Стефан Игнатов
БГНЕС
В петък се проведе извънредният изборен Конгрес за нов президент на Българския футболен съюз. На него клубовете избраха своя нов шеф и ръководител, човекът, който ще ги управлява в следващите четири години – Георги Иванов – Гонзо. Доскорошният технически директор в централата и бивш нападател на Левски стигна до убедителна победа на първи тур, с която даде начало на периода след Борислав Михайлов, управлявал в продължение на близо 20 години между 2005-2024.
Михайлов подаде оставка в края на миналата година след размириците в центъра на София, породени от недоволството спрямо неговото ръководство в последните 19 години. По-рано през деня, тази оставка бе приета с явно гласуване, с което бе сложен и официален край на неговото управление. Според мнозина обаче, влиянието на Михайлов в новото ръководство ще остане. Битката за властта бе спечелена от Георги Иванов, който получи над 50 гласа повече от втория Димитър Бербатов. Много фенове, анализатори и експерти определиха неслучайно борбата на днешния Конгрес за такава между статуквото – в лицето на Гонзо и Михаил Касабов, а от другата страна на везната бе поставена промяната – в нейно лице хората виждаха Димитър Бербатов и неговия екип, в който бяха още други двама бивши национали – Стилиян Петров и Мартин Петров.
Бербатов загуби за втори път президентска борба след тази през октомври 2021, когато отстъпи с 11 гласа на Михайлов. В петък поражението му бе по-категорично, а самият той обяви след избора пред медиите, че не е видял нещо нередно и че поздравява Гонзо за успеха – нещо, което не се случи при предишния Конгрес, когато Бербатов и екипът му обжалваха решенията от него. Макар и да не заяви официално, че няма повече да се бори за промяна в българския футбол, Бербатов по-скоро клонеше към това, а двамата му добри приятели и бивши съотборници в националния отбор – Стилиян Петров и Мартин Петров, бяха категорични, че са до тук с българския футбол.
Прочети още
Може ли в крайна сметка някой да ги вини? Да, със сигурност ще се намерят хора, които да посочат с пръст най-вече Бербатов, който преди години се оттегли и от представителния тим. Ще има такива, които го обвиняват за това, че на фона на подкрепата към Стилиян, не е било взето решение именно Стенли да бъде кандидатът за президент на екипа. Но никой не може да вини Бербатов и неговият екип, че не опитаха и не дадоха всичко от себе си, за да стигнат до президентския пост. Три години обиколки из цялата страна, множество пресконференции, срещи с клубовете, апели за промяна, но апели, останали по-скоро като глас в пустиня.
Лицата на промяната няма да могат да осъществят тази промяна, която немалко хора, обичащи критикувания от всички страни роден футбол, искаха. Дали всъщност щеше да се стигне до нещо положително за клубовете ни и националния отбор, можем само да предполагаме, но Бербатов вероятно заслужаваше да получи този шанс заради всички хвърлени усилия през последните три години. На всички е ясно, че промяната не става от днес за утре, а състоянието на футбола ни в момента изисква много и кардинални промени, за да има шанс не да тръгне нагоре, а на първо време да си стъпи на краката.
Топката е в полето на Георги Иванов, чиито първи думи след избирането за президент бяха „Сега започва по-трудното“. Да, г-н Иванов, в действителност сте прав, но ще успеете ли да вдигнете футбола ни на крака, да видим клубовете ни да се представят добре в евротурнирите всяка година, да имаме повече български футболисти както в родните отбори, така и в чужбина, и да видим България на голям международен форум. Въпросът, разбира се, не е само към вас, защото вие лично няма как да го направите, а и вече обявихте, че Изпълкомът ще взима решенията. Но ще е нужна изключително много работа и решения изцяло в полза на българския футбол, за да има възможност за всичко от гореизброеното.
Прочети още
А дали Гонзо и неговият Изпълком ще получат тази подкрепа като представители на т.нар. статукво, след като Иванов бе две години в структурите на БФС в ролята на технически директор?
Имаше много въпросителни около кандидатурата на Гонзо за президент – има такива и след избора му за нов шеф на българския футбол. Едно обаче е сигурно за всички – от Георги Иванов и неговия Изпълком зависи дали съмненията на мнозина, че това е по-скоро продължение на управлението на Михайлов, ще се сбъднат и на практика, или бившият нападател на Левски ще запуши устите на критиците си, като свърши работа за доброто на българския футбол. Предстои да разберем в следващите четири години, но надеждите на някои за промяна се изпариха още преди да е започнало управлението на Гонзо.
