Цеко Вачев с мениджъра на първата аптека „Кени дръгс”, в която са пуснати пуканките му
В градчето Гоувернър, което се намира близо до Потсдам, Ню Йорк, и е недалеч от границата с Канада, няма много българи като в Чикаго или в Лос Анджелис. Но има един наш сънародник, който вече е прочут с вкусните си пуканки.
Цеко Вачев отваря своя магазин "Пуканките на 58-и път" през миналата година и вече продава продуктите си на едро на малки търговци, както и на веригата аптеки "Кени дръгс". Той е на 47 г., дошъл е в Америка, когато е бил 2-годишен и не знае езика ни, но казва, че се чувства българин и е много горд от това. Най-скъпият му спомен от детството е как е седял до баща си след училище и заедно са правили пуканки. "Помня как баща ми готвеше български ястия, а също и пуканки. Гледах ги как танцуват, докато се пукаха, баща ми ги правеше на печка с дърва. От 5-годишен правя пуканки, когато бях полицай - също. Хората непрекъснато ми казваха, че са много вкусни и че трябва да се занимавам с това", обяснява Цеко.
Преломният момент, който го подтиква да се насочи към този бизнес, е през август 2014 г., когато загубва работата си на полицай след травма, а след това и катастрофа. Всичко това го
оставя неспособен да ползва едната си ръка
напълно и го прави 45% инвалид. Оставайки без работа, той става частен детектив. В един момент създава и фирма за полети на хеликоптери, но не му провървява в този бизнес. "Просто това не е добър район за такова нещо. Тогава реших да се занимавам с пуканки", допълва Цеко.
През 2010 г. Цеко е бил в университета Кларксън в Потсдам, за да представи свои изобретения. Там е имало представители на "Центъра за иновации Шипли", които му помагат да стартира бизнеса си. След като представил изобретенията си, Цеко споменал, че може да се занимава и с производство на пуканки. Впоследствие, когато той донесъл пуканки за дегустация, оттам му казали, че това са най-вкусните пуканки в цялата страна. "Когато загубих работата си като полицай, вече имах подкрепата на „Центъра Шипли", изтеглих спестяванията си, намерих машини за производство и място за магазина и започнах. В началото мислехме магазинчето да включва думите "път 11", защото там се намира, това между другото е най-дългият път в Щатите, но се отказахме. После мислихме да сложим име "Дивите пуканки" (Wild popcorn), но компанията за чипс "Лейс" вече го беше използвала за техен продукт. Тогава на мен ми хрумна името "Пуканките на 58-и път", защото там съм израснал. Там беше фермата за мляко на баща ми, в която той ме научи да правя пуканки. И сега работя по същия начин, по който той ми показа - с гордост, старание и перфекционизъм", разказва майсторът.
Вкусовете, които Цеко е избрал за пуканките си, са най-различни. От традиционните със сол и масло или карамел до такива като люти чушки със сирене чедър, сушен копър или жълт чедър в комбинация с карамел, известен като микс от вкусове, характерен за северната част на щата Ню Йорк (upstate New York mix). През миналата година Цеко имал 27 различни вида пуканки, сега е намалил броя им. Много интересен продукт са и неговите кухи пуканки, които нямат ядро и са по-меки и влажни, затова са подходящи за хора със стомашни проблеми. "Сега е слаб сезон, но през лятото е пълна лудница", споделя Цеко. Той допълва, че засега не продава пуканки по интернет, но е доволен, че работи с аптеките "Кени дръгс". "Наскоро мениджърите от магазините имали среща и казали, че моите пуканки върви много добре навсякъде", отбелязва гордо Цеко.
Когато не е в магазина си, той прекарва времето си с трите си деца - Рейчъл, на 15 години, София, кръстена на българската столица, на 12 години, и Гас, на 10 години, който всъщност се казва Цеко Вачев-трети, но всички се обръщат към него с Гас. Цеко също се справя сам с цялата работа по производството на пуканките и не изглежда да му тежи.
Интересното е, че преди време Цеко разбрал от свой познат, че
баща му бил шпионин за американците
по времето на комунизма. "Баща ми и аз сме родени на една и съща дата - 23 ноември, казва Цеко. "Баща ми почина през 1988-а, а майка ми ни напусна, когато бях на 7 години и се върна в България. Там баща ми имал ферма. Един ден комунистите дошли и искали да вземат мъжете от дома - моя баща и брат му, и да ги пратят да се бият и да убиват хора. Моите баба и дядо ги спрели. На следващия ден армията дошла, убила дядо ми и баба ми със смъртоносна инжекция, а баща ми затворили в концентрационен лагер", продължава нашенецът. Бащата на Цеко успял да избяга от лагера и се добрал до Източна Германия, а оттам и до Щатите. "Когато той беше вече починал, някой ми каза, че той е стигнал дотук, защото е шпионирал за американците, описва по-нататък историята Цеко. "И наистина, аз имам неговото куфарче, в което има много паспорти - негови, мои и на доведената ми сестра. Там има и бележки за плащания от различни държави, и то за много големи суми, нетипични за онези времена. Например, фермата ни в Гоувернър е платена в брой - 30 хиляди. Кой има такива пари тогава?", завършва Цеко. Той се възмущава още, че не може да намери архиви за баща си, казва, че вероятно е заради това, с което се е занимавал. Освен това Цеко допълва, че баща му е бил отровен с инжекция в метрото в Ню Йорк и по чудо не е умрял. Именно в Ню Йорк първоначално се било заселило българското семейство, но заради преследването се преместило в по-изолираните части на щата Ню Йорк.
Цеко казва обаче, че никога не е бил богат и затова продължава стъпка по стъпка с бизнеса с пуканки и не планира рязко, мащабно разрастване.
