Шефът на прословутата наемническа сила "Вагнер" открито се е противопоставил на ключови аспекти от наратива на Кремъл за войната в Украйна, предаде "Юронюз".
Евгений Пригожин отрече твърденията, че Русия се бори с НАТО, и постави въпроса дали в Украйна действително има нацисти.
Кремъл неведнъж е оправдавал инвазията си в съседната страна като необходима за прочистването на Киев от неонацисти, които заплашват мира и сигурността на Русия, въпреки че има малко доказателства за това. Успоредно с това Кремъл все по-често представя войната като екзистенциална борба срещу НАТО, който според тях се промъква към границите на Русия.
Пригожин заяви, че Москва се сражава "единствено с украинци", оборудвани с техника, предоставена от НАТО, и с някои "русофобски" наемници, които доброволно подкрепят Украйна, но не и със самата НАТО, съобщи базираният в САЩ Институт за изучаване на войната (ISW) .
Той изрази съмнение относно целите на "денацификацията" в Украйна, и заяви, че в страната все пак има "нацисти", но същевременно "ефективно отхвърли" дългогодишните твърдения на Кремъл, че Русия трябва да се защитава от заплахата на НАТО.
"Нелепо е да се мисли, че руските официални лица не са знаели, че НАТО ще се притече на помощ на Киев", каза Пригожин.
Паравоенното подразделение на някога близкия съюзник на руския президент Путин, в чиито редици има бивши затворници, става все по-забележимо на бойното поле в Украйна. Пригожин на няколко пъти се появява, за да предизвика конвенционалната руска армия. Независими руски издания изказват предположения, че шефът на "Вагнер" може да има собствени политически амбиции.
Войските на "Вагнер" са ангажирани в жестока борба за Бахмут в Източна Украйна, за която се смята, че е изтощила редиците ѝ, наскоро попълнени с до 40 000 бивши затворници.
В оценката си от четвъртък ISW заяви, че Пригожин е "смекчил реториката си спрямо руското министерство на отбраната (МО) вероятно от страх да не загуби напълно наемническите си сили в Бахмут". Той изрази загриженост за евентуална украинска контраофанзива, като заяви, че на източния фронт се струпват 200 000 резервисти.
ISW заяви, че тези "преувеличени изявления... вероятно са опит да осигури повече доставки и подкрепления от страна на руското МО, за да спаси силите си в Бахмут". Между 20 000 и 30 000 руски войници са били убити и ранени от началото на започналата миналото лято битка за стария град, известен с добива на сол, твърдят западни представители. Сеизмичният характер на битката е непропорционален на стратегическото значение на Бахмут, добавят те.
Въпреки това битката стана дълбоко символична, тъй като Русия желае да постигне ясни победи на бойното поле след поредица от неуспехи, а Украйна иска да докаже своята сила на западните си поддръжници.
Като косвено намекване за разногласията в Кремъл, Пригожин също така призова руските военни и медии да спрат да се занимават с вътрешни конфликти и да не подценяват украинските сили.
Руското МО се опитва да омаловажи и намали ролята на силите на "Вагнер" в Украйна. "Блумбърг" съобщава, че министерството няма да позволи на лидера на наемниците да получи признание за Бахмут по телевизията.
От началото на сраженията около 90% от населението на Бахмут, живеещо преди нахлуването, е напуснало територията.
