Крепостните стени на стария Сан Хуан
На 19 ноември 1493 г. няколко испански кораба, ръководени от Христофор Колумб, акостирали край брега на един карибски остров с богата растителност. Колумб нарекъл острова Сан Хуан Баутиста (от испански: Св. Йоан Кръстител). След кратък престой, през който запасите на корабите били попълнени, Колумб напуснал острова и продължил своето второ изследователско пътешествие. Оградените с палми и буйни тропически растения златисти плажове се оказали безинтересни за Колумб. Той се интересувал от по-големи острови и от богатствата, които бил решен да открие.
Понсе де Леон, испанец, който според някои източници придружавал Колумб по време на това пътешествие, решил да се върне на острова, който местното население наричало Борикен. Понсе бил чувал, че туземците притежавали златни украшения, затова смятал, че под хълмовете на острова се крие изобилие от злато. Петнайсет години по-късно той се върнал там, за да търси скъпоценния метал. През 1521 г. на северния бряг на острова испанците основали главното си селище. Заради златото, което предполагал, че ще открие там, Понсе де Леон нарекъл новия град Пуерто Рико, което означава „Богато пристанище". Скоро след това поради недоразумение, което възникнало между картографите, името на острова било объркано с името на главния град. Оттогава островът е известен като Пуерто Рико, а столицата - като Сан Хуан.
Надеждите на Понсе де Леон не се изпълнили. Малкото злато, което било открито в Пуерто Рико, бързо свършило. Освен това възникнали многобройни политически проблеми. Накрая Понсе де Леон напуснал острова и се заселил в днешния американски щат Флорида. Макар че на острова нямало много злато, испанците бързо разбрали, че Пуерто Рико е ценно притежание. През XVI век те превърнали столицата на острова в добре укрепено пристанище, където акостирали корабите, пренасящи злато от Северна и Южна Америка до Испания. Не след дълго град Сан Хуан станал известен като „най-здравата испанска крепост в Америка". Днес островът е част от територията на САЩ и за да отидете, там не ви е нужна зелена карта или американски паспорт.
Здравите градски стени с височина тринайсет метра и с дебелина, достигаща шест метра, както и двете масивни крепости свидетелстват за огромните усилия на жителите на Сан Хуан да защитят града си. Днес Старият град е едно от най посещаваните пристанища в района на Карибско море. Докато се разхождаш край градските стени и разглеждаш старите сгради, лесно може да си представиш какъв е бил животът в колониални времена.
Разходка в стария град
Ограденият със защитна стена град, наричан старият Сан Хуан, се откроява на фона на оживения модерен град, който го заобикаля. Той прилича на кораб, плаващ в океана. Почти целият му „нос" е заобиколен от вода и силно се врязва в Атлантическия океан. На стратегическо място на „носа" е разположена испанската крепост Ел Моро, която някога защитавала входа на пристанището. За всеки уважаващ себе си американец пътешествието в Пуерто Рико, почти задължително започва през зимата и с посещение именно на тази крепост. Което не значи, че същият маршрут не важи и за лятото. Ел Моро се смята за най-древното населено място в днешна Америка. Зад Ел Моро се виждат защитни стени, минаващи покрай двата бряга на „носа". На малко повече от километър и половина на изток е разположена друга огромна крепост - Сан Кристобал, която защитавала „кърмата" от нападения по суша. Между тези две крепости е разположен старият град Сан Хуан, който от 1983 г. е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Старият град е старателно възстановен. Местните жители боядисват къщите си в красиви пастелни тонове, украсяват балконите си от ковано желязо с пъстри цветя, а дворовете им са изпълнени с най-различни тропически растения. Тесните улички на града са покрити със сивкаво-сини павета. Те били правени в мините за желязна руда в Испания от отпадъчните материали, които оставали след топенето на рудата. Паветата били използвани като баласт от испанските кораби, пътуващи за Пуерто Рико.
На стените на крепостта Сан Кристобал все още стоят древни испански оръдия, насочени към морето. Вместо испанските кораби, натоварени със злато, сега тук спират огромни, пълни с хора туристически кораби. Спокойната атмосфера и дружелюбно настроените местни жители допринасят за популярността на града като туристическа забележителност. Пешеходците в стария град са с предимство и шофьорите спокойно изчакват туристите по улиците да направят ваканционните си снимки.
Четири ценни екосистеми
Макар че една трета от населението на острова живее в района на град Сан Хуан, в Пуерто Рико има и други забележителни места. Островът е сравнително малък, но разнообразният климат и характеристиките на района го превръщат в убежище за много видове растения и животни. Нека да разгледаме само четири от уникалните екосистеми, които властите в Пуерто Рико се опитват да съхранят.
Национална гора Ел Юнке
Това е резерват, в който се полагат усилия да се съхрани една от малкото влажни тропически гори, останали в района на Карибско море. Многобройни водопади украсяват склоновете в гората. Оранжевите цветове на бромелиите изпъкват на фона на зелената растителност в обвитата в облаци гора, в която огромни дървовидни папрати се борят за пространство с лиани и палми. Въпреки че е застрашен от изчезване, пуерториканският папагал е решен да остане в това зелено убежище, а малката „кокѝ" - дървесна жаба, станала символ на Пуерто Рико, внася ритъм в гората със своите мелодични възгласи.
Гледани отдалече, склоновете на Ел Юнке изглеждат така, сякаш са покрити със сребрист воал. Този цвят се дължи на листата на цекропията - вид дърво, което се разпространило след опустошенията, нанесени от урагана Хюго преди няколко години. Появата на тези дървета било добър знак. Както обяснява един местен биолог, „гората може да се възстанови след природно бедствие до голяма степен без чужда помощ. По-голяма заплаха представлява човешкото посегателство." В резервата има около 225 вида дървета, 100 вида папрати и 50 вида орхидеи. Заради многообразната растителност в него той е обявен за биосферен резерват под защитата на ООН.
Биосферен резерват Гуаника
Едва около един процент от сухите тропическигори в света са оцелели до наши дни. Отличен пример за такава гора има само на няколко часа път с автомобил от резервата Ел Юнке. Резерватът Гуаника е дом на много птици, които живеят само в тази част на света, както и на 750 вида растения, седем процента от които са застрашени от изчезване. Необичайните цветя привличат колибри и многобройни пеперуди. На непокънатия бряг в близост до гората идват да снесат яйцата си зелени морски костенурки и кожести костенурки.
Мангрови дървета и коралови рифове Резерватът Гуаника обхваща и част от мангровата гора, разположена по протежението на брега. Един от служителите в резервата казва следното: „Нашият резерват допринася за поддържането на мангровите дървета в много добро състояние, тъй като тук няма отпадъци от промишлена или земеделска дейност. Мангровата гора осигурява идеални условия за размножаването на много риби, които обитават кораловите рифове." Друга уникална туристическа забележителност, чието съществуване зависи от мангровите дървета, са т.нар. „луминесцентни заливи", от които в Пуерто Рико съществуват няколко. (Виж блока по-долу.)
В района на кораловите рифове риболовът е ограничен. Някои от тях са отделени като национални паркове. В тези подводни градини пред гмуркачите се откриват невероятни гледки и те могат да наблюдават отблизо костенурки, морски крави и безброй пъстроцветни риби.
Въпреки че остров Пуерто Рико не направил особено впечатление на Колумб и разочаровал търсещите богатства конквистадори, той очарова съвременните си посетители. За тях Пуерто Рико е остров, изпълнен с природни богатства.
Ако пътувате до Пуерто Рико, си заслужава да посетите обсерваторията край град Аресибо, който се намира на около 80 километра на запад от град Сан Хуан. Обсерваторията притежава най-големия радиотелескоп в света, чиято подобна на чиния антена е с диаметър 305 метра. Размерът на телескопа позволява на учените да наблюдават обекти, които не могат да бъдат видени с други телескопи.
На остров Виекес, който се намира съвсем близо до Пуерто Рико, има малък залив, известен като Биолуминесцентния залив. Той носи това име, тъй като се смята, че там се намира най-високата концентрация на фосфоресциращи водни организми в света. Когато тези миниатюрни създания, познати като динофлагелати, бъдат обезпокоени, те излъчват зеленикаво-синя светлина. По този начин се създават едни от най-невероятните гледки в природата.
Не пропускайте нощната разходка с лодка (или кану) и не се учудвайте, ако някоя изплашена риба бързо скочи около вас. Следата, която рибата оставя, се осветява в тъмните води и прилича на зелена падаща звезда. Когато човек плува във водата, всяко движение, което прави, може да бъде забелязано в тъмното. А ако вдигне ръката си над водата, падащите капчици вода блещукат като звезди. Неслучайно един от посетителите на острова възкликнал: „Все едно се къпеш сред звездите!"
