Неудачникът и заклет алкохолик Ричард Спек се прочува с изнасилването и убийството на осем медицински сестри в Чикаго през 1966 г. Той получава до 100 години затвор за масовото избиване на жертвите си. Зад решетките Спек започва да приема женски хормони, отглежда си гърди и се заснема в импровизирано порно видео, което попада в ръцете на медиите пет години след смъртта му. Приживе той се оправдава за масовото клане на медицинските сестри с „просто не беше тяхната нощ“. Всичко започва в ранните часове на 14 юли 1966 година. Тогава младата Джуди Диктън решава да учи за предстоящия си изпит по неврология. Тя изключва вентилатора и чува някакъв звук отвън, приличащ на скимтене на животно. Заслушвайки се по-внимателно, помисля, че звукът по-скоро прилича на детски плач. Джуди вдига щорите си и вижда, че някакво момиче седи на перваза в общежитие №2319 от другата страна на улицата. Това е Кора Амурао, която нарежда през сълзи:

„О, боже мой, всички са мъртви!“

Навличайки халата си, Джуди се затичва към №2319. Кора все още седи свита на перваза, плачеща и трепереща. Джуди влиза през отворената врата и пристъпва в дневната. Натъква се на голата Глория Дейви, която лежи просната на дивана, с вързани зад гърба й ръце и парче плат, толкова силно стегнато около шията й, че лицето й е посиняло. Убита. Затичва се към къщата на домакинката г-жа Бисон, викайки: „Има проблем в №19!“. Домакинката събужда останалите си студентки и хуква към №2319, следвана плътно от Лиона Бончак. Кора скача от 3-метровата височина на перваза и застава на предните стълби, замръзнала от страх. „Всички вътре са мъртви“ – повтаря тя и моли другите да не влизат, защото убиецът би могъл все още да е там. Тя се е измъкнала на косъм,

но не знае къде е отишъл извършителят

Все пак Лиона и г-жа Бисон влизат в къщата. Лиона докосва Глория Дейви и я извиква по име, сякаш се надява мъртвата да се размърда и да даде признаци на живот. Тя не го прави.

Лиона бавно се изкачва по стълбите и поглежда в коридора. В банята има тяло. „Матусек!“ – извиква тя, но не получава отговор. Още една мъртва съученичка. Проверява другите две спални и открива в тях останалите студентки, толкова окървавени, че не е в състояние да разпознае никоя от тях, с изключение на Нина Шмейл. Възглавница покрива по-голямата част от лицето й, но Лиона може да види, че това е Нина. Тя лежи по гръб, краката й са разтворени широко, в сърцето й има рана от нож, а

около шията й е стегната покривка

Вледенена от осъзнаването на факта, че осем от колежките й студентки са убити, Лиона се слиза по стълбите, където я чака г-жа Бисон. Казва й да не се качва и че всички горе са мъртви. Млад репортер е помолен от полицията да каже, че жените са с прерязани гърла, а не задушени. Така разследващите биха могли да изолират множеството ненормални по улиците, които в такива случаи често без вина си признавали за серийни убийства, само и само да бъдат прибрани в затвора или да получат популярност. През това време ченгетата вече претърсват района около къщата, където са намерени телата на медицинските сестри. Оцелялото момиче, Кора Амурао, е видяло извършителя и го е описало като висок 1,80 м, с руса коса, около 75 кг и с характерен южняшки акцент. Полицията попада на служител в бензиностанция, в която често се навъртат съмнителни типове, и той си спомня за човек с подобно описание. Преди два дни този мъж е оставил на управителя на бензиностанцията две торби с багаж, оплаквайки се, че е моряк, който е изпуснал кораба си и е останал без работа. Тогава полицията прави проверка в агенцията за набиране на моряци, но служителите там не могат да си спомнят за човек с описанието на заподозрения. Връщайки се обратно в бензиностанцията, детективите се свързват с управителя в дома му. Той потвърждава, че наистина някакъв висок, рус мъж, със силен южняшки акцент му е оставил две торби. Човекът бил изпуснал кораба си и управителят го е насочил към пансион, където може да пренощува.

Детективите отново посещават агенцията сигурни, че там трябва да има някаква следа. Най-накрая един от служителите си спомня за ядосания моряк с толкова провлечен акцент, че едва се е разбирало какво говори, който бил загубил работата си. Служителят разравя кошчето с отпадъци и изважда оттам смачкано назначение, подписано от Ричард Б. Спек. Снимката на Ричард Спек съвпада напълно с описанието, дадено от управителя на бензиностанцията. Проверката установява, че той няма криминално досие, поне в района на Чикаго.

Единствената оцеляла свидетелка Кора

Дребното момиче се качва на свидетелската скамейка. Зрителите в съдебната зала са потресени от разказа й. Когато я помолват да идентифицира човека, убил приятелките й, Кора Амурао слиза от мястото си, приближава се до Ричард Спек, поглежда го в очите и казва, че той е мъжът. След това започва да разказва какво се е случило в нощта на убийствата. Чула е четири почуквания на вратата на спалнята си. Отворила е и е видяла на прага Спек – много висок, облечен в черно и държащ в ръката си малък револвер. Кора се е втренчила в оръжието. Спек я е сграбчил за ръката и я е попитал: „Къде са приятелките ти?“. Междувременно Мерлита, с която делят една стая, също е станала от леглото. Спек е подкарал двете момичета по коридора към голямата спалня в задната част на къщата. Светнал е лампите и е видял три спящи жени. Изплашените Кора, Мерлита и Валентина са се скрили в един килер. След малко едно от другите момичета е почукало на вратата на килера и ги е уверило,че мъжът няма да ги нарани. Те са излезли от скривалището си. Спек е насочил оръжието си към Нина и Пат, като междувременно е държал Памела през кръста. Изгасил е осветлението и е накарал жените да седнат в полукръг, с гръб към прозореца. Седнал е с лице към тях, усмихвайки се, а дългите му крака и бавният му тексаски говор са го карали да изглежда като момче на тяхната възраст. „Искам малко пари. Отивам в Ню Орлиънс“ – казал им е той. Момичета са му дали всички пари от чантите си. След малко се е прибрала Глория Дейви, след среща с приятеля си. Поела е нагоре по стълбите доста подпийнала и е отворила вратата на спалнята. Изпищяла е, когато е видяла Спек и оръжието. Присъединила се е към кръга. Спек се е изправил, измъкнал е един чаршаф от леглата и го е нарязал на ивици. След това е завързал краката и ръцете на момичетата. Две други сестри, Мери Ан и Сюзан, са се върнали у дома, отворили са вратата на задната спалня и са заварили Спек надвиснал над завързаната Памела, чийто очи са били пълни с ужас. Побягнали са към другата стая и са се разпищели, когато са заварили в нея останалите вързани жени. Спек е побързал да ги настигне. Намушкал ги е с ножа си и ги е удушил. След това се е измил и се е върнал при Памела, за да я довърши с едно пробождане в сърцето. След това се е измил отново.

Чернокожа проститутка го издава

След поредния си запой Спек тръгва към хотел „Ралей“, който през 1882 година е бил една от най-луксозните сгради в Чикаго. Там той се настанява с чернокожа жена, най-вероятно проститутка. Рецепционистът запомня провлачения му говор. Чува момичето да го нарича Ричард, макар той да се е записал под друго име в хотела. След половин час момичето слиза обратно долу и казва на служителя, че Спек е въоръжен. На сутринта служителят разказва на шефката си и двама полицаи пристигат в хотела. Спек отрича, че оръжието е негово, и казва, че проститутката си го е забравила. Когато го питат как се казва, им отговаря: „Ричард Спек“. Ченгетата проверяват портфейла му и намират моряшката му карта и паспорт. Но не правят никаква връзка с убийствата. Не всички полицаи са уведомени за самоличността на убиеца. Казват на рецепциониста, че гостът е безобиден, и изглежда забравят да докладват за отнетото оръжие в управлението. Спек изважда късмет за пореден път. Не след дълго той обаче е заловен в друг хотел, където спял на пода срещу 85 цента на нощ.