преодолява груповата фаза, а ¼-финалите губи от България. Двубоят завършва 1:1 в редовното време.
Хвърляне на монета праща
българския отбор в следващата фаза.
Прочети още
променя историята
в отношенията между Тел Авив и Бон. „Когато у нас се говореше за Германия през 50-те или 60-те години, винаги ставаше дума за войната, за престъпленията, за Холокоста. Но тогава вече смятах, че новото поколение, родено след 1945 г., трябва да направи няколко крачки към немците“, разказва футболистът. По това време все още е забранено да се карат немски коли в Израел, не се приемат и помощи от Бундестага. Двете страни възобновяват дипломатическите си отношения през 1965-та и далновиден политик като тогавашния канцлер Вили Бранд знае, че сближаването между двете нации може да стане с футбола. Планът му сработва с контролата между Борусия и Израел. 30 000 души гледат на живо мача на стадиона в Тел Авив. Германският тим печели с 6:0, но Нетцер, Фогтс и останалите звезди на Гладбах печелят симпатиите на хората. Носени са на ръце от местните след края на двубоя. Изключителен дипломатически успех. Заслуга за него имат и двамата треньори – Хенес Вайсвайлер на Борусия и Еди Шафер на Израел. Вайсвайлер е човекът, който изгражда Шафер като треньор в прочутата футболна школа на града край река Рейн. След приятелската среща мениджърът на „жребчетата“ Хелмут Грасхоф казва на Розентал, че го иска в състава на Мьонхенгладбах. До този момент нито един израелски футболист не е излизал да играе в чужбина. „Тогава играех за Макаби Петах Тиква, но
трябваше да продавам застраховки
за да живея. От футбол просто не се печелеше. Не смятах и че съм достатъчно добър, за да играя в чужбина. Но след резултатите на Олимпиадата и Световното вече повярвах, че мястото ми е там“, спомня си Розентал.
Раната в душите на евреите още е жива, затова и офертата от Мьонхенгладбах първоначално се приема с раздразнение от баща му. „Аз съм жив благодарение на футбола. Моят баща е родом от Литва. През 1935-та с еврейския отбор на страната той отива да играе на турнир в Тел Авив и остава там. В следващите години цялото му семейство в Литва е избито от нацистите в концентрационни лагери. Затова и когато темата „Гладбах“ дойде на дневен ред, той беше малко разстроен. Защо точно в Германия? Но след като му обясних, той ми даде благословията си. Каза ми: „Щом имаш възможността да играеш в един от топ клубовете на Европа, върви. Но искам да се върнеш някой ден“. Пристигайки в чужбина, Розентал няма право да играе една година. В нея той учи немски и тренира. 11 дни преди дебюта в Бундеслигата през 1972 г. се случват атентатите на Олимпийските игри в Мюнхен. Той изкарва само година в Германия. Печели Купата на страната, стига до финала за Купата на УЕФА, а отборът завършва пети в Бундеслигата. „Трябваше да имам малко повече търпение. Но имаше серия от обстоятелства, които ме накараха да взема решение да напусна. Имах тригодишен договор. Но студът беше нещо ново за мен. Играех за пръв път на сняг. И това свали нивото на моето представяне. Усещах здрава носталгия“, прави си равносметка Шмуел.
През 1973 г. Розентал се връща в Макаби Петах Тиква. Според завета на баща си. Престоят му в Германия обаче е променил много неща в родината. „Вече се плащаше както трябва. Две години преди това много хора ме определяха като предател. Но за две години в родината ни бяха схванали, че моят избор е променил историята на футбола ни изобщо“, завършва разказа си той. Така „предателят“ всъщност проправя пътя за своите сънародници към Европа и те достигат до най-силните първенства на Стария континент.
