Разположено в южната част на Африка, недалеч от Претория, то отдавна има лоша слава сред местното население. Хората не само не се къпят в него, но се страхуват дори да се доближат. Според племето венда, което населява околността, езерото е прокълнато и се обитава от зъл дух, хранещ се с хора.

На пръв поглед езерото си е съвсем нормален водоем. В него се вливат стотици ручеи и рекички, както и река Матали. Въпреки това то не е голямо. Но по-интересни са цветът му - чисто черен, и фактът, че нито капка вода не изтича от него. Затова много европейски изследователи идват тук с една-едничка цел - да разгадаят тайните на фундудзи. През 1953 г. двама учени пътешественици - Алън Елис и Бил КлеАтън, решили да се отправят към знаменитото езеро и да го изследват. Пътят им не бил лесен, а когато пристигнали, въпреки че били мръсни и уморени, не посмели да се изкъпят във водата. Напълнили обаче всички съдове, които носели със себе си и ги затворили добре. На следващата сутрин изумлението им било голямо, когато видели, че бутилките били празни.

Учените не се върнали обратно на брега, заради зловещите истории, които чували, както и заради предупрежденията, че първия път духът на езерото може да пощади белите хора, но ако се върнат, ги очаква сигурна гибел.

Почти вълшебното свойство на водата на южноафриканския водоем било потвърдено и от друга експедиция, част от която били професор Бернсайд и неговият асистент Уилям Такър. Те напълнили с вода съдове, изработени от различни материали - стъкло, пластмаса, бакелит и порцелан. Самият професор постъпил доста смело, макар и неразумно - опитал водата на вкус. Разказал, че наподобявала оцетна киселина. Когато на разсъмване учените извадили съдовете от чантите, установили, че са празни. В същия ден професорът внезапно почувствал неразположение - болял го коремът и му причернявало. Постепенно състоянието му се влошавало, но геройски търпял болката в стомаха. На следващия ден изследователите отново извадили бутилките от раниците си и се оказало, че са... пълни с езерна вода. Професорът обаче не се възстановявал, напротив. Спътниците му решили, че се налага да го транспортират до болницата. Решението взел Уилям Такър. За съжаление след няколко часа професорът починал

без да дойде в съзнание. По-късно се установило, че смъртта е настъпила в резултат на възпаление на тънките черва. Тогава възникнал въпросът - възможно ли е причината за отравянето на учения да е водата от Фундудзи и дали тя наистина е прокълната?

Гибелта на професора засилила интереса към африканското езеро. Някои коментирали, че легендата за живеещия във водата лош дух се оправдала. И сякаш, за да бъде затвърдена тя, се случили още няколко необясними събития.

Местните жители разказват, че през 1947 г. двама братя - Хендрик и Якобус ван Блерк, решили да разберат дали и тях ще ги сполети нещо лошо. Те взели кану и се отправили към езерото. Хендрик седнал в кануто и загребал към средата на водоема. По-малкият му брат после разказвал, че когато лодката стигнала средата, изведнъж застинала на едно място и въпреки усилията на гребеца, не помръдвала. След няколко минути

сякаш се отворила огромна пропаст и погълнала малкия плавателен съд. Дали изчезването му било резултат от факта, че се опитал да направи нещо против природните сили, не е ясно и до днес.

Седем години след този случай на езерото се случила друга трагедия.

През есента на 1954 година на брега пристигнали ловци. Виждайки многото крокодили, те решили да стрелят по няколко от тях. Нито един обаче не улучил, въпреки че били професионалисти. След известно време видели как от водата излязъл огромен крокодил и се отправил към единия член на дружинката - Джералд Кун. Останалите започнали да викат на Кун да се отдалечи от брега, но ловецът като омагьосан стоял на едно място и не помръдвал. Гледал как животното се приближава към него. Минути по-късно крокодилът влязъл отново във водата, носейки тялото на Кун...

Още една легенда, свързана с езерото, плаши туристите, осмелили се да дойдат тук. Става въпрос за историята, разказваща, че във водата живее огромно черно същество, приличащо на медуза.

Първият, който го вижда отблизо, е британецът Вайнън Стенли, който дошъл да прави изпитания на подводни оръжия. „Когато се потопих във водата, ме следваше с любопитство четириметров крокодил. Но не ме нападна. Беше ми интересно до каква дълбочина може да се гмурне. В един момент пред мен се простря черна пропаст, която изглеждаше бездънна. Крокодилът изостана. Деляха ни девет метра. Не смятах да се гмуркам по-надълбоко, защото беше опасно. Стоях и гледах в бездната, а крокодилът чакаше да види какво ще направя. Изведнъж водата стана невероятно студена, а от дълбочините започна да се надига страховита черна маса. Когато върху нея попадна лъч светлина, видях, че е нещо наистина огромно - същество, което пулсираше. Крокодилът стоеше неподвижно, сякаш бе замръзнал. Чудовището стигна до него и го удари по гърба. След това крокодилът се отпусна безжизнено. После така бавно, както се и появи, тъмното същество слезе надолу и изчезна в мрака", разказва Стенли.

До този момент свойствата на водата на Фундудзи остават неизследвани. И най-прочутите имена от света на науката не могат да разгадаят тайните на езерото. Може би ще мине много време, преди да бъде намерено обяснение на странните явления. Остава само да чакаме. А ако по някакъв начин попаднете на брега на езерото, не влизайте във водата. Проклятието може да е само мит, но трагичните инциденти са факт.