Трудна акция осъществиха спасителите от отряд София на ПСС и доброволци в неделя, за да спасят живота на паднал от замръзналата стена на Боянски водопад катерач. Опитните спасители преодоляха трудния терен в зимни условия за малко над 3 часа, а ако имаше хеликоптер, катерачът щеше да е транспортиран за около 30 минути.
„Ситуацията по спасяване на мъжа, паднал при катерене от Боянския водопад, бе трудна, най-вече от гледна точка на времето, тъй като транспортът се оказа бавен в един доста заледен и стръмен терен.
Ако имахме хеликоптера „HEMS“, и ако машината е с лебедка, и метеорологичните условя го позволяват, то случаят щеше да се реши за 30 минути максимум, а не за три часа“. Това заяви за БГНЕС директорът на Планинската спасителна служба Емил Нешев.
Нешев обясни, че травмите и нараняванията на пострадалия, изпаднал в хипертония след 40-минутен престой върху леда, са принудили спасителите „да гонят времето“ с всички сили.
„Колкото и да бързаме, все пак времето си е фактор, и на нас ни отне около три часа от подаване на сигнала до приключване на случая“, подчерта директорът на ПСС.
„В тази ситуация наистина беше наложителна намесата на хеликоптер, ако го имаше“, добави Нешев. Шефът на спасителите припомни, че уверението на „Хели Мед Сървис“ - бъдещите оператори на въздушните линейки, е машините да помагат именно в такива ситуации.
Хеликоптерът „HEMS“ ще се използва в полза на Планинската спасителна служба само за транспортиране на пострадалия, а не за неговото търсене и спасяване. „Търсенето и спасяването е работа на други хеликоптери, като тези на Гранична полиция, които са оборудвани за тази цел, и би било редно на държавно ниво да се обсъди този проблем“, обясни Емил Нешев.
В разгара на зимния сезон, директорът на ПСС предупреди туристите да внимават изключително много в планината.
„Планинарите трябва да бъдат добре оборудвани, както и да имат подходяща екипировка за условията в планините. Други опасности са лавинните проблеми в планината, и всеки, който я посещава през зимата, трябва да бъде наясно с процесите, които се случват в снежната покривка“, обясни Нешев.
Всяко подценяване може да доведе до травматизъм. Наличието на планинска застраховка показва отношението на хората към проблемите на планинското спасяване.
„Навсякъде по света услугите на планинските спасители са платени, но у нас не е така“, припомни Нешев.
„Най-добре е човек да си направи застраховка, с което хем ще спести огромни разправии и неудобни ситуации, хем ще покаже, че уважава труда на планинските спасители, който до голяма степен е безплатен и доброволен. С едно такова заплащане ние всъщност се опитваме да възстановим поне малка част от разходите, които правим за спасяването на човек“, заяви пред БГНЕС директорът на ПСС.