Всички съчувстваме на жриците на любовта, чиято работа пострада тежко от пандемията заради жестоките ограничителни мерки, приети в много страни. След началото на тези сътресения браншът, както споделят не една и две секс труженички, претърпя завой към онлайн продукцията и сега уеб-момичетата и услуги като OnlyFans са в разцвет. Но пандемията ще отмине и тогава ще се види дали промените са трайни.
Въпреки че онлайн новостите вече помагат най-малкото за рекламата в бранша, когато стане дума з апроституция, първият образ в съзнанието обикновено са жени в предизвикателно облекло, висящи на места с лоша репутация. Нещата в тази професия обаче далеч не са толкова клиширани и проститутките не се делят само на „евтини“ и „елитни“, както най-често е в общото представа.
Оказва се, че има специалисти, които вече са се занимавали с проблема да класифицират жриците на любовта според особеностите в практиката им.
В своята книга „Легализиране на проституцията“ социологът Роналд Уейцър разграничава 6 общи вида проститутки и техни места за работа. Книгата му се занимава с незаконната проституция в Америка и с проблемите на легализацията на проституцията в други страни, като авторът е на позиция, че някои видови секс труд са по-подходящи за жени, отколкото други.
Ето и шестте основни вида проститутки:
1/ Независимо момиче на повикване или компаньонка
Независимите компаньонки работят за себе си в хотели или частни сгради. Те вземат скъпо, рекламират се предимно онлайн и стоят встрани от вниманието на обществото. Тъй като са самонаети, те запазват печалбите си.
2/ Служителки на агенции за компаньонки
Подобно на независимите, тези проститутки работят в частни локации или хотели и имат доста високи цени – твърди се, че някои искат над 3 000 долара на нощ. Те са подложени на „умерена експлоатация“, защото отчитат дял на агенцията.
3/Работнички в публичен дом
Проститутките от тези заведения работят на умерени цени и също са подложени, според Уейцър, на умерена експлоатация, защото дават част от парите на собствениците на домовете.
4/ Работещи на витрина
Този тип труженички е много характерен за Амстердам, като те примамват минувачите да влязат в заведението с показ на част от прелестите си. Почти всички стаи с витрини в Амстердам са отделни, изолиращи момичетата едно от друго. Някои стаи могат да имат обща баня и тоалетна. Тази атмосфера е противоположна на онази в публичните домове, където всички могат заедно да купонясват с клиентите и контактуват активно.
5/ Работещи в барове и казина
Тези секс работнички завързват контакт в бар или казино и после правят секс на уединени места. Има и особени практики – на места в Тайланд и Филипините клиентът плаща „такса бар“, за да излезе с проститутката от заведението и може да прекара няколко дни с нея, като й плаща и разноските през това време. Такива ангажименти печелят статус на проститутката, която иначе получава умерено възнаграждение.
6/ Уличници
Уличните работнички вземат най-малко пари и са най-уязвими на експлоатация. Те са и най-малко удовлетворени от професията си, в сравнение с работещите „на закрито“ жени.
Работата на улицата е и доста опасна. Проучване отпреди години показа, че в Колорадо Спрингс уличните проститутки е 18 пъти по-вероятно да станат жертва на убийство, отколкото други жени на същата възраст. Поради уязвимостта на проститутките много експерти са на мнение, че легализирането на проституцията, което е факт например в Нидерландия и в части от Мексико, е начин професията да стане по-безопасна и по-малко заклеймявана.
