сн. Facebook

Протестната вълна в България почти затихва въпреки по-масовите прояви за националния празник Трети март. Практически на улицата вече излизат все по-малко и по-малко хора. Затова пък исканията им започнаха да стават все по-екзотични, както и онези, които ги отправят. В Шумен например се оказа, че един от най-гръмогласните протестиращи -  Билан Янков, има 6 присъди, последната от които е от 15 юни 2012 година. Иначе той обяви, че не бил доволен от държавата, защото плащал 370 лв. данък за колата си, която била 200 конски сили!

Сред най-любопитните искания напоследък първо място заема това за запазване на сегашното Народно събрание. Протестиращите настояват парламентът да продължи да работи в условията на политическа криза, за да приема закони и в частност - промени на този за изборите. На последните митинги бе издигнато и искане за оставка на президента Росен Плевнелиев, понеже не удовлетворил очакванията на гражданите. На практика президентът все още не е направил нищо, с което да зарадва или да настрои срещу себе си когото и да било, понеже по конституция той може да започне сформиране на служебно правителство едва след като първите две по численост в парламента партии и трета, посочена от него, върнат мандата.

Затова пък поуспокоилото се гражданство вдъхна нова смелост на политиците. Сергей Станишев, който напоследък се изживява като победител в едни бъдещи избори, попари надеждите на хората за промяна в изборния закон. Едно от нещата, които бяха поискани на митингите в първите дни на протестите, бе за промяна на изборната система от сегашната пропорционална, при която партиите редят листи от анонимни кандидати, в мажоритарна, където във всеки избирателен район няколко кандидати ще се конкурират за народния вот. Станишев обаче оповести, че не виждал причини за подобна промяна, понеже при мажоритарни избори мафиотските структури в страната щели чрез покупка на гласове да си изберат свои депутати и дори да си сформират парламентарна група.

Междувременно от заканите пред парламента да се образува палатков град на истината не се получи нищо особено. В понеделник там действително се появиха младежи с подръчни материали, но те сглобиха само две палатки, които бяха опънати в градинката между Народното събрание и Софийския университет. Те обещаха "палатковият им лагер" да остане до свикването на Велико народно събрание, което да приеме нова конституция. "Нашето присъствие тука е натиск върху парламента до последния му работен ден - 12 март - да приеме следните три решения: да обяви референдум за Велико народно събрание; да промени Изборния кодекс, за да даде възможност на гражданите да участват пряко в изборите със свои представители; да сложи мораториум на изпълнителните дела на банки и монополи по бързите производства срещу граждани. Мораториумът да действа до "решение на проблема" от следващото 42-ро народно събрание", каза Янаки Ганчев, един от инициаторите.

Улицата не иска и Станишев

"Голямата част от досегашните водачи на листи на БСП трябва да бъдат сменени", заяви Татяна Дончева. Тя посочи, че е важно БСП да отговори на искания на улицата и отбеляза, че протестиращите отричат лицата на прехода. Според Дончева БСП е сред партиите на прехода, които са отречени от голямата част от народа.

Според нея Станишев трябва да заяви не че не иска да става министър-председател, а че разбира, че улицата отрича и него, "макар че е млад, симпатичен и европейски признат". БСП трябва да вземе няколко лица от протеста и да ги сложи на ключови места, смята Дончева. Според нея трябва да се помисли и за нови фронтмени на кампанията.

Бившият президент Георги Първанов пък обяви, че вече е взел своето решение да не се кандидатира в никакви листи, но въпреки това да участва активно в политиката. Той обаче не посочи как именно смята да го прави. "Най-лошият сценарий е протестите да се разрастват до деня на изборите, а може би и след вота", смята той.

Кире Извънземното се хвали, че познал за Борисов

"Сегашните управляващи от ГЕРБ няма да изкарат цял мандат. Ще има предсрочни парламентарни избори и Бойко Борисов ще загуби премиерския пост. Ще дойдат нови хора, експерти от различни формации, обединени в нова политическа сила, които ще се явят като спасители на нацията, борещи се за подобряване стандарта на хората." Тази изумително точна прогноза бе направена през лятото на 2010 г. от "посланика на извънземните цивилизации" Кирил Якимов, известен в България като Кире Извънземното. Пророкът от петричкото село Ключ я сподели с простосмъртните във време, когато правителството на Борисов все още се плацикаше в океана на народната любов и нямаше никакви зачатъци, че ще си ходи предсрочно.

Овчарят и бивш гробар на с. Ключ настоя видението му да бъде записано дословно, за да служи като доказателство за всевишната му дарба. Той обяви, че пророчествата му ги шушнат планетяните от Ванфам, с чиято принцеса Кирчо наскоро чества сребърна сватба. Година преди да разпише пътния лист на ГЕРБ, Кире Извънземното прогнозира парламентарната победа на ГЕРБ, която щяла да управлява с помощта на друга партия. Явно феноменът имаше тогава предвид първо "Атака", после РЗС. Кирчо не уцели с прогнозата, че президентските избори ще бъдат спечелени от Меглена Кунева, но предричането за предсрочно падане на ГЕРБ от власт със сигурност го изстрелва на първо място сред стотиците пророци, магове, врачки, ясновидци, наследници на леля Ванга, феномени, човеци рентгени и т.н., с които е препълнена България.

Голата историческа правда ни принуждава да споменем, че всъщност освен топфеномена от с. Ключ оттеглянето на Бойко от власт няколко месеца преди изборите бе пророкувано и от колежката му Михаела от Плевен. Още през 2009 г. тя заяви, че "Борисов няма да изкара мандата си докрай, а българите ще се оправим, когато умре и последният от ЦК на БКП, освен това очаквам напролет нещо да се случи, смяна на това правителство, свикване на ВНС и приемане на нова конституция". Михаела всъщност имаше предвид пролетта на 2010 г., но човек не бива да издребнява и да се заяжда за някакви си 3 години. 

ГЕРБ определи - новите депутати без досиета

ГЕРБ назова на какви критерии трябва да отговарят бъдещите им кандидати за депутати. В листите ще се вписват само членове и симпатизанти на ГЕРБ, които са лоялни към партията и са доказали, че работят за авторитета на формацията и за решаване на проблемите на българските граждани.

За депутати могат да бъдат издигнати и хора, които не са членове на партията, но със своя обществен авторитет и активна гражданска позиция са доказали, че работят в интерес на гражданите и за доброто име и развитието на България. Избрани кметове няма да бъдат издигани за кандидати за депутати. Сред изискваните от кандидатите документи са свидетелство за съдимост; декларация, че нямат образувано наказателно производство; документ, не принадлежат към агентурния апарат на бившата Държавна сигурност; че нямат неплатени публични задължения и декларация за политическа лоялност. При утвърждаването на кандидатските листи Изпълнителната комисия ще преценява дали всеки кандидат отговаря и на допълнителни условия. Номинираните трябва да познават и да спазват основните принципи и ценности на партията; предишно тяхно членство в друга политическа сила да не ги е дискредитирало пред обществото; да имат съществен принос в изграждането, структурирането и развитието на ГЕРБ и в осъществяването на нейната политика.

Кандидатът трябва да е готов да приеме и да изпълнява политиката на ГЕРБ във всички области на обществено-икономическия живот на страната; да не е придобил имотното си състояние от престъпна дейност или при условията на "конфликт на интереси"; да познава в детайли всички устройствени и структурни актове на партията, както и управленската и политическата програма на ГЕРБ, и да показва възможности и умения за участие в дискусии по тях. Номинациите ще се правят на общински събрания във всички общински (районни) структури на ГЕРБ до 17 март.

"Галъп": 76% подкрепят протестите

47% от пълнолетното население на България вече няма намерение да протестира. Това сочат данните от експресно проучване на "ББСС Галъп интернешънъл". 45% обаче все още изразяват желание евентуално да участват в митинги. Самите протести продължават да се радват на сравнително висока подкрепа по принцип - 76% от запитаните смятат, че хората трябва да продължат да протестират, посочват от "Галъп".

Преди оттеглянето на премиера Бойко Борисов готовност да протестират са изказвали близо половината от запитаните. След оставката му делът им е спаднал до около една трета.