През април ще има две доставки от еднодозовата ваксина срещу COVID-19 на Johnson & Johnson, съобщи директорът на Изпълнителна агенция по лекарствата Богдан Кирилов пред bTV.
Той уточни, че доставките ще бъдат във втората половина на месеца, но все още не са ясни конкретните количества и дати.
Кирилов обясни, че ефективността на ваксините не може да бъде 100%, но одобрените ваксини - предотвратяват тежките случаи, тежкото протичане на болестта и хоспитализациите.
Директорът на ИАЛ обясни, че данните за положителни резултати на COVID-19 след ваксина се анализират и от Националния ваксинационен щаб. Според него това е очаквано, защото се наблюдава и в клиничните изпитвания.
Кирилова коментира и това дали напълно ваксиниран може да пренася заразата. "Вече има данни за няколко ваксини, че намаляват в значителна степен пренасянето на заразата, но към момента няма категоричност. Затова е изключително важно да се постигне процент на ваксинирано население, което да позволи да се ограничи пандемията", допълни той.
"Надяваме се усилията, които полагат както държавите членки, така и Европейската комисия, да имат резултат и в следващите седмици да наблюдаваме по-сериозно изпълнение на ангажиментите на производителите и конкретно - AstraZeneca, защото се наблюдава много сериозно забавяне. При нея количеството, което беше договорено и гарантирано първоначално от компанията, се оказа неизпълнимо като ангажимент, което рефлектира върху ваксинационните кампании във всички държави членки", каза още Кирилов.
Той уточни, че изпълнението на Националния ваксинационен план зависи от доставените количества ваксини.
По думите му до края на месеца се очакват сумирано около 250 хиляди дози.
Директорът на ИАЛ допълни, че през април очакваме по-големи доставки на иРНК ваксини – Pfizer и Moderna. "Имаме потвърждение от Pfizer за 250 хил. дози, които да се доставят през април. Очакваме над 80 хиляди от Moderna и около 300 хил. от AstraZeneca", каза още той.
Кирилов каза, че има положителна тенденция сред населението спрямо ваксините. "Към октомври и ноември желанието за ваксиниране беше около 20%, голям беше делът на колебаещите се. В рамките на няколко месеца виждаме, че тенденцията се обърна и към момента около 40% от хората категорично искат ваксина", подчерта Кирилов.
Относно временно спиране на препарата на AstraZeneca, Кирилов смята, че това е бил правилният ход. "Беше важно хората в такъв момент да бъдат спокойни и убедени", допълни той.
Въпреки това той не е сигурен дали това означава, че хората ще имат избор на ваксина или не.